Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5020 от 10.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2394/2025
Вид
Определение № 5020
Подписан
10.12.2025
Състав
Петър Теодосиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 536, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5020 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20251100902394 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Н. Б. Й. срещу „Ергана Филмс“ ЕООД и А. Д. С., с която са предявени искове за признаване за установено по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че вписванията по партидата на „Ергана Филмс“ ЕООД в търговския регистър, извършени въз основа на заявление с вх. №20251208122029, представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства.

С исковата молба е заявено и искане за спиране на регистърното производство по цитираното заявление с вх. №20251208122029 на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК до приключване на производството по предявените искове, което поначало не може да бъда уважено от съда, сезиран с исковата молба и с акт в образуваното производство за разглеждането й, тъй като правомощията на съда в това производство за допускане на мерки за обезпечаване на последиците от уважаването на предявените искове се изчерпват до правомощията, регламентирани в чл. 389 и сл. ГПК, а съгласно т. 10 от тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ВКС, ОСГК в упражняване на тези правомощия исковият съд не може да постанови спиране на регистърно производство по заявление за вписване на обстоятелства в търговския регистър по реда на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК и до приключване на образуваното исковото производство, а упражняването на регламентираното с разпоредбата право на съдебна защита срещу заявени, но невписани обстоятелства в търговския регистър, може да бъде упражнено с подаване на самостоятелна молба, която подлежи на разглеждане в самостоятелно охранително производство, респективно подлежи на уважаване при представяне на доказателства за образувано и висящо съдебно производство с предмет права или правоотношения от значение за съществуването на заявените за вписване обстоятелства.

По-съществено в случая е, че предявените с исковата молба установителни искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са недопустими и образуваното производство за разглеждането им подлежи на прекратяване съгласно чл. 130 ГПК.

Съдебната защита на предвидените в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ установителни искове за факти се изразява в регламентираните в чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛЦ последици от уважаване на тези искове, а именно заличаване на вписванията, по отношение на които е признато с влязло в сила съдебно решение, че представляват нищожно вписване, недопустимо вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство, но тези последици могат да настъпят именно и само по отношение 1 на вече извършени вписвания, а според твърденията в исковата молба, които се и установяват по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛЦ, обстоятелствата, за които е подадено процесното заявление, не са вписани в търговския регистър към датата на подаване на исковата молба, което предпоставя липса на допустим предмет на искова защита по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, същевременно няма и законова разпоредба, която в изпълнение на изискването на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК да регламентира допустимост на установителни искове за факти, аналогични на посочените в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, но по отношение на невписани обстоятелства в търговския регистър.

Следва да се отбележи, че в исковата молба са изложени твърдения за обстоятелства, които предпоставят правен интерес за ищеца от предявяване на допустими искове, включително за установяване на факти от значение за съществуването на обстоятелствата, за чието вписване е подадено процесното заявление (а именно твърдения, че представеният със заявлението договор за прехвърляне на дружествен дял е нищожен поради липса на съгласие – допустим предмет на установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, както и твърдения, че със заявлението са представени неистински документи – допустим предмет на установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр.

1 ГПК), но при положение, че предявеният с исковата молба петитум на исковете е ясно и недвусмислено заявен и същият очертава недопустим предмет на искова защита, не е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК и съдът няма правомощия да указва на ищеца по реда на цитираната разпоредба допустимият ред на искова защита на правата му, а в приложение на чл. 130 ГПК дължи постановяване на акт за прекратяване на производството по предявения недопустим иск (изрично в този смисъл определение №51 от 08.04.2021г. по ч.гр.д.

№881/2021г. на ВКС, I ГО).

По изложените съображения Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба, подадена от името на Н. Б. Й. срещу „Ергана Филмс“ ЕООД и А. Д. С..

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №2394/2025г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2