Решение № 589 от 16.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Стара Загора, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530104078 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът Б. С. Г. твърди, че поддържа разплащателна сметка, с активирано онлайн банкиране при „Банка ДСК“ АД. На ********г., около 19:00 часа, непознато за ищеца лице осъществило достъп до онлайн банкирането му и извършило два последователни успешни превода до друго непознато лице. С първия превод била преведена сумата в размер на 10,00 лева, а с втория – 10 000,00 лева. За така извършените транзакции ищецът разбрал след телефонно обаждане от служител на ответната банка, който се представил като такъв от отдел „Кибер сигурност“ и се поинтересувал дали двата превода са извършени от него, поради очевидно съмнителният им характер. След категорично отрицателният отговор на ищеца, същият бил инструктиран да подаде съответното уведомление в удобен за него клон на банката и да сигнализира в полицията. Така, в изпълнение на указанията, на ********г., ищецът входирал в „Банка ДСК“ АД уведомление за извършена 1 неразрешена платежна операция, по която в нарушение на разпоредбите на ЗПУПС и към настоящия момент не постъпил отговор и подал в МВР жалба, въз основа на която било образувано и ДП № ********, по описа на ОД на МВР Стара Загора. Съгласно изготвената в рамките на същото техническа експертиза, IP адресът от който е достъпено онлайн банкирането на ищеца не бил неговия. Ищецът твърди, че в случая се касаело за „неразрешена платежна операция“ по смисъла на чл.70, ал.1 и ал.2 ЗПУПС - не бил наредител на плащането, а нарежданията били извършени от трето, неизвестно лице.

Ищецът не е давал съгласие за извършване на процесиите платежни операции.

Поради тази причина, в телефонен разговор е уведомил ответника за извършената неразрешена платежна информация и при първа възможност още на следващата сутрин посетил банковия клон и МВР. В настоящия случай счита, че всички положителни предпоставки били налице, като същевременно липсват отрицателните, поради което и на основание чл.79, ал.1 ЗПУПС, претендира ответната банка да възстанови изцяло по сметката на платеца стойността на двете неразрешени платежни операция в общ размер на 10 010,00 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД считано от 10.08.2023 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 10 010,00 лв. представляваща сбор от сумите в размер на 10,00 лева и 10 000,00 лева стойности на неразрешени платежни операции, извършени на ********г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.08.2023г. - датата на изпадане на ответната банка в забава, до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като заема становище за допустимост и неоснователност на иска. Признава, че ищецът и ответната банка са страни по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги, сключен на *********г., като наред с него, клиентът е подписал и допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банката, от дата *********г. Неразделна част от Рамковия договор и допълнителното споразумение към него били и Общите условия на „Банка ДСК“ АД към договори за предоставяне на платежни услуги, в сила от *********г. Не оспорва твърденията на ищеца, че на ********г. от разплащателната му сметка, с IBAN № ************* били извършени два парични превода по сметка с IBAN ************ към трето лице Ц. Х., в общ размер от 10 010,00 лева и че на дата ********г. ищецът е 2 подал заявление за оспорване на процесиите транзакции. Видно от съдържанието на приложеното допълнително споразумение за достъп до електронните канали, клиентът е заявил, че желае да извършва преводи към трети лица и/или по сметки в други банки, като за подписване използва персонален цифров сертификат, издаден от банката и Тоукън технология, използвана чрез Тоукън - мобилно приложение /DSK m Token/ и ПИН за него.

Заявил е още желание за получаване на кратки текстови съобщения на ползван от него личен телефонен номер през мобилната мрежа на „*****“ ЕАД, с еднократен код за установяване на идентичността му при ползване на електронните канали, както и служебен ПИН код за Тоукън - мобилно приложение /DSK mToken/. Посочил е и телефонен номер +*********, на който да получава съответните съобщения. Сочи, че съгласно т.62.3 от приложимите ОУ за установяване на идентичност на клиента и/или удостоверяване на автентичност на наредената от него платежна операция от разстояние, Банката изисквала едно или повече измежду персонализирани средства за сигурност, сред които е и Тоукън технология. „DSK mToken“ тоукън-мобилно приложение било мобилно приложение за операционни системи Android и iOS, генериращо динамична парола с цел подписване на платежни нареждания, подаване на заявки и подписване на документи по електронен път през Интернет банкирането и мобилното банкиране DSK Smart. Използването на персонален цифров сертификат, тоукън и пин за него имало действието на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнява на саморъчен такъв и който се ползва за подписване на електронни платежни нареждания.

Ответникът твърди, че процесните платежни операции са автентични, точно извършени от страна на Банката, по нареждане на Клиента и правилно осчетоводени. Твърди, че процесната операция била извършена чрез използване на горепосочените персонализираните средства за сигурност.

Единствената особеност в конкретния казус била наличието на смяна на устройството на което е инсталиран мобилният тоукън, преди излъчване на процесната операция. Сочи, че ищецът е получил смс известие за смяна на устройството и деактивиране на ползваният от него тоукън на устройството което ползва. Изпълнение на посочената промяна от трето лице от името и за сметка на клиента обаче на практика била невъзможна. За да се извърши посочената промяна, без знание и без съгласие на клиента било необходимо: а) 3 да бъде достъпен профила му в ДСК Директ, чрез правилно въвеждане на потребителското му име и парола; б) да бъде нулирано текущо използваното мобилно приложение DSK mToken едновременно и от апликацията, която е налична само и единствено на устройството на клиента, но и чрез интернет банкирането ДСК Директ; в) да се премине през процеса за добавяне и активиране на новото устройство, за което са необходими: единният граждански номер на клиента; последните четири цифри от документът му за самоличност; достъп до мобилен телефонен номер +*********, респ. до мобилният апарат на клиента, на който е получен служебният четири цифреният ПИН код за регистрация на DSK mToken на новото устройство, достъп до приложението ДСК Директ, което автоматично генерира друг регистрационен код, след идентификация на клиента чрез ЕГН/номер на лична карта. След идентификация на клиента чрез въведеното ЕГН, номер на лична карта и генерирания автоматично регистрационен код, на клиента се изпращало и SMS съобщение, съдържащо служебен ПИН код, който трябва да бъде въведен в мобилното приложение в новото устройство. Позовава се на извлечение от системата за SMS известия на Банката, от което било видно, че при справка от ********г., за тел. номер +*********, на ********г., в 19:03:32ч. до тел. номер +********* било изпратено съобщение със следното съдържание: „DSK BANK Vashiyat vremenen PIN za aktivirane na DSK mToken e : ******.“ Съобщението е получено и доставено на Клиента на ********Г., в 19:03:32ч. След въвеждане на служебния ПИН код, приложението изисквало задължително той да бъде променен, като едва след промяната му операцията можело да бъде извършена. Ответникът изяснява, че е спазил всички нормативно и договорно установени между страните изисквания за това и не били налице основания за ангажиране на отговорността й съгласно ЗПУПС, тъй като изпълнила изискванията на чл.78, ал.1 ЗПУПС и чл.100 ЗПУПС, както следва: - знание /нещо, което само Клиента знае/, а именно четири цифреният ПИН код, известен е единствено на него, който не може да бъде запаметен в браузър или друго подобно средство за запаметяване на пароли и/или биометричен идентификатор, ако устройството на което е инсталиран мобилният тоукън позволява използването му и - притежание /нещо, което само Клиентът притежава/. За потвърждение на операцията е генерирана еднократна 6 цифрена парола, която заедно със зададения от клиента ПИН за мобилното приложение (4 цифрен код)/биометричен идентификатор се 4 използват при всяко подписване на платежна или друга операция в Интернет и мобилно банкиране. В процесния случай, чрез използването на всички описани по-горе персонализирани средства за сигурност, чрез които съгласно Общите условия за предоставяне на платежни услуги, действащи към датата на извършване на платежната операция, се установявала идентичността на Клиента и автентичността на нареденото от него плащане. Банката не само е проверила правомерното използване на платежния инструмент - мобилен тоукън /чл.78, ал.3 ЗПУПС/ и е проверила автентичността на платежната операция /чл.78, ал.1 ЗПУПС/, но и е приложила процедурата си за задълбочено установяване на идентичността съгласно императивното изискване на чл.100 ЗПУПС. В конкретния случай използваните при нареждане на процесния паричен превод персонализирани средства за сигурност /ПИН код и 6 цифрен код, генериран от мобилен тоукън/, отговаряли на минимума от два от включените независими елементи съгласно чл.100, ал.4 ЗПУПС за знание на четири цифрения ПИН код и за притежание на мобилен тоукън сертификат, инсталиран на устройство на ищеца. Счита, че било налице неизпълнение на задълженията на клиента по чл.75 ЗПУПС за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент и съгласно чл.80, ал.3 ЗПУПС платецът понасял всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, независимо от размера им, ако ги е причинил с неизпълнението на едно или повече от задълженията си умишлено или поради груба небрежност, изразяваща се в това, че той не е опазил персонализираните си средства за сигурност, което дава възможност на трето лице да се сдобие с тях в противоречие с ОУ. Действията му се изразяват в това, че ги е дал устно или чрез текстови съобщения на друго лице. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява като чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за постановяване на осъдително решение спрямо ответника. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, не се явява, а се представлява. Моли за отхвърляне на исковете.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, 5 събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗПУПС /отм./, а и според сега действащата разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Това означава, че няма промяна в нормативната уредба относима към процесния правен спор.

За основателността на главния иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за разплащателна сметка, вкл. онлайн банкиране, че в срока на действие на договора е извършена платежна операция, която не е била заявена от платеца, както и нейната стойност. В тежест на ответника е да установи, че е възстановил стойността на неразрешената платежна операция или че платежната операция е извършена чрез използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът поради небрежност не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал.1 ЗПУПС, който изрично възлага в тежест на доставчика да установи автентичност на платежната операция.

Разпечатката съдържа 19 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8549cc4a-c792-4540-97fe-9228797f8836