Решение № 6194 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6194 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100509836 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение от 04.05.2022 г. , постановено по гр. д. № 16330/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 състав на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 499, ал. 1 КЗ и чл. 496 КЗ във вр. с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД е осъдена „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* да заплати на С. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки от „контузия в областта на дясната тазобедрена става“ за около месец, в резултат от случило се на 01.10.2020 г. около 20.00 ч. в гр. София в района срещу № 73 на бул. „Александър Стамболийски“ между л. а. марка „Киа“, модел „К5“ с peг. № *******, управляван от И.А.А. и между С. А. Г. като водач на велосипед „GT”, ПТП при състояние на престой на лекия автомобил и отваряне на една от вратите му, чиято гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К.Л.И.“ АД, ЕИК ******* по застраховка „Гражданска отговорност“ по полица с период на покритие от 09.09.2020 г. до 08.09.2021 г. ведно с обезщетение за забава от 02.03.2020 г. до окончателното плащане в размер на законовата лихва като е отхвърлен искът за горницата до 15 000 лева. С решението 1 страните са осъдени на разноски по делото съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете.

Въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство – С. А. Г., с която обжалва Решение от 04.05.2022 г., постановено по гр. д. № 16330/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. Г. срещу „ЗК Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ – за разликата над уважения размер от 3 500 лева до размера на сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, реализирано на 01.10.2020 г. в гр. София.

Решението не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер 15 000 лева. Поддържа, че правилно и с оглед събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил причинните увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, вида и обема на причинените неимуществени вреди, но неправилно е приложил принципа на справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. С оглед на изложеното счита, че определеното обезщетение в размер на 5000 лв. (преди отчитането на приетия процент съпричиняване) за репариране на неимуществените вреди, понесени от ищеца не съответства на характера, степента, времетраенето и интензитета на претърпените болки и страдания, поради което е несправедливо и само частично компенсира вредите на ищеца, а справедливият размер за компенсация на болките и страданията е в размер на 10 000 лв. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване, тъй като ищецът се е движел в рамките на допустимата скорост и единствено поведението на водача на автомобила е допринесло за настъпване на инцидента. Излага, че неправилно СРС е определил процента на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30 %, тъй като поведението на деликвента е много по-укоримо. Счита, че отговорността на водачите на МПС е много по-голяма в сравнение с тази на велосипедист, включително и в хипотезата, при която и водачът на МПС, и велосипедистът са допуснали нарушения на ЗДвП. Излага, че ако се приеме наличие на съпричиняване, то е не повече от 10 %. Моли да се отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и искът да се уважи и за сумата за разликата над уважения размер от 3 500 лева до размера на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските с оглед изхода на делото. В проведеното по делото съдебно заседание пред въззивната инстанция ищецът чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната въззивна жалба на ответника. Не са направени доказателствени искания.

Претендира разноски, в това число - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът в първоинстанционното производство – „ЗК Л.И.“ АД, е депозирал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 2

К З за сумата над 1 000 лева до уважения размер от 3 500 лева , ведно с компенсаторна лихва. Решението не е обжалвано в частта, в която е уважен предявеният иск до сумата в размер на 1 000 лева. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Оспорва като завишен определеният от съда, по реда на чл. 52 ЗЗД, размер на справедливото обезщетение с оглед установеното относно морфологичните признаци на телесните травми и данните относно проявлението им като неблагоприятно засягане. Поддържа, че не е съобразена тълкувателната практика на върховната инстанция при определяне на справедливия размер на обезщетението. Счита, че не са ангажирани доказателства, които да обосновават такъв завишен размер на обезщетението. Излага, че недоказани са останали вредите, които се навеждат от ищеца – страх, промяна в активността, затвореност и психическа сринатост. Поддържа, че вредите не се презумират, а подлежат на пълно и главно доказване. Излага, че съдът правилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, но неправилно е определил процентното му изражение. Поддържа, че пострадалият съпричинява вредата наравно с делинквента. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над справедливия размер от 1 000 лева, ведно със всички законни последици от това. В проведеното по делото съдебно заседание пред въззивната инстанция ответникът чрез своя процесуален представител поддържа насрещната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца. Не са направени доказателствени искания. Претендира разноски, в това число – юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и душевни страдания, в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 01.10.2020 г., с виновен водач на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“ с peг. № *******, която сума се претендира ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция. Претенцията е предявена срещу застрахователя на виновния водач по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва иска по основание и размер, като излага, че вината за случилото се ПТП не е само на водача на застрахования при него л. а., а и на самия ищец. В тази връзка и с оглед установяване на поведението на пострадалия велосипедист, е поискал поставянето на допълнителни въпроси към САТЕ, поискана от ищеца. Оспорват се и наведените телесни 3 травми и здравословни състояния като се навежда, че не са в причинноследствена връзка с твърдяното ПТП. Оспорва се претендираният размер на обезщетението като завишен, както и искът за лихвата. Оспорва размера на предявения иск по съображения за прекомерност предвид принципа на справедливост, установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като е направил извод, че справедливият размер за репариране на претърпените от ищеца вреди възлиза на сумата от общо 5 000 лева.

Разгледал е релевираното възражение за съпричиняване и е счел за установено по категоричен начин, че ищецът, който в нарушение на чл. 20, ал.1 и ал. 2 ЗДвП се е движил със скорост – около 30 км. в час, която явено не е била съобразена с околната обстановка – движение на велосипедиста в тъмната част на денонощието, което предполага по – ниска скорост, даваща възможност за възприемане на околните предмети и други участници в несветла среда, с което бил доказан принос на пострадалия към вредоносния резултат. По тези съображения е направил извод, че противоправното поведение на ищеца обосновава извод за 30 % съпричиняване на вредоносните последици и дължимото обезщетение следва да бъде намалено с посочения процент. При съобразяване на тези изводи предявеният иск е уважен до размер на сумата от 3 500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата (делинквент) по чл. 432, ал. 1 КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са следните: 1). валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2). настъпване на застрахователно 4 събитие – ПТП; 3). претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение (имуществени или неимуществени, или двата вида вреди в зависимост от предявения иск); 4). предпоставките по чл. 45 от ЗЗД противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице (дееца) и причинените вреди.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени погоре кумулативни предпоставки на исковата претенция.

В конкретния случай във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не се съдържат оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение и/или необоснованост на решението на СРС относно следните фактически констатации, които следва да се възприемат за установени и от настоящия съдебен състав: между водача на процесното МПС и ответното дружество била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата на която застрахователят се е задължил да отговаря за риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност по отношение на застрахования и при настъпване на застрахователното събитие да заплати дължимото обезщетение за вредите, причинени на трети лица; настъпването на застрахователно събитие по време на действие на застрахователния договор – ПТП на 01.10.2020 г. около 20.00 часа; претърпените травматични увреждания в резултат на настъпилото застрахователно събитие, изразяващи се в „контузия в областта на дясната тазобедрена става“; противоправното и виновно поведение на водача на автомобила, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, установени в нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП – при отваряне на вратата си с намерение да слезе от автомобила не се е уверил, че няма да създаде опасност за втория участник – велосипедиста.