Решение № 369 от 10.06.2026, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Ямбол, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330102665 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от на С. Д. М. от гр. Я. против С. А. Д. от с. К., обл. Я.

В молбата се твърди, че страните и брата на ответницата Г.А.Д., и баща й А.Г.Д. притежават в съсобственост недвижим имот, находящ се в с. К., общ. Т., обл. Я., ул. „***, а именно: жилищна сграда, на един етаж, със застроена площ 60 кв. м, построена по силата на отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот УПИ ***, в кв. *** по плана на с. К., при граници: изток - УПИ ***, юг - УПИ ***, запад - улица, север -улица.

Твърди се, че съсобствеността между страните възникнала след смъртта на техният общ наследодател М.Г.Ш., б. ж. на с. К. на *** г. на основание наследствено правоприемство.

Твърди се, че приживе наследодателката е придобила жилищната сграда по отстъпено право на строеж.

След смъртта й, имотът бил наследен от майката на ответницата М.П. Д. - 1/3 ид. ч., чичото на ищцата - С.П.С. - 1/3 ид. ч. и ищцата С. Д. М. - 1/3 ид.ч. по право на заместване от покойният й баща С.П.С., починал на *** г.

На *** г. починала М.П. Д. и нейната 1/3 ид.ч. била придобита от ответницата С. А. Д., нейния брат Г.А.Д. и баща им А.Г.Д..

На *** г. починал С.П.С. и заедно с ответницата и Г.А.Д. придобили неговата идеална част.

В края на м. ноември 2023 г. ищцата узнала, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху целият недвижим имот. С него ответницата се легитимира като собственик на целия имот, включително и на собствената на ищцата 1/2 ид.ч.

На тия съображения ищцата обоснова правният си интерес и се иска от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесната жилищна сграда, както и има направено искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна в полза на ответницата издаденият констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство и давностно владение № ***, том 1

***, рег. № ***, дело № *** г. на *** Е.Щ., с рег. № *** на НК за горницата над ½ ид.ч. от описаният процесен имот.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който предявените искове се оспорват като недопустими, а при условията на евентуалност като неоснователни.

В тази връзка се твърди, ищцата е била *** с *** от трето лице, различно от *** й родител.

Доколкото й било известно на ответницата, след смъртта на нейният вуйчо, починал на *** година, С. М. е била новородено бебе на ***, а майка й се оженила за друг мъж, който я ***.

Не напразно нейното презиме било Д., тъй като баща й се казвал Д.М..

Твърди се по същество, че е налице и грешка в издаденото удостоверение за наследници изх. № *** г. на *** с. К., общ. Т..

Твърди се, че ответницата е наследница по закон на нейната М.П. Д., която е оставила преживял съпруг и две деца.

Твърди се, че в къщата на бабата на ответницата М.Ш. от с. К. живеела тя, вуйчото на ответницата С.П.С., който бил не женен и без деца.

След като бабата на ответницата починала, в къщата останал да живее само вуйчото на ответницата.

Последните години преди да почине вуйчо й, ответницата се грижила единствено за него.

Ответницата упражнявала фактическата власт върху имота, явно, спокойно, непрекъснато, тъй като вуйчо и казал, че къщата ще остане за нея.

Владението ответницата упражнявала с намерение за своене.

Сочи, че брат й няма претенции към имота.

По същия начин и баща й нямал спор с нея относно собствеността на този имот.

На тия съображения се иска съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание за ищцата в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Д. А. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се поддържа исковата претенция.

Ищцата изслушана от съда в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК, заявява че доколкото и е известно имала някакво ***, Д. и бил втори баща, а С.П.С. и бил *** баща.

Била отгледана от баба си по майчина линия, като не поддържала връзка с майка си. Дълги години се криело от нея, че е *** за да не се разстройва.

В съдебно заседание за ответницата в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.Б. В. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се 2 поддържа, че искът е недопустим, тъй като ищцата е *** при *** от трето лице Д.М., а спорния имот не е бил на С.П.С., а на М.Г.Ш., починала след извършеното ***, следователно и ищцата не се явява неин наследник. Отделно от това се поддържа, че ответницата е упражнявала фактическата власт върху процесния имот явно, спокойно и непрекъснато и с намерение за своене за срок надвишил изискуемия по закон такъв. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира предявения иск по чл.124 ГПК и направеното във връзка с него искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, за допустим доколкото ищцата обосновава правния си интерес с твърдението, че има качеството на наследник на лицето М.Г.Ш., по който въпрос и с оглед възникналия в тази връзка между страните спор съдът дължи произнасяне с крайния си съдебен акт.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ *** год. издадено от *** на с.К., общ.Т., обл.Я., се установява, че соченото в исковата молба като наследодател лице – М.Г.Ш. с ЕГН ********** е починала на *** год., като в същото е посечена като наследник ищцата С. Д. М. по заместване на С.П.С. с ЕГН **********, починал на *** год., син на наследодателя М.Ш., както и ответницата С. А. Д. по заместване на М.П. Д. с ЕГН **********, починала на *** год., дъщеря на наследодателя М.Ш..

Видно от представената по делото скица процесната сграда е с идентификатор *** по КККР на с.К., общ.Т., обл.Я., одобрени със Заповед № *** год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата: с.К., ул.“***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 64 кв.м., брой етажи – един, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, предишен идентификатор:няма.

Видно от приложеното удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК данъчната оценка на имота е 948.20 лева, като площта на сградата е посочена 60 кв.м.

Между страните не се спори, че процесната имот /преди приемане на кадастралната карта за с.К./, а и това се установява от документите съдържащи се по нот.дело № ***, акт.№ № ***, том ***, вх.рег.№ ***/*** год. на *** Е.Щ. с рег.№ *** с район на едйствия РС Я., а именно, че жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 60 кв.м. е посторена по силата на отстъпено право на стореж върху общински поземлен имот УПИ № ***, кв.*** по плана на с.К., утвърден със Заповед № *** от 01.10.1951 год. с площ 510 кв.м., при граници: изток-УПИ ***, юг-УПИ ***, запад-улица, север-улица, като производството по обостятелствена проверка е приключило с издаване на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по наследство и давностно владение, с който ответницата С. А. Д. е призната за собственик по наследство и давностно владения върху целият процесен имот – жилищната сграда.

Видно от представения акт за раждане № *** от *** год. издадено въз основа, като документ удостоверяващ раждането, Решение № *** год. на Я. районен съд, ищцата е 3 записана с имена: собствено – С., бащино – Д., фамилно – М., като за баща е посочено лицето – Д. В. М., а за майка – Ж.С. М..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели лицата А. Д. М., Г.А.Д. и С.Г.Д..

Видно от показанията на св.А. М. ищцата му е сестра, за която свидетелят знае, че е от друг баща. Негов баща бил Д. В. М., който починал. В с.К. ходили когато били малки, било традиция – за Нова година, за Велик ден. В имота живеели чинка и чичо С., брата на бащата на сестрата на свидетеля. За ответницата С. свидетелят знаел, че живее близо до центъра, в друг имот. Последно в този имот свидетелят ходил през 2020 година, а после имали поне още две посещения в селото. В къщата ходили като гости.

Видно от показанията на св.Г.Д., имота в с.К. бил на баба му М., който била майка на неговата майка. Там си и починала. След като починала в имота останали да живеят вуйчото и вуйната на свидетеля. След като починала вуйна му имота западнал, вуйчо му С. нямал деца. Докато вуйчо му бил жив искал от тях дваМ. /свидетелят и ответницата/ да останат в имота, като свидетелят отстъпил, защото тя го гледала поС.но и той нямал претенции пред ***. За ищцата знаел, че е *** от *** баща, знаел, че майка им не давали да я виждат. В имота свидетелят не я бил виждал последните 10 години, С. не живеела в селото, майка и била продала всичко което имали там. В момента имота го подържал сестрата на свидетелят. С. била тази която правила ремонти в имота и се грижила за вуйчо им С.. За С.

/ищцата/ свидетелят знаел, че е дъщеря на С.П.С..

Видно от показанията на св.С.Д., майката на С. /ответницата/ била негова първа братовчедка. М. /наследодателя/ била негова леля. Имотът се падал на леля М.. Баба М. преди да почине живяла в имота със С. и съпругата му. Свидетелят познава и С., но той не бил живял в селото, имал имоти в с.С.р., друга къща, до ***, където живеел със съпругата си Ж.. Последните 10 години С. ползвала имота, викала майстори за покрива. С. като малка може и да ходила при М., но последното десетилетие свидетелят не я бил виждал.С. се грижела за вуйчо си С., като чувал от С., че този имот трябва да остане на нея.

При тези фактически данни установени по делото, съдът намери предявения иск за неоснователен, на следните съображения:

Установява се по делото, че *** /***/ баща на ищцата С. Д. М. е лицето С.П.С., починал на *** год., като въз основа на приложения по делото Акт за раждане следва извода, че след неговата смърт е извършено *** на ищцата от лицето Д. В. М., тъй като е видно, че ищцата е приела и бащиното и фамилното име на ***, което е възможно при ***, доколкото и съгласно Закон за имена на българските граждани /отм./ в редакцията му към 31.07.1990 год. /датата на издаване на акта за раждане/ в разпоредбата на чл.11 от същият е посочено, че при *** за бащино и фамилно име на *** се вписват собственото и фамилно име на ***, както и че промените се вписват в новосъставения акт за раждане на *** решение на съда, допуснал ***, докато при не*** – чл.12 /отм./ не предвижда вписване за бащино и фамилно име на *** собственото и фамилно име на ***, а и на съда е служебно 4 известно, че Решение № *** год.е било постановено по гр.дело № *** год. по описа на ***РС, което се е развило по реда на чл.61 СК /отм./.

Действително допуснатото след смъртта на родител *** на дете не рефлектира върху имуществените права, придобити по наследство от починалия родител.

В случая обаче процесния имот жилищна сграда не е бил собственост на *** /***/ родител на ищцата С.П.С. /починал преди *** на ищцата/, сама ищцата в исковата молба твърди, че наследодателката М.Г.Ш. я е придобила по отстъпено право на строеж, а и от показанията на св. С.Д. е видно, че преди смъртта си *** баща на ищцата е имал имот-къща в с.С.р.. Т.е към датата на смъртта на С.П.С.-*** год., процесната жилищна сграда, доколкото липсват установени по делото фактически данни обосноваващи извод за противното, не е била в патримониума на *** баща на ищцата и не е включена в наследството на същият, за да може ищцата да се легитимира като лице призовано към наследяване по отношения на същата тази сграда.

Всъщност ищцата се легитимира в настоящото производство като лице от кръга на лицата призовани към наследяване като наследник на М.Г.Ш. /нейна рождена баба/ починала на *** год., след *** на ищцата през 1990 год., въз основа представеното по делото удостоверение за наследници, където същата е посочена като наследник на М.Ш..