Определение № 461 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600510 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е въз основа на постъпил частен протест, депозиран от страна на Районна прокуратура – гр. Плевен, както и въз основа на депозирана частна жалба от А. С. срещу Определение №605/09.06.2025г., постановено по ЧНД №834/2025г. по описа на РС-Плевен.

В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Излага се становище, че в досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, касаещи обективната страна на деянието по чл.325, ал.1 от НК.

Представителят на РП-Плевен излага несъгласие с изводите на съда, че в настоящия случай не са събрани доказателства досежно субективната страна на деянието по чл.325, ал.1 от НК, тъй като счита, че в настоящия случай не са налице категорични доказателства, че св. Й. е преследвал друга цел, за да е налице престъпление по чл.325, ал.1 от НК при евентуален умисъл. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт в частта, в която съдът е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№4010/2024г. по описа на РП-Плевен за престъплението по чл.325, ал.1 от НК и да постанови ново, с което да потвърди постановлението на прокурора.

В депозираната от А. С. частна жалба се навеждат доводи, че съдът неправилно е приел, че в настоящия случай не са налице признаците на осъществено престъпно деяние по чл.216 от НК, тъй като се касае за посегателство върху общи части в сграда, в която деецът има право на собственост. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт в частта, в която е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъплението по чл.216 от НК и да постанови ново, с която да отмени постановлението на прокурора и да върне делото за продължаване на действията по разследване.

1

Плевенски окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста и в жалбата и след като провери правилността на постановеното определение, както и обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:

Частният протест и частната жалба са подадени от легитимни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани.

Разгледани по същество, протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съображенията за това са следните:

С обжалваното определение Плевенският районен съд е потвърдил постановление от 24.04.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 4010/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, проведено за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Със съдебния акт съдът е отменил обжалваното определение в частта за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

По отношение на престъплението по чл.216, ал.1 от НК съдът е приел, че е налице повреждане на съсобствена вещ, а именно фасадата на сградата, с което са нарушени правата на останалите съсобственици, като е съпоставил разпоредбата на чл.216 от НК с текста на чл.194, ал.2 от НК и чл.206, ал.2 от НК, като е стигнал до правилния извод от правна страна, че липсва изрична норма, така както е предвидено в цитираните текстове от НК, поради което, ако съдът приеме, че е възможно унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ в режим на съсобственост ще допусне недопустимо разширително тълкуване на закона.

Така възприетото от страна на първоинстанционния съд изцяло се подкрепя от настоящия въззивен съдебен състав. Правилно съдът е приел, че настоящото досъдебно производство е било образувано въз основа на постъпила жалба за деяние по чл.216, ал.1 от НК, като от фактическа страна е установено, че се касае за посегателство върху съсобствена вещ, а именно общи части на сграда, върху която право на собственост върху съответни на притежаваното от него право на собственост идеални части притежава и лицето, сочено за автор на посегателството. Законодателят не е уредил като престъпление посегателството върху вещ, която изцяло или част от нея принадлежат и на дееца, така както изрично е сторено в разпоредбата на чл.194, ал.2 от НК и чл.206, ал.2 от НК. Изложените от страна на жалбоподателя в настоящата частна жалба аргументи са неоснователни. В настоящия случай не е налице индивидуална собственост на дееца спрямо общите части, както погрешно е възприела жалбоподателката, а е налице съсобственост по отношение на общите части, като част от идеалните части принадлежат и на дееца. Поради това правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай липсват обективните признаци на извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК и 2 правилно е потвърдил постановлението за прекратяване в тази част. Освен това, конкретните действия биха могли да бъдат част и от изпълнителното деяние по чл.325, ал.1 от НК, а не да съставляват отделно престъпление.

За престъплението по чл.325, ал.1 от НК решаващият съд е приел, че изводите на прокуратурата са направени при непълнота на изследване на фактическите обстоятелства.

В разглеждания случай решаващите изводи на прокурора и първостепенния съд за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление, са направени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/. Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение, те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В конкретния случай това не е сторено. Районната прокуратура е направила своите изводи при липса на пълно предварително проведено разследване по случая.

Сред кориците на делото не е проведен разпит по реда и правилата на НПК на лицето, посочено в жалбата за автор на деянието, за които е образувано досъдебното производство. Същият е бил разпитан единствено по реда на ЗМВР на етап предварителна проверка преди да е било надлежно образувано досъдебно производство. След това разпит на лицето не е проведен от страна на разследващите органи. Така, освен, че се стига до непълнота на доказателствения материал при неизяснена фактическа обстановка, са нарушени и правата на лицето, срещу което се води досъдебното производство непосредствено да даде обяснения по случая и да изложи своята гледна точка.

Освен това, както правилно е преценил и районният съд, по делото е приобщен като веществено доказателство диск, на който има данни, че се съдържат няколко записа, удостоверяващи скандално поведение на Ж. Й., който е посочен като автор на деянията, за които е образувано досъдебното производство, на дати 22.06.2024г.; 05.07.,16.07. и 22.07.2024г., на който диск обаче не е назначена и направена видео-техническа експертиза, от която да бъдат установени конкретните действия на лицето. Същата е необходима, с оглед установяване на поведението на лицето, доколкото в свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Г. Г., В. И., М. Г., И. Д., А. С. са налице противоречия досежно конкретните действия на лицето Й.. Така констатираните противоречия относно това предприело ли е лицето действия по отношение на работниците на строежа, както и към намиращите се пред входа лица – А. С. и И. Д., или действията му са били насочени само и единствено с цел да премахне положените на фасадата на етажа, на който същият живее, строителни материали.

3

С оглед гореизложеното, съдът намира, че в действителност остава неизяснен въпросът въз основа на какви фактически констатации представителят на прокуратурата е приел, че извършеното от Й. от субективна страна не е с цел да накърни грубо обществения ред и спокойствие, а само да спре извършването на ремонтни дейности, доколкото не са налице категорични доказателства в тази насока, а напротив. Констатираните пропускив дейността на разследващите органи би могла да бъде отстранена чрез изследването на приложения като веществено доказателство диск, по отношение на който да бъде назначена видео-техническа и при необходимост лицево-идентификационна експертиза, да бъде установено дали е спазен принципа, прокламиран в разпоредбата на чл.32, ал.2 от КРБ, а именно дали е поставена информационна табела на мястото, на което е извършен записа, както и да се извърши разпит по реда и правилата на НПК на самия Й..

Поради тези съображения, съдът счита, че правилно първоинстанционният съд е отменил постановлението на РП- Плевен в частта за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, както и че правилно съдът е потвърдил постановлението в частта за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, поради изложените по-горе съображения, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден.

Воден от горното и на осн. чл.243, ал.8 от НПК, Плевенски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №605/09.06.2025г., постановено по ЧНД №834/2025г. по описа на РС-Плевен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4