Решение № 499 от 20.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Н.

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Николай Н. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601738 по описа за 2022 година С присъда от 21.03.2022г., постановена по НОХД №13988/2021г., Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 135 състав е признал подсъдимия В. С. П. за невиновен в извършване на престъпления по чл. 134, ал.1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу описания съдебен акт са подадени протест и писмено допълнение към него от представител на СРП, в които се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подсъдимия В. С. П.. Излагат се в протеста и писмено допълнение към него съображения, че събраният доказателствен материал по категоричен начин установявал както извършеното престъпление, така и авторството на инкриминираното деяние. Инвокират се съображения, че доказателствената съвкупност изяснявала, че подс. П. е бил ангажиран с организацията, ръководството, извършването и контрола на товарноразтоварните работи с автокран на 14.08.2018 г., като той лично и устно е възложил непосредственото им извършване на пострадалия Н., с оглед на което и носи наказателна отговорност по чл.134 от НК. Твърди се също, че неправилно първостепенният съд е приел, че след като на дружеството е било ангажирано административнонаказателна отговорност, то на подсъдимия, който се явява субектът на престъплението по чл. 134, ал. 1 НК, не следвало да се ангажира такава за нарушение на чл.2, т.4 на Наредба №1 от 4 март 2002г. и за нарушение на чл. 2, ал.2 на Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на 1 работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при положение, че последният не е бил санкциониран по административнонаказателен ред за същите. Сочат се и противоречия в мотивите относно това дали подсъдимият е бил работодател или не на пострадалия. Моли се въззивната инстанция да отмени протестираната присъда, с която подс. В. С. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото спрямо него обвинение за престъпление по чл. 134, ал.1, т. 1, вр. чл. 128, ал.2, вр. ал.1 от НК и да го признае за виновен, като му наложи справедливо наказание.

С протеста и писмено допълнение към него не се правят доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 1 9.05.2022г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред настоящият съдебен състав, представител на СГП поддържа протеста, като пледира, че всички съображения изложени в протеста са основателни и следва да бъдат уважени.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия В. С. П.-адв. В. моли протеста да бъде оставен без уважение, като излага съображения за правилност на първоинстанционната присъда.

Сочи, че изначално нормите, които са ангажирани от прокуратурата като изпълващи бланкетната разпоредба на чл.134 НК или не са налице, или не са относими към неговия подзащитен в качеството на управител на търговско дружество. Нямало ангажиране на трудова дейност на пострадалия като лице, което да работило с кран. Инвокира доводи, че не ставало ясно защо подзащитният му е привлечен към наказателна отговорност при положение, че е един от трима управители на търговското дружество.

Твърди, че по делото имало документи, установяващи, че част от претендираните нарушения от прокуратурата били изпълнени, както и, че поради обстоятелството, че пострадалият не е ангажиран като работещ на крана, то той не е бил задължен да изпълнява разпореждания извън трудовите му ангажименти.

Подсъдимият В. С. П. поддържа заявеното от защитника му, като в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, след като се запозна с протеста и обсъди доводите, посочени в него, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

Въззивният съд е сезиран с протест на прокурор при СРП, депозиран срещу присъда от 21.03.2022г., постановена по НОХД №13988/2021г., 2

Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 135 състав.

С оглед така депозирания протест, въззивният съд е задължен да извърши съгласно разпоредбите на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна проверка на правилността на протестираната присъда, като въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност.

Законността обхваща преценката относно правилното приложение на закона /материален и процесуален/.

Въззивният съд констатира, че по делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на надлежно изготвени мотиви.

Мотивите на първата инстанция показват едно флагрантно неизпълнение на задълженията на контролирания съд, визирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, изискваща съдът да излага с достатъчна яснота, аргументираност и изчерпателност своите мотиви, подчинени на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което се явява гаранция за справедливостта на процеса. Мотивите на съдебния акт са средство, чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до определени фактически и правни изводи.

Първото нарушение на процесуалните правила се изразява в следното:

Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава ХХVІІ о т НПК. С определение от 21.03.2022 г. СРС е приел, че ще се ползвал от направеното от подсъдимия самопризнание относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като нямало да събира доказателства за тези факти.

В цитирания съдебен акт липсват мотиви в подкрепа на извода на решаващия съд относно наличието на визираните в чл. 371, т. 2 НПК и чл.

372, ал. 4 НПК предпоставки - обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства.

Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009 г. по ТД № 1/2008 г. на ОСНК, ВКС липсата на мотиви в определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК обуславя в значителна степен наличието на абсолютното процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК не само защото по силата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл.

34 от НПК всеки съдебен акт следва да бъде аргументиран, но и защото обсъжданото определение е неразделна част от мотивите към постановената по реда на съкратеното съдебно следствие присъда, тъй като очертава кръга от доказателствени източници, които са на разположение на решаващия съдебен орган за изясняване на обективната истина по делото .

На следващо място, първостепенният съд в мотивите си от фактическа страна е приел, че „Свидетелят А.Р.Н., на основание трудов договор № 145 от 02.04.2015 г., заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил — 12 и повече тона“ в „С. 73“ ООД. Св. Н. нямал правоспособност за управление на 3 товароподемен кран, монтиран на автомобил, но на същия устно било обяснено и възложено от подс.П., че трябва да извършва дейност по транспорт и разтоварване с управлявания от него товарен автомобил.“ Тоест от фактическа страна контролирания съд приема за установено по делото по несъмнен начин обстоятелството, че именно подсъдимият е възложил на пострадалия да извършва дейност по транспорт и разтоварване с управлявания от него товарен автомобил марка „Скания“ модел „124Ж360“ с peг. № *******МТ.

В същото време в мотивите, при обсъждане на доказателствата, СРС приема, че показанията на св. Н. относно съдържащите се в тях твърдения за обстоятелството, че устно на свидетеля му било вменено като задължение от подсъдимия разтоварване на товара на камиона, не намирали подкрепа в събрания по делото доказателствен материал, което означава, че съдът не кредитира тези гласни доказателствени средства.

От фактическа страна първостепенният съд приема също за установено, че „Извършваната от подс. П., като управител на „С. 73“ ООД, дейност по организация, ръководство, извършване и контрол на товарно- разтоварни работи с автокран, монтиран на товарен автомобил марка „Скания“ с peг. № ******* МТ, била правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като подс. П. не е спазил нормативни изисквания относно минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, визирани в нормите на: чл.2, т.4 на Наредба № 1 от 4 март 2002г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки (на МОН и МТСП); чл. 281 от Кодекса на труда; чл. 13, ал.4 на Наредба № РД-072 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл. 58, ал.1 на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения; чл. 2, ал.2 на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като писмено не е определил видовете обучения и инструктажи и лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; чл.

19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 166 на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 5, ал.1 на Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на безопасни условия на труд при извършването на товаро-разтоварни работи“.

Въпреки така приетата от първоинстанционния съд в мотивите фактическа обстановка, от правна страна контролираният съд твърди, че упражняваната от подс. П. дейност не представлявала източник на повишена опасност и за същата не съществувало изискване за придобиване на специална правоспособност.

4

СРС, независимо че от фактическа страна приема, че подсъдимият е нарушил нормите, посочени в обвинителния акт, които запълват бланкетната диспозиция на чл.134,ал.1 от НК, от правна страна излага съображения, че подсъдимият не е нарушил въпросните норми, както и че тези норми неправилно са били отнесени към чл.134,ал.1 от НК, като изводите в тази насока въззивният съд намира за фрагментарни и непочиващи на правилна юридическа интерпретация и тълкуване на правните норми относно техния вид, обхватът им, характерът и взаимоотношенията между отделните норми, включително и спрямо изразяване на съдържащото се в тях правило за поведение.

В насока на изложеното съдът намира за необходимо да укаже, че съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма от особената част на НК, ако в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му /виж т.7 от ТР 2/2016г. по тълк. д. № 2/2016 Г., ОСНК на ВКС/.

Това противоречие в мотивите към първоинстанционната присъда не позволява на въззивния съд да установи формирал ли е първостепенният съд, разгледал и решил делото, някакво вътрешно убеждение.

Провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, при отсъствие на изискуемите от закона условия, а именно очевадно е от мотивите към първоинстанционната присъда- липса на подкрепа на самопризнанието на подсъдимия от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, обуславя допуснато съществено процесуално нарушение. Изведеното заключение се аргументира с грубото погазване на принципите и основополагащите правни предписания в наказателния процес /чл. 12, 13, 14, 18, 19 и 107 НПК/ при неправилно прилагане на правилата на особеното съдебно производство, довело до постановяване на присъда при липса на мотиви.

Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/854578d8-02be-401f-ac2e-4a4cf774cf5e