Решение № 111 от 12.12.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20241450200451 по описа за 2024 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2/10.09.2024 год. на Началник на РУ гр. М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 369з-2833/30.08.2024г. на Директора на ОД на МВР В. и Заповед №369з-152/29.01.2015г. на Директора на ОД на МВР В., с което на нарушителя Ц. Т. И. от гр.М., на основание чл.45 ал.3 предложение първо от Закон за закрила на детето е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.

ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от адв. М. С. от ВАК за присъждане на направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

1

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Ц. Т. И. от гр.М., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 2/10.09.2024 год. на Началника на РУ гр. М.

Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от адв. М. С. от ВАК. Последният взема становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно,неправилно и непълно, като следва да бъде отменено и бъдат присъдени направените по делото разноски, надлежно описани в депозирания по делото списък.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище.

По делото е изпратена цялата административнонаказателна преписка.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Тук е мястото да се отбележи, че видно от представеното в оригинал НП и в частност в неговата Разписка е отразено, че атакуваното НП е връчено на жалбоподателя на 22.10.2024 г. Жалбата е входирана пред ответника на 01.11.2024 г. При тази фактология съдебния състав намира, че жалбата е допустима и подадена в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 2/26.08.2024 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 25.08.2024 г. около 00:50 часа, в град М. на ул. „А. С.“ на територията на Кооперативния пазар – обществено място, като родител на Т. Ц. И. с ЕГН ********** – непълнолетен и на М. Ц.

И. с ЕГН .... – малолетен, не е придружил децата след 22:00 часа.С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето.

Въз основа на гореизложеното било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП №2/2024г. от 10.09.2024год., Акт №2/26.08.2024 за установяване на административно нарушение, Заповед 2

№369з-152-29.01.2015г. на Директора на ОД на МВР В., Заповед № 369з2833/30.08.2024г. на Директора на ОД на МВР В. и Справка за родствени връзки от 10.12.2024г. Съответно са разпитани свидетелите Й. И. и Д. Г. и двете служителки в РУ М., като свидетелката И. е актосъставител, а свидетелката Г. свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. При снемане на самоличността на свидетелите по делото бе констатирано, че актосъставителката работи като младши полицейски инспектор към РУ М., а свидетелката Г. като инспектор от Детска педагогическа стая. От показанията на свидетелите по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 18.07.2024г. в РУ М. било получено разпоредително писмо от Директора на ОД на МВР В. с изготвен план за провеждане на специализирани полицейски операции по линията на детската престъпност, респективно за обезпечаване сигурността на децата на обществени места през летния сезон. Процесният план бил изготвен на 19.07.2024г. и бил с действие до 30.09.2024г.Във връзка с този план на 24.08.2024г. от 22:00 часа била проведена специализирана полицейска операция. Целта и била да се проверят населените места и уязвимите такива на територията обслужвана от РУ М. Във връзка с издадения акт свидетелите Г. и И. уточняват, че на 25.08.2024г. около 00:50 часа – 01:00 часа след полунощ в района на Кооперативния пазар в гр. М. били установени непълнолетното дете Т. И. и малолетното М. И. Свидетелката Г. конкретизира, че непълнолетното дете Т. И. е провело разговор с жалбоподателя в качеството му на негов баща, като му е обяснил, че свидетелката Г. и други служители на полицията са ги установили след 22:00 часа на обществено място.

Жалбоподателят около 01:30 часа посетил Кооперативния пазар с цел да прибере своите деца. Същите му били предадени с Приемно-предавателни протоколи по образец и му бил съставен Протокол за предупреждение . Във връзка с късния час свидетелката Г. поканила жалбоподателя да дойде в полицията,за да проведе допълнителна беседа с него и да снеме сведение.

Това било осъществено на 26.08.2024г. около 13:00 часа. Снемайки сведение от жалбоподателя свидетелката Г. потвърждава отразеното и на съдебното следствие, че последният е разбрал чрез телефонен разговор от своя непълнолетен син, че са установени от полицията след 22:00 часа и че безспорно той не е бил с тях. Акта е бил съставен от актосъставителката Й. И. в присъствието на жалбоподателя и на свидетелката Г. Жалбоподателят се 3 запознал със съдържанието на акта, подписал го е и не е направил възражение по него. Такива не е направил и на по-късен етап във връзка с разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН.Безспорно жалбоподателят Ц. И. е баща на децата Т. Ц. И., който е бил непълнолетен, тъй като е роден на 14.11.2006г. и към 25.08.2024г. не е бил навършил 18 години, съответно детето М. Ц. И. е малолетно, тъй като е родена на 18.12.2010г. и не е било навършило 14 години към момента на извършване на деянието. Посочените констатации намират опора в представеното по делото писмено доказателствено средство, а именно;

Справка за родствени връзки от 10.12.2024г. изготвено от настоящия съдиядокладчик по делото.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на административнонаказващия орган , от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд гр. М. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното Наказателно постановление и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената административнонаказателно производство. Не се констатираха съществени недостатъци на актовете.Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.Спазени са предвидената форма и 4 процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респективно и чл. 57 от ЗАНН – за наказателното постановление. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация в наказателното постановление. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Фактът, че в наказателното постановление при посочване на нарушената материалноправна разпоредба не е посочено конкретното предложение, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН, респективно в наказателното постановление се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил), което е напълно достатъчно за наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено. Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани в наказателното постановление като нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето тоест налице е в наказателното постановление пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Х.).Действително, в случая не е описана дословно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от З акон за закрила на детето, като липсва описание на обстоятелството, че детето Т. И. е навършило 14 годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. В тази връзка съдът не намира допуснато съществено процесуално нарушение, довело до съществено ограничаване правото на защита на жалбоподателя . Това е така, защото в описанието на нарушението се съдържат всички изискуеми елементи от състава на нарушението по чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето, тъй като е налице описание на възрастта на детето – че е непълнолетно, т. е. че същото не е навършило 18 години и посочване на ЕГН, от който може да се извлече точната възраст и това, че е навършило 14-годишна възраст, но не е 5 навършило 18-годишна такава.Същото обстоятелство е съотносимо и за малолетното дете М. И., за който е налице необходимостта да бъде придружаван на обществени места след 20:00 часа поради ненавършване на 14- годишна възраст, респективно след 22:00 часа за непълнолетното дете.

От процесуалният представител на жалбоподателя се прави възражение, че в наказателното постановление е било написано, че като „родил“, докато в акта е уточнено, че жалбоподателя е родител. Прави се извод, че с констатираното е налице неправилно изписан диспозитив съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.3 от Закон за закрила на детето.Съдебния състав намира за основателно да отбележи,че за да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя . В конкретния случай правната квалификация е правилно посочена в наказателното постановление и в АУАН, описана е точно и ясно фактическата обстановка. Ето защо тази нередовност не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, респективно наведеното в тази насока възражение е неоснователно.За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.