Решение № 20752 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20752 гр. София, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110149085 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК във връзка с чл. 10 ЗОДОВ.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 265574/19.08.2024г. на СРС.

Ищецът В. Г. П. чрез адв. М. Д. е предявил срещу ************* иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането ú да му заплати сумата от 15000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - унижение, накърнени чест и достойнство, срам, страх, безпокойство и напрежение, последица от повдигнатото и поддържано по отношение на същия обвинение по ДП 776/2018г. по описа на СДВР – 08 РУ, пр.пр. 9415/2018г. на СРП, по което бил оправдан с Присъда от 31.01.2023г. по нохд № 7645/2022г. по описа на СРС, НО, 116 състав, потвърдена с Решение № 477/22.06.2023г. по внохд 1835/2023г. на СГС, НО, IX въззивен състав, ведно със законната лихва от 22.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че през 2018г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 277, ал. 2 НК за това, че на 18.01.2017г. ищецът като представител на „*********“ ООД се разпоредил с МПС /туристически автобус, рег. № *********/, оставено му за пазене и поставено под запор. По него той бил няколко пъти разпитван като свидетел, като след прекратяване на производството, отмяна на постановлението за прекратяване от съда и връщане за доразследване, в крайна сметка на 25.05.2022г. срещу него повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК за това, че на 18.01.2017г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С.А., управител на „**********“ ЕООД, заблуждение, че представляваното от него дружество „*********“ ООД е собственик на описания по-горе автобус, с което причинил на А. имотна вреда в размер на 6000,00 евро /равностойни на 11760,00 лева/. Взета му била мярка за неотклонение „подписка“, бил разпитан като обвиняем и му било предявено разследването. На 08.06.2022г. бил внесен обвинителен акт и образувано нохд 7645/2022г. по описа на СРС. По делото били проведени общо 7 заседания, като с присъда от 31.01.2023г., потвърдена от въззивния съд, съдът го оправдал по повдигнатото обвинение. Наказателното производство, в което ищецът участвал, включително като обвиняем и подсъдим, му причинило значителни вреди.

1

Изпитвал безпокойство и гняв. Срамувал се от близките и познатите си, че срещу него се води наказателно дело. Затворил се, страхувал се да не бъде осъден, станал раздразнителен.

Работата му била отговорна – шофьор, като возел работници и деца. Страхувал се, тъй като е напрегнат и потиснат, да не направи катастрофа. Заради обвинението отнели личното му оръжие, поради което отказвал курсове за далечни дестинации и за повече от ден. Тъй като бил притеснен, не отишъл на абитуриентския бал на дъщеря си, заради което получил упреци от близките си. Наложило се да му бъдат предписани лекарства за сън и успокоение.

Занемарил облеклото и външния си вид. Приятелката му го напуснала. Всичко това се дължало на неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Д.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Прокуратура на Република България чрез К. В. – Прокурор в Софийската районна прокуратура, е депозирала Писмен отговор на исковата молба, вх. № 294598/18.09.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се липса на представени доказателства за претърпените неимуществени вреди, а твърденията в исковата молба били голословни, още повече, че било неясно какво е било физическото и психическо състояние на П. преди привличането му като обвиняем. Срещу него преди това на няколко пъти били водени досъдебни производства за други престъпления, което обуславяло и значително по-нисък интензитет на неимуществените вреди. Спрямо ищеца в рамките на наказателното производство била взета най-леката мярка за неотклонение, като не били предприемани действия извън правно регламентираните. Наказателното производство се развило бързо, а през по-голямата част от времето ищецът не бил привлечен като обвиняем. Алтернативно претенцията се оспорва като завишена по размер и прекомерна. В насроченото по делото публично съдебно заседание Прокуратурата се представлява от прокурор В., който оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е депозирана от легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което същият е признат за невинен с влязъл в сила съдебен акт; 2) претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, както и техния размер. В тежест на ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 и чл. 6, ал. 2 ЗОДОВ, водещи до изключване или намаляване на отговорността му. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С Постановление от 21.05.2018г. по пр.пр. № 9415/2018г. на СРП, преписка № 338300-3887/2017г. на 08 РУ – СДВР, Прокурор от Софийската районна прокуратура, след извършена проверка, е образувал досъдебно производство за извършено престъпление по чл.

277, ал. 2 НК, изразяващо се в разпореждане на 18.01.2017г. – сключване на договор за покупко-продажба на МПС /автобус Мерцедес Спринтер, рег. № *********/, с вещ, поставена под запор и оставена за пазене. Досъдебното производство е № 776/2018г. по описа на 08 РУ – СДВР. В рамките на досъдебното производство ищецът П. неколкократно е давал обяснения, съответно е разпитван като свидетел, включително е участвал в очна ставка. С Постановление от 08.10.2018г. Прокурорът е дал на разследващия орган указания 2 за допълнително разследване. С Постановление от 25.01.2019г. прокурорът е прекратил наказателното производство, като е приел, че липсва съставомерно деяние. С Определение № 283394/22.11.2019г. по нчд № И-14587/2019г. на СРС, НО, 102 състав, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е отменено с аргумент, че има данни както за наличието на извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, така и на такова по чл. 277, ал. 2 НК. Подадената срещу определението жалба от В. П. е оставена без разглеждане с Определение № 161909/09.07.2021г. по внчд № 314/2020г. на СГС, НО, VI възз.с-в, като определението на районния съд е влязло в сила на 09.07.2021г. С Постановление от 25.05.2022г. ищецът В. Г. П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 ГПК, изразяващо се в това, че на 18.01.2017г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С.К. А. – управител на „**********“ ЕООД, заблуждение, че представляваното от него дружество „*********“ ООД е собственик на МПС туристически автобус марка „Мерцедес“, модел „515 ЦДИ Спринтер“, рег. № *********, в резултат на което причинил на А. имотна вреда в размер на 6000,00 евро, равностойни на 11760,00 лева. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е предявено на обвиняемия на 08.06.2022г., като на същата дата е разпитан като обвиняем и му е предявено разследването. След това разследващият полицай е изпратил преписката на прокурора с мнение за предаване на обвиняемия на съд.

С вх. № 125535/17.06.2022г. на СРС Софийската районна прокуратура е внесла Обвинителен акт срещу В. Г. П., като го обвинила в извършено престъпление по чл. 209, ал.

1 НК, изразяващо се в това, че на 18.01.2017г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С.К. А. – управител на „**********“ ЕООД, заблуждение, че представляваното от него дружество „********“ ООД е собственик на МПС - туристически автобус марка „Мерцедес“, модел „515 ЦДИ Спринтер“, рег. № *********, в резултат на което причинил на А. имотна вреда в размер на 6000,00 евро, равностойни на 11760,00 лева. Образувано е нохд № 7645/2022г. на СРС. По делото са проведени общо шест съдебни заседания, в които подсъдимият П. се е явявал лично. В съдебното заседание, проведено на 22.11.2022г., е допуснато изменение на предявеното обвинение, като същото е за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на неустановена дата през м.12.2016г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С.К. А. – управител на „**********“ ЕООД, заблуждение, че представляваното от нето дружество „**********“ ООД е собственик на МПС – туристически автобус, марка „Мерцедес“, модел „515 ЦДИ Спринтер“, рег. № *********, в резултат на което причинил на А. имотна вреда в размер на 6000,00 евро, равностойни на 11760,00 лева. С Присъда № 23/31.01.2023г. по нохд 7645/2022г. на СРС, НО, 116 състав, подсъдимият П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Съдът е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, съответно деянието е несъставомерно от обективна страна. Срещу присъдата е подадена Въззивна жалба, вх. № 31293/06.02.2023г. на СРС, от частния обвинител С.А., както и Протест, вх. № 34047//07.02.2023г. на СРС, от прокурор в Софийската районна прокуратура.

Образувано е ВНОХД № 1835/2023г. на СГС, НО, IX възз.с-в. По същото са проведени две съдебни заседания, в първото от които подсъдимият П. не се е явил. В заседанието, проведено на 29.05.2023г., прокурорът от Софийската градска прокуратура заявява, че не поддържа протеста, но не го оттегля, като първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. С Решение № 477/22.06.2023г. по внохд № 1835/2023г. на СГС, НО, IX възз.с-в, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Видно от наличната на л. 19 от нохд № 7645/2022г. на СРС Справка за съдимост, ищецът В. Г. П. съм 31.08.2022г. е неосъждан. По делото не са ангажирани доказателства за настъпили след това промени в съдимостта на ищеца.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-психологическа експертиза, както и са разпитани 3 свидетелите В.В. и Е.И..

Заключението на вещото лице З. М. съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при аргументирано и задълбочено обосновани изводи и без данни за евентуална неправилност.

След проведено с ищеца интервю и направени съответни тестове, вещото лице е установило, че интелектът на ищеца е в границите на нормата, като съответства на възрастта, образованието и социалния опит. Констатира се настъпване на дискомфорт, довел до повишена тревожност и хроничен стрес, като резултатите граничат с посттравматична симптоматика, по повод на което е необходима медицинска консултация. Установено е, че П. се е чувствал гневен и раздразнителен, имал проблеми със съня, разделил се с дългогодишната си партньорка. Стресът дава отражение върху социалната адаптация и отношението на индивида към своята среда. Наблюдава се влошена трудоспособност. При изследваното лице се наблюдават характерни стресови симптоми – главоболие, проблеми със съня, неволно потръпване /тремор/, безпокойство, гневни изблици, раздразнителност, липса на мотивация, нарушена концентрация и тревожни мисли, проблеми в общуването и социално оттегляне. Цялото състояние на ищеца се преценява да е в причинно-следствена връзка с преживяното, като интензитета на изживяванията и оплакванията се увеличават във връзка с продължителността на следствените действия. Препоръчва се да се задълбочи изследването с терапевтична насоченост.