Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4397 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5254/2025
Вид
Решение № 4397
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, Боян Георгиев Бояджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 430, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Търговски закон
  • чл. 99 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4397 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100505254 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Решение № 358/09.01.2025г. постановено по гр.д. № 58458/2023г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 74 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо Д. С. Д., че дължи заплащане на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 24.02.2017г. по ч.гр.д. № 9471/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, както следва:

-на основание чл. 430, ал.1 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД сумата от 1 996,45 лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и „ОББ“ АД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.02.2017г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл. 430 ал.2 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД за сумата от 2859,69 лв. – договорна лихва за периода 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г.;

-на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД вр. чл.4, т.4.3. от Договор за издаване на кредитна карта от 06.12.2007 г., сумата от 690,31 лв. – наказателна лихва за периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г.

В жалбата се излагат оплаквания, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на събраните по делото доказателства, довело до неправилност и необоснованост на съдебното решение. Прави се искане за отмяна на постановеното съдебно решение и постановяване на ново съдебно решение, с което 1 предявените искове да бъдат уважени. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, което е оставено без уважение, при липса на предпоставките по чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.

Посочва, че първоинстанционният съд след като правилно е установил наличие на действително облигационно правоотношение между „ОББ“АД и ответника Д., по Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., неправилно достигнал до извод за липса на материална легитимация на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, тъй като не се установявало частното приемство на вземането. Неправилната оценка на информацията и данните, съдържащи се в приетия по делото Договор за цесия, в частност Приложение № 1 към него, във връзка с прехвърленото вземане, довело до грешния извод, че не се установява безспорно, че цедента е прехвърлил на цесионера /настоящ ищец/ именно вземанията си срещу ответника Д., произтичащи от посочения по-горе договор за издаване на кредитна карта. Напротив, твърди в представеното по делото Приложение № 1 да се съдържат всички изискуеми реквизити – ЕГН на кредитополучателя, № на договора, размера на вземанията за главница, договорна и наказателна лихва, общия размер на дълга, № на изпълнителното дело и пред кой ЧСИ е образувано, което безспорно установявало предмета на договора за цесия, респ. валидността на същия, в т.ч. легитимацията на ищеца да претендира процесните вземания.

Моли решението да бъде отменено изцяло и въззивния съд да постанови друго, с което исковете му се уважат, като се признае за установено между страните, че ответника Д. С. Д. е имал непогасени задължения към цедента на ищеца – „ОББ“ АД към датата на образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 9471/2017 г. – 16.02.2017 г., в общ размер 5546,45 лв., от която сума: 1 996,45 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.02.2017г. до окончателното й изплащане; 2859,69 лв. – договорна лихва за периода 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г. и 690,31 лв. – наказателна лихва за периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., дължими по Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и „ОББ“ АД. Претендира и сторените в производството пред двете инстанции, съдебни разноски.

Въззиваемата страна Д. С. Д. в срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв. К. Б.-Г. от САК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи във въззивната жалба, като счита решението за правилно и обосновано. Твърди, че въззивникът-ищец не е изпълнил разпределената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест във връзка с релевантните факти и обстоятелства по предявените искове, поради което по делото останало недоказано ответника да е задължен по процесния договор за издаване на кредитна карта, както и че с процесния договор за цесия, са прехвърлени на въззивника твърдените от последния с ИМ вземания и техния размер.

Въззиваемият заявява, че е оспорил всички представени от ищеца пред първоинстанционния съд документи към ИМ, в която връзка съдът изготвил доклада си и указал на страните доказателствената тежест. Ищецът не предприел действия за установяване истинността и верността на приложените към ИМ документи /договори, приложения и др./, поради което същите останали недоказани. Доказателствените му искания пък заявени едва с въззивната жалба като преклудирани следвало да се оставят без уважение. Въззиваемият твърди също, че пред районния съд не се установила нито твърдяната предсрочна изискуемост на вземанията, нито валидността на договора за цесия и предмета на същата, в т.ч. размера на прехвърлените с договора за цесия, вземания, още по-малко уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията към цесионера и настоящ въззивник /ищеца от първоинстанционното производство/. В отговора на въззивната жалба се поддържа отново възражението и за погасяване по давност на заявените за установяване с исковата молба вземания.

В заключение, въззиваемия моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено 2 изцяло като правилно и законосъобразно. В проведеното открито съдебно заседание поддържа отговора на въззивната жалба и претендира сторените пред тази инстанция съдебни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания. При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна материално-правна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк. дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Във всички случаи въззивният съд проверява служебно и правната квалификация на исковете.

При проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 и чл.92 от ЗЗД от ищеца „ЕОС „Матрикс“ ЕООД срещу ответника Д. С. Д. за установяване съществуването на вземания в общ размер на 5546,45 лв., от които сумата в размер на 1996,45 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 16.02.2017 г., до окончателното плащане; сумата в размер на 2859,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., както и сумата в размер на 690,31 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9471/2017 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изложил твърдения, че на 06.12.2007 г. бил сключен Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB Mastercard между Д. С. Д. в качеството му на кредитополучател и „Обединена българска банка“ АД, в качеството на кредитор, по силата на който на първия бил отпуснат кредитен лимит в размер на 1000 лева, като банката имала право периодично едностранно да променя разполагаемия кредитен лимит, за което уведомявала кредитополучателя по предвиден в Общите условия ред. Сочи, че договорът бил в сила от деня на подписването му до изтичане валидността на картата, като срокът се подновявал автоматично с още две години при подновяване на картата. Твърди, след изтичане на първоначалния двугодишен срок, договорът да е подновен за още две години, като кредитния лимит бил увеличен до 2000 лв. Твърди се също, че до 13.05.2009 г. кредитополучателят заплащал месечните вноски в размер на минимум 5% от дължимата в края на предходния месец сума по кредита, като до този момент усвоената главница била в размер на 1996,45 лева, след което ответникът преустановил плащанията по договора. Сочи, 3 че на 13.12.2010 г. целият кредит станал изискуем, поради изтичането на уговорения краен срок за връщане и неплащането му в този срок. Твърди, че на 31.01.2018 г. между банката и ищеца бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 31.01.2018 г., с което вземанията на банката по процесния договор били прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което ответникът бил надлежно уведомен.

Ответникът по исковете, в срока по чл. 131 ГПК, подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорил исковете, по основание и размер. Оспорил валидността на договора за цесия, респ. да е получавал уведомление за извършената цесия, както и оспорил действителността на договора за издаване на кредитна карта, като поддържал, че не са били спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК (отм.).

Отделно от това твърдял недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречието й с добрите нрави. Оспорил и клаузата за неустойка за забавено изпълнение, която намирал за нищожна. В условията на евентуалност релевирал възражение за погасяване на вземанията по договора за издаване на кредитна карта, по давност. При така изложените доводи ответникът поискал от съда да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 и чл.92 ЗЗД се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валиден договор за издаване на кредитна карта, сключен между „Обединена българска банка“ АД и ответника, с уговорени възнаградителна и наказателна лихви; 2. усвояване на претендираната главница, договорения размер на възнаградителната лихва и на начислените наказателни лихви за исковия период; 3. настъпване на изискуемостта на вземанията, както и 4. наличие на валидно правоотношение по договор за цесия, по силата на което вземанията срещу кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за издаване на кредитна карта, са прехвърлени на ищеца; 5. ответникът е надлежно уведомен за цесията.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, съдът с доклада по делото указал на ищеца да установи наличието на облигационно отношение по твърдения договор за издаване на кредитна карта, сключен между „Обединена българска банка“ АД и ответника с уговорени възнаградителна и наказателна лихви, усвояването на претендираната главница, договорения размер на възнаградителната лихва и на начислените наказателни лихви за исковия период, настъпването на изискуемостта на вземанията, както и наличието на валидно правоотношение по договор за цесия, по силата на което вземанията срещу кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за издаване на кредитна карта са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен. По възражението за давност в тежест на ищеца е указал да докаже наличието на обстоятелства, с които законът свързва спирането и прекъсването на давностния срок.