Решение № 262060 от 21.07.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 262060 21.07.2021 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3363 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д.С.Г., ЕГН ********** против Д.И.Д., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС.

Ищецът твърди, че с ответника и трети лица притежават по ¼ ид.ч. от два имота, находящи се в землището на село Д., общ. П, обл. В – нива № .., м-т „Я.“ с площ от 28,517 дка и нива м-т „К. – К.“, с площ от 24,700 дка. Земите били отдадени под аренда с договор от 09.08.2013 г., вписан под № .., том…. на СВ – П., сключен от И.Д. Б.. След неговата смърт половината от плащанията по договора били получени от ответника. Твърди, че като собственик на 1/4 ид.ч. от имотите, ответникът му дължи ¼ от получените от него суми за периода 2014 г. – 2018 г., в размер на общо 2233,23 лева.

Поради липсата на плащане, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11428/20.12.2019 г. по ч.гр.д. № 18051/2019 г. на ПРС, I бр.с., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването му до размера от 1356,50 лева.

Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който признава претенцията до размер на

678,25 лева, поради наличието на завещания за процесните имоти. Отделно поддържа, че не дължи и тази сума, поради наличието на насрещно задължение на ищеца за извършената от неговия наследодател чужда работа без пълномощния. Заявява, че не е станал причина за завеждане на делото. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. В срок е постъпило възражение за недължимост, а искът е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, при което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

С Решение № 0627/04.01.1996 г. на Поземлена комисия гр. П. е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.И. Д. на две ниви – от 28,517 дка и 24,700 дка – съответно местност „Я.“, имот № …и местност „К. – К.“, имот № …по плана за земеразделяне на с. Д..

Съгл. УН от 16.05.2019 г., Д. Д. е починал на ... с наследници по закон – с. И. Д., с. И. Б. и две д. Д. Г. и Д. М.. Тези наследници са придобили по ¼ ид.ч. от имотите.

Д.М.е починала на ... с наследник по закон м.си. Д.Г. е починала на .. с наследници – С. Г. – с., Д. и С.Г.– с.. И.Д.е починала на..., като е наследена от с. си И. Б. и Д. и С.Г./низходящи на починалата преди нея д.

Д.Г., съгл. чл. 10, ал. 1 ЗН – по реда на заместването/.

С оглед горното, И. Б. е получил по ¼ ид.ч. от имотите - наследство от б. си и м. си, а Д.Г. – ¼ ид.ч. по насл. от баща си, като останалата 1/4 е разпределена по заместване и наследена от нейните низходящи.

И. Б. е починал на ..., с наследници по закон две д. – Г.Д.и Д.Д. /ответник/. Наследниците на Д.Г. са двамата й с. - Д.Г. /ищец/ и С. Г..

С оглед горното насл. правоприемство, страните са придобили в собственост по ¼ ид.ч. от процесните имоти.

Относно твърденията в ОИМ за завещателни разпореждания - на

16.07.1992 г. И.Д.завещава на с. си И. Б. всички свои наследствени ниви, където и да се намират те. Касае се за завет по см. на чл. 16, ал. 2 ЗН, т.к. има разпореждане с конкретно имущество – ниви.

Процесните ниви са възстановени на 04.01.1996 г. с решението на ПК. И.Д.обаче е починала преди това – на …..

След като към момента на откриването на наследството няма завършена процедура по възстановяване собствеността на тези имоти, заветът е недействителен и не обхваща това имущество /на т. 3 Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК и Решение № 1393 от 1.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 243/2008 г., I г. о., ГК - заветът поражда своя транслативен ефект, само ако имуществото е част от наследството на завещателя, т.к. в противен случай чл.

19, ал. 1 ЗН установява недействителност на завета/.

Решенията на ПК по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие /ТР № I/97 г. ОСГК на ВКС/.

Поради изложеното, твърденията и възраженията в ОИМ не се споделят и собствеността се определя според посоченото по – горе насл. правоприемство, т.е. по ¼ ид.ч. за страните.

С договор за аренда от 09.08.2013 г. земите са предоставени на трето лице за временно и възмездно ползване от И. Б..

Като наследник, за процесния период за двата имота, ответникът е получил сумата от общо 5426 лева /сл. бел. – л.28 и признато от ищеца в о.с.з./. От нея, ответникът дължи на ищеца като съсобственик ¼ или сумата от 1356,50 лева, т.к. съгл. чл. 30, ал. 3 ЗС – всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, а, ако някой е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответната част от нея.

Искът е доказан по основание и размер до посочената сума, при което следва да бъде установена за дължима, ведно със законната лихва като последица, а за разликата – отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.

78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 45 лева – ДТ и 200 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК – 44,66 лв. - ДТ и 200 лева - платено адв. възн., съгл.

ДПЗС/. Дължат се 148,82 лева за настоящото и 148,61 лева за зап. пр. по съразмерност.

Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане, според ДПЗС, на 400 лева – адв. възн. за наст. пр. и 200 лева – за заповедното. Възражението за прекомерност е своевременно, но неоснователно. За зап. пр. възн. е в минимален размер, съгл. НМРАВ, а за настоящото надвишава незначително минимума /386,33 лв., съгл. чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ/, при което и предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и положените процесуални усилия, същото не подлежи на редуциране. По съразмерност се дължат – 157,03 лева за наст. пр. и 78,52 лв. за заповедното.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.И.Д., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на Д.С.Г., ЕГН ********** сумата от 1356,50 лева - главница, представляваща ¼ от стойността на рента, получена от Д.И.Д. за периода

2014 г. – 2018 г. за съсобствени земи – нива, представляваща имот № …, м-т „Я.“ с площ от 28,517 дка и нива, представляваща имот № …, м-т „К. – К.“, с площ от 24,700 дка, двете по плана на землището на с. Д., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.11.2019 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2233,23 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11428/20.12.2019 г. по ч.гр.д. № 18051/2019 г. на ПРС, I бр.с.

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 148,82 лева /сто четиридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство и 148,61 лева /сто четиридесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 18051/2019 г. на ПРС, I бр.с.

ОСЪЖДА Д.С.Г.,

ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: 157,03 лева /сто петдесет и седем лева и три стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство и 78,52 лева /седемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 18051/2019 г. на ПРС, I бр.с.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП