Решение № 1634 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1634 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330115629 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищецът С. А. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. ***********“ № ***, чрез пълномощник адв. С. М., е предявил против „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори Д. М. и С. С., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност сумата от общо 2 187, 70 лева, формирана, както следва: сумата от 1 807, 94 лева- главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 07.06.2005 г., сумата от 303, 89 лева- договорна лихва за периода 07.11.2006 г.- 05.10.2007 г., сумата от 31, 99 лева- такса закъснение за периода 07.11.2006 г.05.10.2007 г. и сумата от 43, 88 лева- разноски по издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 7353/ 2007 г. на ПРС.

В исковата молба се твърди, че по реда на чл. 237 от ГПК /отм./ в полза на ответника срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 7353/ 2007 г. на ПРС, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ ************* *************, рег. № ***, за принудително събиране на следните вземания: сумата от 1 807, 94 лева- главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 07.06.2005 г., сумата от 303, 89 лева- договорна лихва за периода 07.11.2006 г.- 05.10.2007 г., сумата от 31, 99 лева- такса закъснение за периода 07.11.2006 г.05.10.2007 г. и сумата от 43, 88 лева- разноски, както и законната лихва. Към момента делото още било висящо, видно от извършена справка, което обосновавало правен интерес от иска.

1

По изпълнителното било били извършвани и изпълнителни действия. На 13.03.2013 г. постъпила молба за конституиране като нов взискател на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: 202317122, придобил вземане по договор за цесия от 13.02.2013 г. На 25.05.2023 г. в ТР било вписано прекратяване на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез вливане към „Банка ДСК” АД. Твърди се, че вземанията били недължими, поради изтекла давност. Последното изпълнително действие по делото било на 02.11.2009 г., поради което на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК настъпила перемпция и започнал да тече петгодишен давностен срок, който изтекъл на 02.11.2016 г. От 2015 г. до момента не били извършвани никакви изпълнителни действия. Моли за признаване на установено, че въпросните суми са недължими, на основание изтекла погасителна давност. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който счита иска за недопустим, поради липса на правен интерес. Към датата на подаване на исковата молба- 31.10.2025 г. изпълнителното дело вече било прекратено по молба на длъжника. Настоящото дело било образувано недобросъвестно, защото искането на длъжника било уважено. Твърди се, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото. Перемпцията била настъпила много отдавна и изпълнителното дело било прекратено по право. По него не били предприемани никакви действия от 2012 г. Признава се, че вземането е погасено по давност, като се признава за основателен и предявеният иск. Твърди се, че ответникът не следвало да носи отговорност за разноски според чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради което те трябвало да се възложат на ищеца. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната не се представлява и не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По частно гр. дело № 7353/ 2007 г. на ПРС, VIII гр. с-в, в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 30.10.2007 г. за процесните суми.

Изпълнително дело № ******** г. по описа на ЧСИ ************ ************, рег.

№ *****, е образувано по този изпълнителен лист, като по това изпълнително дело от **** г. не са извършвани никакви изпълнителни действия.

Във връзка с молба на длъжника от 30.10.2025 г., ЧСИ с постановление от същата дата е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Копие от цялото изпълнително дело е приложено по настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по обстоятелството, че срещу ищеца е било образувано изпълнително дело, въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на ответника, като предвид неизвършване на изпълнителни действия за период повече от две години, ЧСИ е прекратил 2 по молба на длъжника изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

След като ответникът признава основанието изтекла давност, това е достатъчно, за да се приеме основателността на иска и именно предвид това признание и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от пълномощника на ответника, изрично овласт н и за извършване на подобни действия, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по същество, изследвайки аргументите на страните.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност съответните суми по изпълнителния лист.

Основният спорен в производството въпрос е на кого следва да се възложат разноските в процеса. Ответникът навежда съображения в отговора за това, че той не бил станал повод за завеждане на иска, а пък ищецът твърди точно обратното. Така от значение за присъждането на разноските тук се явява само обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, доколкото няма спор, че с отговора искът е признат изцяло.

За ищеца винаги съществува правен интерес да установи с влязло в сила съдебно решение, че не дължи на кредитора определена сума, за която е издаден изпълнителен лист.

Независимо, че образуваното по този лист изпълнително дело е било прекратено, изпълнителният титул не е отменен, той продължава да съществува и по него се дължи изпълнение, но вече не принудително, предвид изтеклата давност. От гледна точка на нормата на чл. 124 ал. 1 от ГПК (правното основание на претенцията) горните обстоятелства са достатъчни, за да мотивират допустимост на установителния иск с цел защита правата на длъжника. В тази връзка ответникът винаги ще е дал повод за завеждане на иска и ще е станал причина за него, защото се легитимира като носител на вземане срещу ищеца, произтичащо от изпълнителен лист, който е още действащ, без значение дали той може да се изпълни принудително.

Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си 3 ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. На първо място, ищецът няма нормативно задължение да изчаква резултатът от искането си по изпълнителното дело или да поставя завеждането на делото в зависимост от поведението на ЧСИ и неговото произнасяне по молбата за прекратяване. Ищецът е в правото си да търси защита по исков ред и предявяването на иска е негово действие именно в тази насока. На второ място, видно от изпълнителното дело ответникът в продължение на много години е поддържал неговата висящност, без да е поискал прекратяване и същевременно е бездействал по отношение на извършване на процесуална активност в изпълнителния процес. Именно по този начин той е предизвикал процеса срещу себе си и е дал повод за завеждане на делото, защото само в исково производство ищецът може да оспори по давност търсеното му вземане и с влязло в сила съдебно решение да се установи дали такъв дълг по изпълнителния лист действително съществува или пък той е погасен по давност. Ако се приеме тезата на ответника, че в случая е налице злоупотреба с право, то това би означавало да не се признава правото на ищеца да търси защита на правата си по исков ред или обратното- да се отрича възможността му въобще да реализира такава.

Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и са налице доказателства за действителното им заплащане- внесени държавна такса в размер на 38, 03 евро и такса за копие от изпълнително дело в размер на 12, 27 евро и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната, според договора за правна защита и съдействие в размер на 500 евро. По отношение на този хонорар е направено възражение за прекомерност от ответника, което съдът намира за основателно, предвид признанието на иска, липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило само в едно с.з. без събиране на доказателства, както и решение на СЕС по дело С-438/ 22. В този смисъл съдът намира, че справедливо и с оглед обема на извършената от адвоката на ищеца работа по делото възнаграждението му да се намали до минималния размер, предвиден в нормата на чл. 7 ал.

2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатската работа, използвана тук само като ориентир, независимо от цената на иска, като то се определи на сумата от 205 евро и тя се присъди в тежест на ответника.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, 4 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори Д. М. и С. С., че С. А. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул.

„*********“ № ***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност сумата от общо 2 187, 70 лева, формирана, както следва: сумата от 1 807, 94 лева- главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 07.06.2005 г., сумата от 303, 89 лева- договорна лихва за периода 07.11.2006 г.- 05.10.2007 г., сумата от 31, 99 лева- такса закъснение за периода 07.11.2006 г.- 05.10.2007 г. и сумата от 43, 88 лева- разноски по издаден изпълнителен лист от 30.10.2007 г. по частно гр. дело № 7353/ 2007 г. на ПРС, VIII гр. с-в.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори Д. М. и С.

С., да заплати на С. А. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „**********“ № ***, направените разноските по делото, както следва: внесени държавна такса в размер на сумата от 38, 03 евро (тридесет и осем евро и три евроцента) и такса по тарифата от ЗЧСИ за изискване на копие от изпълнително дело в размер на 12, 27 евро (дванадесет евро и двадесет и седем евроцента), както и адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната, намалено от съда поради прекомерност и определено в размер на 205 евро (двеста и пет евро).