Решение № 476 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20211000501377 по описа за 2021 година

Разгледа в съдебно заседание на 19.02.24г. /с участието на секретаря Илиянова/ въззивно гражданско дело № 1377/21г. и констатира следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260537/22.01.2021 г. на К. И. С. против решение № 260046 от 22.12.2020 г. по т.д. № 305/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Образувано е и по въззивна жалба с вх. № 262260/18.03.2021 г. на К. И. С. против решение № 260025 от 16.02.2021 г. по т.д. № 305/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение молба за допълване на решение № 260046 от 22.12.2020г.

Образувано е и по въззивна жалба с вх. № 262263 от 18.03.2021 г. на К. И. С. против решение № 260024 от 16.02.2021 г. по т.д. № 305/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение молба за поправка на ОФГ в решение № 260046 от 22.12.2020 г.

Образувано е и по въззивна жалба с вх. № 262259 от 18.03.2021 г. (имаща характер на частна жалба) на К. И. С. против определение № 260075 от 16.02.2021 г. по т.д. № 305/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Решението в осъдителната му част като необжалвано от „ВАРТА“ АД е влязло в законна сила.

Във въззивна жалба с вх. № 260537/22.01.2021 г. са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните норми. Навеждат се оплаквания основно по въпроса за приложимото материално право, по-конкретно, че първоинстанционният съд едва с крайния съдебен акт е променил правната квалификация на предявените искове и е приложил българското материално 1 право при решаване на спора. Поддържа се неправилност на извода на съда относно характера на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в загуба на доход от „командировъчни пари“. По същество за изложени доводи за приложимост на немското материално право към процесния спор, както и такива досежно характера на командировъчните пари при определяне на дължимото обезщетение за загуба на доход. Направено е искане въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Застрахователно дружество „ВАРТА“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно.

Във въззивна жалба с вх. № 262260/18.03.2021 г., подадена срещу решение № 260025 от 16.02.2021 г. по т.д. № 305/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, постановено по реда на чл.

250 от ГПК, са изложени оплаквания за неправилност на същото. Поддържа се, че първоинстанционният съд е следвало при уважаване на исковете до размера от 3 911,25 лв. и този до размера на 216,89 лв. да присъди и законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба 20.12.2019 г. до окончателното им изплащане по подробно изложени съображения.

Изложени са оплаквания, че при уважаване на иска за обезщетение за увеличени нужди в размер на 283,14 евро месечно е трябвало да се присъди и законна лихва за забава върху размера на всяко просрочено месечно плащане, считано от петнадесето число на съответния месец. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което молбата по чл. 250 от ГПК да бъде изцяло уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Застрахователно дружество „ВАРТА“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.

Във въззивна жалба с вх. № 262263 от 18.03.2021 г., подадена против решение № 260024 от 16.02.2021 г. по т.д. № 305/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, постановено по реда на чл.

247 от ГПК, са изложени оплаквания за неправилност на същото. Моли се за отмяна на същото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Застрахователно дружество „ВАРТА“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Сочи се, че уважената част от исковете е в размер общо на 85 072,68 лв. и е трябвало отговорността за разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да бъде разпределена съобразно този размер. Направено е искане въззивнта инстанция да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло молбата по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок не е постъпило писмено становище от ЗД „ВАРТА“ АД по частната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК - т.1. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по правилността му намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. И. С. с обективно кумулативно съединени искове срещу ЗД „ВАРТА“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 06.04.2016 г. на територията на Федерална република Германия в общ размер на 724 608,92 лв.

С оглед изхода на спора пред първата инстанция и доколкото първоинстанционното 2 решение се обжалва единствено от ищеца К. И. С. в отхвърлителната му част, то следва, че въззивната инстанция е сезирана с въпроса за приложимото материално право, както и в въпроса за характера на командировъчните пари, предмет на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди. В настоящото производство не се налага изследването на въпроса за наличието на деликт и отговорността на ответното застрахователно дружество, тъй като липсва спор по правопораждащите обезщетението юридически факти.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд са представени множество писмени доказателства, изслушани са заключения на вещите лица по съдебно-медицинска, съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза, като същите са подробно описани в мотивите на първоинстанционното решение, поради което въззивният съд препраща към тази част на обжалваното решение.

От представеното копие от присъда от 16.10.2019 г., постановена от Софийски Районен Съд по НОХД №2231/2019 г., влязла в сила на 01.11.2019 г. е видно, че Д. К. е признат за виновен в това, че на 06.04.2016 г., около 00:40 ч., в Германия, на автомагистрала А 24 с посока на движение Хамбург, на километър 235.500, при управление на товарната композиция, състояща се от седлови влекач "Скания" с peг. №******** и полуремарке "Кроне" с per. №********, и двете с полска регистрация, при предприемане на маневра по отклонение вдясно от дясната лента на пътното платно и навлизане в аварийната лента, където са се намирали спрени товарен автомобил "Мерцедес" с немска регистрация peг. №******** и товарната композиция, състояща се от седлови влекач "Ман" с български per. №******** и полуремарке "Волво" с холандски per.

№******** и водачите на тези моторни превозни средства Й. Ш. и К. С., нарушил правилата за движение на чл. 14, т. 1, чл. 7, т. 1 и чл. 13, т. 1 от Конвенция за пътното движение (подписана във Виена на 08.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993г.), като реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на К. И. С., а именно: тежка гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в изкълчване на ставата между шести и седми шийни прешлени, счупване на седми шиен прешлен, контузия на гръбначен мозък в шийния отдел на гръбначния стълб с развитие на третрапареза (на четирите крайника), пареза под 5-ти гръден прешлен; счупване от компресионен тип на телата на девети и десети гръдни прешлени, причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл. 128 НК.

В хода на въззивното производство е прието заключение на вещото лице В. Д. по съдебносчетоводна експертиза. Установява се, че средномесечният размер на командировъчните средства за периода 13.11.2013 г. до 06.04.2016 г. възлиза на 2 331,62 лв. Командировъчните за извършените през даден месец международни рейсове са изплащани наведнъж, в края на месеца (общо за всички извършени курсове в месеца), без да са изисквани разходооправдателни документи за тях.

Размерът на сумата от нетното трудово възнаграждение и средномесечният размер на командировъчните пари по т. 1 на К. С. за периода от 06.04.2016 г. (датата на ПТП) до 30.09.2017 г. (дата на инвалидизиране) след като се приспадне получената пенсия от НОИ възлиза на 42 775,59 лв. Размерът на сумата от нетното трудово възнаграждение и средномесечният размер на командировъчните пари по т. 1 на К. С. за периода от 01.10.2017 г. до 20.12.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба) след като се приспадне получената пенсия от НОИ е 67 624,06 лв.

Размерът на средномесечния доход на ищеца след 20.12.2019 г. като сума от нетното трудово възнаграждение и средномесечния размер на командировъчните пари по т. 1 би бил както следва: средно за период м.01.2020 г. – 31.12.2023 г. – 2 867,83 лв. и средно за период м.01.2020 г. – 26.10.2023 г. – 2 861,64 лв. В открито съдебно заседание от 06.11.2023 г. вещото лице пояснява, че не може да се направи разбивка кои от сумите са за дневни пари и кои са квартирни, доколкото от работодателя не са изисквани разходно-оправдателни документи.

Прието е и допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Поставени са задачи на вещото лице да отговори на същите задачи, предмет на първоначалната експертиза, като изключи от изчисленията си изцяло командировъчните суми. Установява се, че за периода 06.04.2016 г. – 30.09.2017 г. нетното трудово възнграждение, след като се приспадне получената пенсия от НОИ и средномесечният размер на командировъчните пари по първоначалната експертиза възлиза на 806,43 лв. Размерът на сумата от нетното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.10.2017 г. – 20.12.2019 г., след като се приспадне получената пенсия от НОИ и 3 средномесечният размер на командировъчните пари е 4 670,32 лв. Средномесечният доход като сбор от нетното трудово възнаграждение и командировъчните пари по т. 1 след приспадане на изплатената от НОИ пенсия за инвалидност съответно за календарните 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. (а в основната експертиза са дадени сумите без приспадане на пенсията за инвалидност) за периода м.01.2020 г. – 31.12.2023 г. възлиза на 2 314,63 лв., а за периода м.01.2020 г. – 26.10.2023 г. – 2 329,05 лв.

При така установената фактическа обстановка, Апелативен съд – София достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разрешението на чл.4, § 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета, приложимото към настоящия спор право е това на Федерална република Германия. Това е така доколкото безспорно по делото е установено, че увреждането на здравето на К. С. е настъпило вследствие ПТП от 06.04.2016 г., реализирано на територията на Федерална република Германия. Вредоносният факт - тежка гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в изкълчване на ставата между шести и седми шийни прешлени, счупване на седми шиен прешлен, контузия на гръбначен мозък в шийния отдел на гръбначния стълб с развитие на третрапареза (на четирите крайника), пареза под 5-ти гръден прешлен; счупване от компресионен тип на телата на девети и десети гръдни прешлени, причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл. 128 НК, също е настъпил на територията на Федерална република Германия. Претендираните имуществени вреди, представляващи разликата между размера на средномесечното му трудово възнаграждение, получавано преди увреждането, и обезщетението за временна неработоспособност /пенсия за инвалидност/, получавани след злополуката, включително и за бъдеще време, следва да се определят като „преки последици“, доколкото трайната неработоспособност е причинена именно от процесната злополука.