Определение № 2054 от 04.09.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2272/2023
- Вид
- Определение № 2054
- Подписан
- 04.09.2023
- В сила
- 04.09.2023
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.19, ал.1- 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1- 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1- 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1- 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2054 гр. Пловдив, 30.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502272 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД чрез юрк.Г.Стойчева-Кръстева против разпореждане №19374/31.07.2023г. по ч.гр.д.№11014/2023г. на ПдРС, ІV гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против Е. Х. Т., ЕГН ********** по отношение на сумите от 239,23 лева – неплатена главница по договор за потребитески кредит №40009061741/ 18.04.2022 г. и 20,72лв.неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.12.2022 г. до 05.03.2023 г.; иска се неговата отмяна в обжалваната част и и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми срещу длъжницата.Претендира за разноски в размер на 15 лв. –ДТ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.
Разпореждането в частта, с което е отхвърлено заявлението за сумите 75,46 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 05.03.2023 г.; 141,85,00 лева – за услуга „Флекси“, дължимо до 05.03.2023 г.; 9,93 лева – лихва за забава от 06.05.2022 г. до 05.03.2023 г.; 21,94лева - законна лихва от 05.03.2023 г. до 27.07.2023г., както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане – не е обжалвано и е влязло в сила.
В частната жалба са изложени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недействителен на основание чл.22 от 1
ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит. Погрешни били констатациите на районния съдия за несъответствие на съдържанието на договора с изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11, вр. чл.19, ал.1- 4 от ЗПК.
Във ЧЖ са изложени съображения, че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит; че заповеднят съд няма правомащия да се признася по валидността на сделката; че при постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изложени са подробни мотиви за това, че годишният лихвен процент от 40,90% /размерът на договорното възнаграждение/ не противоречи на добрите нрави, а ГПР от 47,78% е в съответствие със закона – чл.19,ал.1 ЗПК.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 11022/2023г. на ПдРС, ІV гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 509,13 лева, в т.ч. 239,23 - главница по договор за потребителски кредит №40009061741/ 18.04.2022 г. и 20,72лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.12.2022 г. до 05.03.2023 г., както и за горепосочените суми за услуга „Фаст“, и „Флекси“ и лихви, по отношение на които заявлението е отхвърлено.
Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 18.04.2022г., ведно с общите условия на дружеството кредитодател. Видно от завереното копие от договора, дължимата сума по кредита е посочена в размер от 715,09 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 600 лева и възнаградителните лихви, при ГПР от 47,78%. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на 2 погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.
Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 600 лева, т.е. в размер равен на този на отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита двойно и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР от 47,78%, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 40,90%. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва, ГПР и общ размер на плащанията са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. В 3 заявлението е посочено, че длъжницата е платила 7 вноски по 119,56 лв., т.е. повече от размера на кредита. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит
България“ЕООД частна жалба против разпореждане, №19374/31.07.2023г. по ч.гр.д.№11014/2023г. на ПдРС, ІV гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против Е. Х. Т., ЕГН ********** по отношение на сумите от 239,23 лева – неплатена главница по договор за потребитески кредит №40009061741/ 18.04.2022 г. и 20,72лв.неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.12.2022 г. до 05.03.2023 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4