Решение № 71 от 10.09.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Л.т, 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л.Т в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. Д.А при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. Д.А Административно наказателно дело № 20254320200181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Eмилов Д. с ЕГН **********, адрес: [заличен адрес по GDPR , чрез адв. Х. Б. от АК - Плевен, против НП № ****, издадено от Началник РУ Л.т при ОДМВР Л., с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, че актът за установяване на административното нарушение, вследствие на който е издадено наказателното постановление не е връчен на жалбоподателя по надлежния ред в законовия за това срок. Сочи се че в наказателното постановление е издадено извън срока по член 52 от ЗАНН.

Предвид изложените аргументи се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят А. Е. Д., редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Б., който е депозирал писмена молба и становище по даване ход на делото. Поддържа изцяло подадената жалба. Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна, Началник РУ – Л.т при ОД МВР - Л., редовно уведомени, не изпращат представител.

Л.тски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

От показанията на свидетелят Г. В. Й., които съдът оценява като достоверни, както и 1 от писмените доказателства по делото, се установява, че на 23.02.2025г. в 13:11часа в град Л.т е заснето нарушение, извършено от водач на лек автомобил марка и модел **** който се движел с превишена скорост в населено място. Нарушението било установено с техническо средство за скорост TFR1 с номер 568, което било позиционирано на служебен автомобил марка *** на РУ - Л.т. След обработване на нарушението св. Й. е следвало да установи нарушителя. Установено било, че автомобилът е собственост на фирма „**** със седалище град София. Като собственик била посочена Ф.М.И.. В последствие от собственика била попълнена декларация, в която заявила, на 23.02.2025г. около 13:11 часа автомобила е управляван от жалбоподателя А. Е. Д.. Последният също е попълнил декларация, в която е потвърдил, че на въпросната дата и час той е управлявал „*****. На Д. бил издаден АУАН серия АД, бланков № ****г., свидетели по който станали В. Н. Б. и И. П. Д..

Видно от акта жалбоподателя е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като 23.02.2025г. в 13:11 часа в гр. Л.т, улица В.№* с посока на движение към град София управлявал лек автомобил марка и модел **** собственост на фирма „**** със седалище град София, като нарушил: управлявал горепосоченият автомобил с превишена скорост от 107 км/ч, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 процента, наказуемата скорост е 104 км/ч. В акта също е отбелязано, че нарушението е установено с техническо средство TFR1 с номер 568 с разрешение в АИС ЕЦОН с № ***, което е показано на водача.

АУАН е съставен от Г. В. Й. - младши автоконтрольор при РУ – Л.т и бил връчен на А. Е. Д. на същата дата. Свидетели по акта станали В. Н. Б. и И. П. Д..

От свидетелските показания на последните В. Н. Б. и И. П. Д. се установява, че на 06.03.2025г. акта лично е предявен на жалбоподателя, който се е явил в РУ – Л.т. Срещу акта не са постъпили писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН административно наказващият издадено обжалваното понастоящем НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

Гласни доказателствени средства: Показанията на свидетелите Г. В. Й., И. П. Д. и В.

Н. Б., които съдът приема за достоверен източник на доказателства, въз основа на които се потвърждава, че именно свидетелят Й. е съставил процесния АУАН, който е бил предявен на жалбоподателя лично на 06.03.2025г.

По делото са приобщени следните писмени доказателства: Приложените документи по административно наказателна преписка, във връзка с жалба против Наказателно постановление №**** на Началник РУ-Л.т при ОДМВР Л., в едно с приложените документи: Жалба № 2**** от лицето А. Д. от с. Р., ведно с пълномощно от адв. Х. Б. и заверено копие на връчено НП №****; Заверено копие на връчено НП №****, връчено на 08.06.2025г., ведно със заверено копие на връчена Призовка за явяване в РУ Л.т за предаване на СУМПС; Заверено копие на АУАН серия „АД" № 0506419/06.03.2025г.; Заверено копие на Докладна записка за съставен АУАН за превишена скорост над 50км/ч в населено място;

Заверено копие на попълнени два броя Декларации за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП; Заверено копие на разпечатка за Преглед на данни за АУАН и нарушения от АИС ЕЦОН за АТСС TFR1-M 568 с №***; Заверено копие на Справка за собственици на ПС, видно от която ползвател на автомобила е лицето Ф.М.И. от с. Р., като същата е попълнила и една от горепосочените декларации; Заверено копие на 1 бр. снимка от въпросното нарушение; Справка за нарушител водач към дата 30.06.2025г.;

Заверен препис от изпратено Писмо с per. №297р-14328/15.08.2025г. до Сектор „КАПОЧР" при ОДМВР Л., относно предоставяне на документи, удостоверяващи, че Г. В. Й. заема длъжността „Пътен контрол" при РУ Л.т на ОДМВР Л. и че Г. Д. Г.ев заема длъжността „Началник РУ" в РУ Л.т при ОДМВР Л.; Писмо - отговор с per. №295р-13545/19.08.2025г. на Началник сектор „КАПОЧР" в ОДМВР Л. - Т.К., съдържащо 2 броя Удостоверения от ОДМВР Л. с УРИ №295р-13543/19.08.2025г, за това, че към дата 06.03.2025г, актосъставителят Г. В. Й. заема длъжността полицейски инспектор V степен /пътен контрол/ 2 в група „Охранителна полиция" към РУ Л.т при ОДМВР Л., както и Удостоверение с УРИ №295р-13544/19.08.2025г. за това, че главен инспектор Г. Д. Г.ев заема длъжността Началник на Районно управление Л.т към ОДМВР Л.; Заверен препис на министерска Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата.

Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и я изясняват в пълнота. Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.

От предоставените писмени доказателства два броя заверени копия на декларации по чл. 188 от ЗДвП се установява, че на 23.02.2025г. около 13:11 часа лек автомобил марка и модел „Ади А 4 АВАНТ“ с рег. № СА 9287 ТН е управляван от жалбоподателя А. Е. Д., а не от собственичката Ф.М.И.. Декларацията, в която е отразено, че на въпросната дата автомобила е управляван от жалбоподателя е попълнена лично от него. В нея е отразена и разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от НК.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.

При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове. Компетентността на органите, издали двата основни за производството акта – АУАН и НП, се установява по безспорен начин от представените по делото заповеди за компетентност. Същите са издадени в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, предвид което наведеното от жалбоподателя твърдение, че не са спазени сроковете се явява неоснователно. В допълнение на това, срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН тече от датата на получаване на преписката – информация, която има вътрешнослужебен характер и не е известна на жалбоподателя. Отделно от това няма никакви доказателства за датата на получаване на преписката, поради което съдът е поставен в невъзможност да определи началния момент на срока, спрямо което обстоятелство да прецени нарушена ли е разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН или не.

Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението. От НП става ясно, че на посочената дата, време и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил собственост на фирма „Ауто Ленд БГ ЕООД, булстат 207042178, със седалище град София, който е достатъчно добре индивидуализиран, като го е управлявал със скорост от 107 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, поради което е прието, че е управлявал автомобила си със скорост от 104 км/ч, при максимално допустимо ограничение 3 за населеното място от 50 км/ч, което ясно означава, че това е довело до превишаване на максимално допустимата и разрешена скорост с 54 км/ч. С оглед посочването на начина, по който е въведено ограничението на скоростта в конкретния пътен участък, доколкото от НП е видно ясното посочване, че става въпрос за ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, което следва по силата на закона, а именно чл. 21 от ЗДвП, съгласно който законов текст, в процесния случай, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

В конкретния случай се установява превишаване на скоростта с 54 км/ч, което означава, че при прилагане на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, нарушителят следва да бъде санкциониран с глоба в размер на сумата от 700 лева (за самото превишаване с 50 км/ч). Следователно, в конкретния случай спрямо водача правилно е приложена санкционната разпоредба. Законосъобразно е наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Предвид кумулативния му характер и нормативно фиксирания му размер от законодателя, налагането му е задължително в посочения от разпоредбата размер и не зависи от преценката на административнонаказващия орган. Доколкото размерът на наказанието е абсолютно определен в закона, съдът не може да слезе под него, като измени наказателното постановление по отношение на наказанието. Ето защо липсва основание за отмяна на НП в частта относно наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл.