Решение № 200 от 12.05.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 200

***, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101149 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощник юк. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено, че А. П. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес в *** и постоянен адрес в ***, дължи на ищеца сумата в размер на 1094 лева, представляваща остатък от изискуема главница по договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда - 29.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 33.42 лева, представляваща сторените от ищеца съдебни разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед № 335 от 16.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 720/2025г. по описа на Районен съд – Несебър. С исковата молба са предявени и осъдителни искове за осъждане на А. П. П. с ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 266.90 лева - главница, представляваща разликата между присъдената от заповедния съд по ч.гр.д. № 720/2025г. по описа на съда главница от 1094 лева, до пълния предявен със заявлението размер от 1360.90 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, сумата от 413.40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2020г. до 03.11.2021г., сумата от 399.20 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 640 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга 1

„Флекси“, сумата от 346.84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2020г. /датата на изпадане в забава/ до 03.11.2021г. /датата на предсрочната изискуемост/, сумата от 1185.25 лева, представляваща законна лихва от 03.11.2021г. до 28.04.2025г., за които суми е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 720/2025г. по описа на Районен съд – Несебър.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***/20.07.2020г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 1500 лева със срок на погасяване 18 месеца, размер на месечна погасителна вноска от 111.82 лева, платима на 15-то число от съответния месец, при ГЛП от 41,00%, ГПР от 48,76% и общо задължение по кредита от 2012.84 лева. При условията на чл. 15 от ОУ, наименовани съгласно ОУ „Фаст“ и „Флекси“, в договора за кредит е предвидено възнаграждение за услугата „Фаст“ от 450 лева, а за услугата „Флекси“ от 720 лева, като в погасителния план са включени 18 вноски от по 65 лева за тях. С оглед закупените от ответника допълнителни услуги общото му задължение по кредита е станало 3182.84 лева, а размера на дължимата месечна вноска съответно е станала 176.82 лева. Твърди се, че длъжникът е извършил погашения по кредита, на 04.09.2020г. със сума от 193.80 лева, на 05.11.2020г. със сума от 210 лева и на 06.11.2020г. със заплатена сума от 2.20 лева, като е заплатил общо сумата от 406 лева в периода 04.09.2020г. - 06.11.2020г., които са били съотнесени от кредитора за погашения на главница, лихви и 40 лева за такса по тарифата на ищеца за извънсъдебни събирания. Тъй като кредитополучателя е изпаднал в забава, кредитодателя с писмено изявление е прекратил договора и е обявил на осн. чл. 12.3 от ОУ предсрочна изискуемост на вземането си. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила на 03.11.2021г. В условията на евентуалност, ако не се приеме от съда, че ответникът е бил редовно уведомен от кредитора за прекратяване на договора и за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора, то се иска да бъде прието, че ответникът е бил редовно уведомен за това с получаването на препис от исковата молба. Представя писмени доказателства.

Претендират се сторените съдебни разноски по заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 720 по описа на Районен съд Несебър за 2025г. се установява, че с разпореждане № 1834 от 16.06.2025г., е отхвърлено заявлението на *** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. П. П. за присъждане на главница над сумата от 1094 лева до пълния предявен размер от 1360.90 лева, ведно 2 със законната лихва от подаване на заявлението, както и в частта, с която се иска присъждане на сумата от 413.40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2020г. до 03.11.2021г., сумата от 399.20 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 640 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, сумата от 20 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на 14.01.2021г., сумата от 346.84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2020г. до 03.11.2021г. /от датата на изпадане в забава до датата на предсрочната изискуемост/, сумата от 1185.25 лева, представляваща законна лихва от 03.11.2021г. до 28.04.2024г., и за разноски над сумата от 33.42 лева до пълния претендиран размер от 275.31 лева.

Със същото разпореждане съдът е указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземанията си, за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

Същевременно е издадена заповед № 335 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.06.2025г., с която е разпоредено А. П. П. да заплати на *** сумата от 1094 лева - остатък от изискуема главница по договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2020г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 29.04.2025г. до изплащане на задължението, както и сумата от 33.42 лева, представляваща направените от заявителя разноски по делото.

В срока по чл. 414а, ал. 1 вр. чл. 412, т. 8 от ГПК против заповедта е постъпило възражение от длъжина, с оглед на което с разпореждане № 2843 от 19.09.2025г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.

422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и осъдителни искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът следва да докаже, че между страните е сключен валиден Договор за потребителски кредит № ***/20.07.2020г., че ищецът е изправна страна по него, както и съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в отношенията, както че клаузите по договорите са индивидуално уговорени. Следва да докаже, че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че предвиденото с договор за кредит 3 възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ няма отношение към действителните разходи по този кредит, наличието на действителни клаузи за уговаряне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и размера на дължимото за ползването им възнаграждение, размера на задълженията на ответника по договора за кредит, допуснатото неизпълнение от ответника по договора, съставляващо основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита и датата му. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора или че не дължи изпълнение.

Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 255 от 19.02.2026г. (л. 53 - л. 55), постановено по настоящото дело. Със същото определение съдът е указал, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Наред с горното е констатирал, че доколкото осъдителният иск е предявен след изтичането на едномесечния срок, което води единствено до загуба на привилегията по чл. 415, ал. 4 от ГПК, касаеща довнасяне на държавна такса, а установителният е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, двете претенции касаят вземания на ищеца, произхождащи от един и същ договор за кредит, сключен с ответника и няма пречка да бъдат разгледани в едно исково производство.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2020г. при общи условия, ведно с приложенията му (л. 8 - л. 22). Видно от съдържанието на договора, ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 1500 лева, която последният се задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, ведно с договорна лихва, при ГЛП 41 % и ГПР 48.76 %.

От клаузите на раздел V и VI от договора и т. 15 от общите условия към него, се установява, че ищецът се задължил да предостави на ответника допълнителна услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час от постъпване на искането в системата му срещу възнаграждение в размер на 450 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, отнасяща се до получаване на правото на кредитополучателя едностранно да променя погасителния си план при изпълнение на заложени в общите условия от кредитора специфични изисквания срещу възнаграждение от 720 лева.

Видно от погасителния план към договора за възнагражденията за допълнителни услуги са включени 18 вноски от 65 лева.

Според нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави 4 на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Налага се извод, че в случая става въпрос за договор, сключен с потребител, тъй като дейността на кредитните институции по отпускане на кредити е дефинирана изрично като „финансова услуга” /§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП/, от което следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а кредитът покрива критериите за потребителски такъв по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗПК.

В тази връзка разпоредбата на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на сключване на процесния потребителски кредит - не по-висок от 50 %/.

Наред с горното, формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси Съгласно даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове 5 разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.