Определение № 1218 от 14.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 162/2025
- Вид
- Определение № 1218
- Подписан
- 14.08.2025
- В сила
- 11.09.2025
- Състав
- ЛЮБКА МИЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.118 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 т.3 пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1218 гр. Велико Търново, 14.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20254100100162 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.129 ал.3 ГПК.
Съдът, при извършена по делото служебна проверка констатира, че ищецът К. Г. Т. в рамките на едноседмичният срок от редовно връчено му чрез ЕПЕП на 24.07.2025г.
Разпореждане №881/23.07.2025г. по чл.129 ал.4 вр. ал.2 ГПК, изтекъл на 31.07.2025г. вкл., не е отстранил нередовността на ИМ по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, като не е изложил обстоятелствата, на които основава предявеният против тримата ответници при условията на тяхна пасивна солидарност иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 26 000лв., като не е посочил периода на търпене /с начална и крайна дата/, през който твърди да е претърпял неимуществени вреди, вследствие твърдяно нарушение на правото му на разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС в производството по адм.д.№563/2023г. на Адм. съд – Велико Търново, преобразувано на основание чл.118 ал.2 ГПК под адм. д.№204/2023г. на Адм. съд – Габрово и приключило в производството по адм. д.№3416/2024г. на ВАС; не е посочил претендираните неимуществени вреди с настоящият иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ по приключено производство припокриват или се различават от тези, претендирани с иска по чл.2б ал.3 вр. ал.1 от ЗОДОВ по висящо производство, предмет на ГД №767/2024г. по описа на ОС – Ловеч, и в случай, че се различават изрично и ясно да отграничи неимуществените вреди, посочвайки неимуществените вреди, за които претендира обезщетение с настоящият иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ и периода им на търпене, поради което са налице основанията по чл.129 ал.3 от ГПК за връщане на ИМ на ищеца, предявена против тримата ответници в процеса, и прекратяване изцяло на производството по делото.
На основание чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнасяне и по искането за разноски.
Ответникът Върховен административен съд гр.София е подал писмен отговор на ИМ 1 на 30.06.2025г., т.е. след изтичане на едномесечният срок за писмен отговор на ИМ, изтекъл на 23.06.2025г. вкл., поради което и на основание чл.64 ал.1 ГПК процесуалното действие по подаване от ВАС гр.София на писмен отговор на ИМ не се взема предвид от съда.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Административен съд – Габрово не е претендирал съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Административен съд – Велико Търново, чрез пълномощник по чл.32 т.3 пр.2 ГПК Н. Г., е претендирал разноски за ЮК възнаграждение, поради което, предвид прекратяване на производството и доколкото последиците при прекратяване са аналогични на отхвърляне на иска, в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 НЗПП в размер на 100лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Обстоятелството, че ответникът Административен съд – Велико Търново е представляван в процеса от лице, което не заема длъжност „юрисконсулт“, но е служител с юридическо образование, не го лишава от право на възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК. В тази смисъл е трайната практика на ВКС – Определение №50005/07.02.2023г. по гр.д.№2517/2022г. на IV гр.о.
Водим от горното и на основание чл.129 ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА предявената искова молба от ищеца К. Г. Т., с ЕГН **********, против ответниците Върховен административен съд гр.София, Административен съд – Габрово и Административен съд – Велико Търново, предмет на Гр.д.№162/2025г. по описа на ОС – Велико Търново, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, и изцяло ПРЕКРАТЯВА производството по Гр.д.№162/2025г. по описа на ВТОС.
ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Елена 5070, ул.“Костовска“ №9А, ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд – Велико Търново, с адрес гр.В.Търново 5000, ул.“Иван Вазов“ №1, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
Определението подлежи на обжалване от страните по делото с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред ВТАС.
Препис от определението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2
3