Решение № 90 от 03.04.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. ..., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ... в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Д.а при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Гражданско дело № 20253600100205 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Т. Ф. Т., ЕГН ********** от гр. ..., чрез пълномощника адв. Я. Д. от САК срещу ЗАД „ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177.

Ищецът твърди, че на 13.11.2022 г., около 16:22 в гр. ...., общ. ...., обл. ...., на кръстовище между път III-7306 и път III-705 е било реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. марка „...“, модел „...“, с турски регистрационен номер – ..., управляван от В. Ф. К. и л.а. марка „...“, модел „...“, рег. № ..., управляван от В. С. К.. ПТП е настъпило по вина на водача на л. а. марка „..“, модел „...“, при следния механизъм: автомобилът се е движил по път 705 с посока на движение от с. ... към с. ..., като на кръстовището, образувано с ул. „...“ в гр. ... водачът не съобразява поведението си с пътен знак „Б-2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ и не пропуска движещия се по пътя с предимство л.а. „...“, който се движи по път... в посока от с. .... към центъра на гр. ..., вследствие на което двата автомобила се сблъскват в кръстовището и възниква ПТП с пострадал. Ударът за л.а. „...“ е настъпил в зоната на задна дясна врата и средна дясна колона на купето, където е седяла Ф. Р. М.. В същата зона са настъпили силни деформации навътре към купето на автомобила, които се намират в причинна връзка с получените травми от пътника на задна дясна седалка. За описаното противоправно поведение, на виновния водач В. Ф. К. - дъщеря на Ф. Р. М. е било повдигнато обвинение от ОП - ... за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „в“, предл. „първо“ във вр. с чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК, като с Присъда № 10 от 06.02.2025 г. по НОХД № 20242100201656 по описа на ОС - ... подсъдимата е била призната за виновна в това, че е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, осъществила е състава на визираното в 1 чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. „първо“ вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК престъпление и по непредпазливост е причинила смъртта на пострадалата Ф. Р. М..

Присъдата е влязла в законна сила на 24.02.2025 г.. Непосредствено след ПТП пострадалата Ф. М. е била транспортирана по спешност от екип на ЦСМП до УМБАЛ „Дева Мария“, гр.

... в тежко общо състояние. При пристигане в клиниката пострадалата е била настанена в Отделението по реанимация, където е починала, поради тежките, несъвместими с живота травми, които е получила при ПТП. Вследствие на инцидента и причинената от него смърт на Ф. Р. М., ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди от причинени болки и страдания от така внезапната и нелепа смърт на неговата майка. Болката и мъката от смъртта на неговата майка, човекът, който го е отгледал и възпитал и към когото питаел единствено добри чувства на обич и привързаност, била неописуема. Внезапно и преждевременно била прекъсната връзката между майка и син. През годините ищецът непрекъснато е усещал майчината подкрепа и грижа във всеки един аспект от нейното проявление. Благодарение на нейната всеотдайна грижа и внимание се е радвал на щастливо и спокойно детство, а когато станал зрял човек, продължавал да получава майчината обич и подкрепа, тъй като до последно двамата живеели в едно общо домакинство. След смъртта на майка си той бил съкрушен, тъй като вече нямал жив родител, нямало кой да го посрещне, когато се прибирал у дома. Събитието било неочаквано за него. Изведнъж останал сам, не можел да разчита на съветите, подкрепата и цялостното присъствие на никой от своите родители. Нелепият инцидент довел ищеца до тежък емоционален срив. Болката му се засилвала с всеки приближаващ семеен празник или събиране, когато липсата на майка му била още повече осезаема и нищо не можело да я запълни, дори и времето. Ищецът и до днес не можел да свикне с мисълта за неестествената загуба на този близък и скъп за него човек - често ходел на гробищата и се молел за покой на душата й. Тази трагедия се отразила негативно и върху психиката му. Станал тъжен и потиснат, оставайки сам. Единственото, което му оставало е да свикне да живее с тази болка и печал, намирайки утеха в спомена за миналото. На следващо място, следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни, както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, грижи и внимание. Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек автомобил „...“ е била застрахована в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с гранична застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП. На 09.12.2022 г., с цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебни производства, ищецът предявил претенция към ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, във връзка с която била заведена щета № 0431-165-0001-2022 г. С Писмо с изх. № 99-3/03.01.2023 г. ответното застрахователно дружество изискало представянето на всички документи по образуваното досъдебно производство, в това число краен акт по наказателното производство. С оглед на факта, че ищецът не разполагал с изисканата документация, тъй като разследването към онзи момент не било приключило, не я представил пред застрахователя. С допълнително Писмо с изх. № 99-1630/09.03.2023 г., ответникът се произнесъл окончателно, като посочил, че не е налице основание за ангажиране на застрахователната му отговорност и отказва изплащане на застрахователно 2 обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по предявената претенция.

Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК - Застраховане“ да му заплати сумата от 150 000 лева /частичен иск от 200 000 лева/ за неимуществени вреди - изпитани болки и страдания от смъртта на неговата майка Ф.Р.М., настъпила в резултат на ПТП от 13.11.2022 г. на същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на доброволната претенция - 09.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ ОЗК – Застраховане“, ЕИК 121265177, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., чрез адв. Т. С. от ВАК е депозирал отговор на исковата молба, в който заема становище, че искът е недопустим, тъй като от доказателствата по делото е видно, че ищецът е собственик на застрахования автомобил. В качеството му на застраховано лице и страна по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, собственикът на превозното средство, по отношение на което е сключена тази застраховка, не е трето за застрахователното правоотношение лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 от КЗ, поради което не е легитимиран да предяви иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя - насрещна страна по договора, за причинени вреди при управление на моторното превозно средство от друго лице. В условията на евентуалност счита, че предявеният иск е неоснователен, както по основание, така и по размер. Не е налице правно основание за възникването на твърдяното материално право, а именно наличие на валидно вземане на ищеца към застрахователното дружество в посочения общ размер от 200 000 лева. Няма доказателства, че ищецът отговаря на условията на Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, които обосновават основателност на претенцията. В исковата молба не се навеждат доводи за действително причинени на ищеца вреди, които да подлежат на обезщетяване от застрахователя. Твърденията на ищеца, касаещи психо-емоционалното му състояние след смъртта на майка му и връзката му с нея, не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. С оглед заявеното с исковата молба, ответникът не оспорва наличието на застрахователна полица за гранична застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил марка „...“, модел „....” с турска регистрация, със срок на валидност от 20.08.2022г. до 17.11.2022г., както и факта на осъществилото се на 13.11.2022 г. ПТП, с водач на застрахования автомобил В. Ф. К.. Не оспорва също, че ищецът е предявил към застрахователното дружество претенция с вх. № 99-7225/09.12.2022 г., с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева. Заявява, че макар и впоследствие да е постановена присъда, към застрахователната претенция не е била приложена медицинска документация във връзка с произшествието, която да установява причинно-следствена връзка между понесени травми и летален изход. Лисват и обективни доказателства за характера на емоционалната връзка между претендиращия обезщетение и починалото лице, доколкото наличието на родствена връзка не е достатъчно за определяне на обезщетение. Приложеният констативен протокол установява настъпване на ПТП, но не констатира по безспорен начин механизма на причиняване на телесните увреждания и виновното поведение на водача на МПС. В него липсва план-схема на ПТП, както регламентира чл. 3, ал. 1 от Наредбата от 12.01.2009 г. По 3 отношение на самия начин на реализиране на ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на протокола. По смисъла на чл. 125 на ЗДвП посещението на служител на МВР винаги е последващо. Поради непредставянето на документи, изясняващи причините довели до инцидента, застрахователят е лишен от възможност да извърши преценка за наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, което пряко рефлектира върху размера на обезщетението. При посочените условя, реално не е възможно застрахователят да вземе обосновано положително решение по образуваната преписка и законосъобразно е постановил отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото не са му предоставени достатъчно доказателства, от които да се установяват по категоричен начин основанието на претенцията и размера на вредите. Лишено от логика би било застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” да изплаща обезщетение единствено при твърдение за претърпени вреди без реално да са представени доказателства, които да водят до извод за осъществяване на фактическия състав на непозволено увреждане от страна на застрахования деликвент.

Застрахователят разполага единствено с възможността, дадена му в чл. 106, ал. 3 от КЗ да изиска доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, както има и задължението по чл. 496, ал. 1 от КЗ, да се произнесе по предявена пред него писмена претенция в срок, не по дълъг от три месеца. След из...нето на този срок, ответникът е свикал нарочна за случая комисия, която е взела решение да не бъде изплатено обезщетение.

Ищецът е уведомен за решението с писмо с изх. № 99-1630/09.03.2023 г., в което изрично се сочи, че щетата ще бъде преразгледана след получаване на окончателни документи, доказващи и установяващи безспорно основателността на претенцията. Счита, че по делото не са представени и доказателства, касаещи взаимоотношенията между ищеца и починалата му майка преди произшествието от 13.11.2022 г., като фактът на близка родствена връзка не води до категоричен извод за понесени значителни неимуществени вреди. Няма обективни данни по делото ищецът, който към момента на ПТП е бил на 46 г. и неговата майка да са живели в едно домакинство. Съгласно констативния протокол, застрахованият при ответника автомобил е собственост на ищеца, живущ в гр. .., .... Автомобилът е с турска регистрация, водачът на автомобила - сестра на ищеца притежава СУМПС, издадено в Република ..., а тримата – ищецът и неговите сестра и майка имат един и същ постоянен адрес в гр. ....

Посоченото не кореспондира на твърдението, че ищецът и майка му са живели в едно общо домакинство до смъртта й, след което той останал сам. Ищецът твърди като настъпили последици психически страдания, душевни болки и тежка травма, но не представя никаква медицинска документация, свързана с психическото му състояние в периода след смъртта на майка му, а именно за установяване на твърдените: тежък емоционален срив, тъжно и потиснато настроение с трайно проявление във времето, обременяващо целия му живот.