Определение № 971 от 26.11.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. Враца, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500695 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. И. Т. от гр. Враца против Разпореждане № 4477/25.10.2024 год. по гражданско дело № 2934/2024 г. по описа на РС–Враца в частта ,в която на основание чл.130 ГПК е върната подадената от нея искова молба в частта по иска с правно основание ч. 26 ЗЗД за провъзгласяване нищожността на Нотариален акт № 47, том I , рег. № 571, дело № 22/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № 382/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 381, акт № 190, том I, дело № 171 поради недопустимост на предявения иск и е прекратил производството по гр.д. № 2934/2024 г. по описа на Районен съд – Враца в частта по този иск.

На първо място жалбоподателката посочва, че в обжалваното разпореждане е посочено, че е недопустим предявеният от нея иск за обявяване на нищожност на оспорения от нея Нотариален акт № 47, том I, рег. № 571, дело № 22/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № 382/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 381, акт № 190, том I, дело № 171. Посочени са два въпроса, в които липсват доводи за наличие за неправилност на обжалваното разпореждане. Излага, че съдът обърквал жалбоподателката с множество противоречиви въпроси на различни основания, на които било отговорено с молби. Съдът карал жалбоподателката да довнася държавни такси в завишен размер според нея, въпреки, че искът бил с много малка данъчна оценка. Оспорва неправомерни взетите държавни такси.

Предявеният от нея иск бил ясен. Искала от съда да бъде върната ½ идеална част от спорния имот и построените в него къщи. Била собственик на всичко, което 1 било в собственост на наследодателя М. Е. Т. към момента на покупка на наследство от 07.07.2015 г. Цитира ТР № 1/2020 г. на ВКС. Съдът бил длъжен да се произнесе в мотивите на обжалваното разпореждане по нищожността и на двете сделки или на отделни клаузи по тях, които били от значение за решаване на правния спор без да бъдело направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтичала пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая нямало такова произнася от Районен съд – Враца.

Посочва, че претендира нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със закона. Е. Т. не била собственик на целия имот към момента на сделките -30.01.2020 г., а само на ½ идеална част и не били условията, предвидени в закона, за да придобие по давност другата половина на имота, която половина била на жалбоподателката. Към момента на подписване на спорните сделки и двамата ответници, които участвали в същите сделки знаели, че подписват порочни сделки, видно от описаните обстоятелства в исковата молба от приложените към нея писмени доказателства. В приложени по делото договор от 07.07.2015 г. жалбоподателката купила наследство, оставено от М. Е. Т., в това число и частта на наследодателя на спорния имот. Посочва, че не претендира другата ½ идеална част от имота, която била собственост и съответно била продадена от Е. Н. Т. на Н. Н.. Посочва разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му част и да бъдат дадени указания на Районен съд – Враца как да продължи делото.

Жалбата е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.275,ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гражданско дело №2934/2024 год. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на Р. И. Т. от гр. Враца, насочена срещу Е. Н. Т. и Н. П. Н..

В петитума на исковата молба е поискано да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени изцяло за нищожни Нотариален акт № 47, том I, рег. № 571, дело № 22/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № 382/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 381, акт № 190, том I, дело № 171 и Нотариален акт № 48, том I, рег. № 572, дело № 24/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № 383/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 382, акт № 191, том I, дело № 172 на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона вр. с чл. 537 ГПК вр. с чл. 108 ЗС и да бъде върнато старото фактическо положение, какво било визирано в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка от 01.09.1997 г., № 4, том IX, дело № 3145 от 1997 г. на нотариус С. Г. при Районен съд – Враца, ведно с всички произтичащи правни последици. По отношение на първия нотариален акт е посочено, 2 че е нотариален акт за собственост по давностно владение.

С Разпореждане № 3920/19.09.2024 г. на ищцата са дадени указания да отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба според броя на ответниците нередовности на исковата молба, а именно: дали предявява иск срещу ответниците за собственост на ½ идеална част от описания в исковата молба имот, респективно да посочи каква защита търси от съда /установяване правото си на собственост или и други последици/, да изложи твърдения на кой закон, респективно законова норма твърди, че противоречи обективираното в първия нотариален акт волеизявление на нотариуса, както и договорът за покупко –продажба, обективиран във втория нотариален акт.

С молба с вх. № 13148/27.09.2024 г. Р. И. Т. е уточнява, че поддържа иска си за обявяване нищожността на основание чл. 26 ЗЗД за двете сделки за целия процесен имот, като посочва, че нищожността, която претендира е на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД -противоречие със закона.

С Разпореждане № 4138/04.10.2024 г. на ищцата са дадени указания да отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба според броя на ответниците нередовности на исковата молба, а именно: да изложи фактически твърдения, от които да е ясно поддържаното основание за нищожност на Нотариален акт № 47, том I, рег. № 571, дело № 22/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № 382/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 381, акт № 190, том I, дело № 171 /тъй като в него не е обективирана правна сделка/, както и да обоснове правния си интерес от предявяване на искове за нищожност с оглед твърденията , че ответниците оспорват правото на собственост върху ½ идеална част от имота. какъв е правният интерес от провъзгласяване на нищожността по отношение на целия имот, след като твърди, че притежава само ½ идеална част от същия.

С молба с вх. № 13751/10.10.2024 г. Р. И. Т. уточнява, че поддържа иска си за обявяване на нищожност на основание чл. 26 ЗЗД и за двете спорни сделки, като поддържа иска си по чл.108 ЗС да бъде призната за собственик само за ½ от процесния имот, посочен в исковата молба. Посочва, че правният интерес изхожда от това, че по силата на договор за покупко-продажба на наследство от 07.07.2015 г., оставено от наследодателя М. Е. Т. е придобила половината от процесния имот и която част била незаконно отнета от ответната страна. Посочва, че иска провъзгласяването на нищожност и на двете сделки, но само за ½ от процесния имот. Нищожността на първия оспорен от ищцата нотариален акт - Нотариален акт № 47, том I, рег. № 571, дело № 22/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № 382/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 381, акт № 190, том I, дело № 171 водел след себе си и нищожност на втория оспорен от ищцата Нотариален акт № 48, том I, рег. № 3

572, дело № 24/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № 383/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 382, акт № 191, том I, дело № 172.

С Разпореждане № 4278/14.10.2024 г. на ищцата са дадени указания да отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба според броя на ответниците нередовности на исковата молба, а именно: да заяви дали освен да бъде призната за собственик на ½ идеална част от имота претендира и предаване на владението върху тази идеална част и от кого от двамата ищци.

С молба с вх. № 14260/21.10.2024 г. Р. И. Т. уточнява, че поддържа иска си съдът да я признае за собственик на ½ идеална част от спорния имот и претендира предаването на владението върху тази част от настоящия собственик и владелец на имота – ответника Н. П. Н..

След постъпване на молба с вх. № 14260/21.10.2024 г. съдът е постановил обжалваното пред Окръжен съд – Враца – Разпореждане № 4477/25.10.2024 год.

В мотивите на обжалваното разпореждане Районен съд – Враца е приел, че при изложените от ищцата твърдения в исковата и уточнителни молби, предявеният иск за провъзгласяване нищожността на Нотариален акт № 47, том I, рег. № 571, дело № 22/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег.

№ 382/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 381, акт № 190, том I, дело № 171 е недопустим.

Приел е също, че съгласно Тълкувателно решение № 11/2011 г., ВКС, ОСГК и в Тълкувателно решение № 3/2012 г., ВКС, ОСГК, констативните нотариални актове удостоверяват съществуването на право на собственост, а нотариалните актове за правни сделки удостоверяват насрещните волеизявления на страни по договор, целящи прехвърлянето на правото на собственост. С оглед на това различие между двата нотариални актове, следва, че защитата срещу констативен нотариален акт се извършва чрез предявяване на иск за собственост, при уважаването, на който констативният нотариален акт се отменя, а не чрез нищожност на нотариалното действие и на самия нотариален акт като сделка. Посочено е в обобщение, че констативният нотариален акт не удостоверява правна сделка и е недопустимо да бъде атакуван като нищожен на основанията по чл. 26 ЗЗД, които важат за сделките.

Цитирана е практика на ВКС – Решение № 75/16.07.2015 г. по гр. д. № 6599/2014 г., ВКС, II ГО, Решение № 685/03.11.2010 г. по гр. д. № 1201/2009 г., ВКС, III ГО.

При така изложената фактическа обстановка настоящият състав на ОС-Враца приема от правна страна следното:

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Действително, задължение на съда е да даде правна квалификация на иска, но това задължение е съответно на задължението на ищеца да изложи пълно,точно и ясно обстоятелствата,на които основава претенцията си,и да формулира своето искане(петитум).

4

От изложените твърдения в исковата молба и уточнителни молби, се установява, че ищцата е формулирала петитум за провъзгласяване нищожността на Нотариален акт № 47, том I, рег. № 571, дело № 22/30.01.2020 г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № 382/30.01.2020 г., дв.вх. рег. № 381, акт № 190, том I, дело № 171 поради противоречие със закона.

Затова и правилно първоинстанционният съд е обсъдил както допустимостта на иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1-во от ЗЗД-нищожност на констативен нотариален акт поради противоречие със закона.

Настоящият състав напълно споделя мотивите на РС-Враца за недопустимост на иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

За пълнота, настоящият състав следва, че счита да бъде отбелязано следното:

Съгласно чл.26 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Направеното искане е за прогласяване нищожност на констативен нотариален акт, с който ответницата Е. Н. Т. е призната за собственик по давностно владение на описаните в нотариалния акт недвижими имоти. Посочения нотариален акт не обективира договор, той не е нотариален акт за сделка, поради което не попада в приложното поле на чл.26 ЗЗД и е недопустимо разглеждането на иск за прогласяването на нищожността му на това основание, тъй като нищожност може да бъде прогласена на договор/сделка/, но не и на констативен нотариален акт.