Решение № 15202 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15202 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110105192 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на В. И. Л., ЕГН ********** от гр. С.... действащ със съгласието на своята майка М. Г. С., ЕГН **********от гр. С.... чрез адв. М.

Н. спрямо ЗД „Б. АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С... за осъждане на ответника на основание чл. 423 от КЗ да заплати на ищеца като пострадал от случило се на 12.11.2023 г. около 18:27 часа на автомагистрала „Тракия", в района на км 40.300, по вина на водача на лек автомобил „БМВ", с рег.№ РВ...СВ - М. Г. С., ПТП, застрахована при ответника, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева.

Излага се, че за случилото се е бил съставен КП за ПТП с № 2023-1026 1221 от 12.11.2023 г. и е било образувано ДП № 249/12.11.2023г. по описа на РУ - Ихтиман, пр.пр. 2185/2023 по описа на РП- Самоков, ТО - Ихтиман, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство по чл. 343, ал. 2, т. 1 от НК.

Твърди се, че при случилото се като пътник в л.а. марка „БМВ", модел„328 И" с рег.№ РВ...СВ на задна седалка с поставен обезопасителен колан е пострадал ищеца В., който след посещение на място от екип на Спешна помощ е бил транспортиран в УМБ АЛСМ „Н. И. Пирогов"АД със силни болки в лява гръдна половина. Излага се, че са били направени образни 1 изследвания и е била поставена диагноза - травма на коремна стена с препоръчан режим на покой, криотерапия и прием на обезболяващи. Насочен е за наблюдение от общопрактикуващ лекар.

Ищецът твърди още, че въпреки приема на обезболяващи и следваната терапия в първите дни болките не намалявали, което довело до търсене на медициснка помощ отново на 15.11.2023 г., при което се установили фрактури.

Предписано било положение на покой за седмица и прием на обезболяващи под контрол на общопрактикуващ лекар.

Така получените от случилото се ПТП наранявания довели до болки и страдания на ищеца, наложили спазване на щадящ режим, защото смущавали ежедневието и съня му и довели до неудобство, свързано с обслужването.

Били продължителни като време и въпреки спазването на предписанията и приема на медикаменти като това довело до невъзможност да си движи и да се обръща спокойно.

Излага се още, че и към момента на подаване на исковата молба ищецът изпитва все още спорадични болки в гърдите и корема при физическо натоварване и промяна във времето като се излага, че това като травми и преживяване е довело и до промяна в психическото състояние на ищеца – от весел, жизнерадостен и общителен ищецът се затворил и трудно контактува.

Настъпило отчуждение и към майка му като я е обвинявал за това, че тя е виновна за случилото се. Настъпила е и изолация към неговите приятели, без желание да излиза освен на училище. Не посещава извънкласните активности, с които се е занимавал преди инцидента, станал е апатичен, с подтиснато настроение, обезсърченост, постоянно чувство на тъга, емоционална празнота, отчаяние, загуба на интерес и удоволствие от любимите до момента неща.

Навежда се, че катастрофата е оставила дълбок отпечатък в психиката на момчето с оглед начина и характера на травмите, въртенето на автомобила по автомагистралата, сблъсъка с мантинелата и последващите удари от другите автомобили като в последствие са се появили и проблеми при изразяването му, което наложило специализирана помощ от детски психолог. Нощем се будел с кошмари и неутешимо плачел. Тази внезапна промяна в здравето физическо, съпроводено със стреса от катастрофата, шока от това, че автомобила неуправляемо се носел по натовареното шосе, е довело и до 2 постравматичен стрес и понастоящем, въпреки изминалият дълъг период от катастрофата, ищецът се твърди, че все още изпитва страх при возене в автомобил като изпитва страх от високите скорости и заключени врати по ЛА.

Излага се, че към датата на случилото се за ЛА „БМВ", модел „328 И" с рег.№ РВ...СВ е била налична застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД „Б. АД по застрахователна полица № BG/02/129003130401, валидна към датата на събитието, с оглед на което и на основание чл. 429 от КЗ претенцията за увреда е насочена към застрахователя на виновния за случилото се водач като с претенция, получена в деловодството на застрахователя на 23.10.2024 г., по която и към датата на сезиране на съда няма произнасяне, което обуславя и интерес от предявяване на правата пред съда.

При горното и като се ангажират доказателства се желае решение на съда, с което да бъде осъден ответника да заплати на В. сумата от 8 000.00 или 4090.34 евро за обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди- болки и страдания от травматичните наранявания и емоционалните последици, претърпени вследствие виновното противоправно поведение на застрахован при ответника водач ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 23.10.2024 г. до датата на окончателното плащане и като се претендират разноски и се желае решение в този смисъл.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва. Не се оспорва наличие на застрахователно правоотошение по ГО за водача на ЛА Ауди, но се оспорва механизма на възникване на събитието; навежда се и съпричиняване с вината на водача на ЛА Мерцедес – майката на ищеца, като отделно от това се твърди, че няма доказателства за това, че В. е бил в ударения автомобил към датата на случилото се. Навежда се и съпричиняване на пострадалото лице поради неносеното на предпазен колан; оспорват се и вида и интензитета на уврежданията, както и размера на заявената претенция. Ангажират се доказателства.

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр.с чл.499, ал.1 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД като с доклада си съдът е разпределил доказателствената тежест и е приел за безспорно, че за процесния лек автомобил при ответника е съществувал договор за ГО с период на 3 покритие по време на твърдяното деяние, както и че е с спазена процедурата по чл.380, ал.1 от КЗ.

На база на събраните по делото доказателства и от правна страна съдът намира за установено следното:

Страните нямат спор и се установява от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.09.2024г. на прокурор при РП – Самоков, както и протокол за оглед на местопроизшествие, че на 12.11.2023 год., около 18,30 часа - в тъмната част на денонощието, между управляван от трето на спора „Мерцедес“ модел „Ц 220 Д“ с per. № TI-TEMIZ, в района на км. 40,00 на АМ „Тракия“ и докато се движил в изпреварващата лента с посока на движението към град София, се е случил удар с ЛА а „БМВ“ модел „320 И“ с per. № РВ ... СВ - управляван от М. Г. – майка на ищеца. Установява се още, че в ЛА БМВ са били още две лица, едното от които ищеца В. И. Л.. Според постановлението този автомобил също се движел в изпреварващата лента в района на км. 40,00 на АМ „Тракия“ със скорост около 110 км/ч. като в съседен ред по активната лента са се движели други автомобили. Приближаването на ЛА Мерцедес довело до ускоряване от водача на ЛА скоростта на ЛА БМВ до 136 км/ч. и предприемане на маневра за престрояване /преминаване/ в съседната лента /активната лента/. ЛА „БМВ“ в следствие на скоростта на движение и авторотация със задната му част, която по данни в постановлението се придвижила по часовниковата стрелка около вертикалната ос на предно дясно колело и със задна лява част лекият автомобил реализирала удар в дясната мантинела в аварийната лента, отскочил от еластичната мантинела и застанал под ъгъл 20 градуса спрямо напречната ос на пътя, а ЛА „Мерцедес“ модел „Ц 220 Д“ движейки се в изпреварващата лента, след употреба на спирачната система се ударил под ъгъл 15 градуса спрямо оста на изпреварващата лента в намиращия се в почти перпендикулярно положение ЛА „БМВ“ модел „320 И“ и така в следствие на удара двете МПС получили значителни материални щети, а В. получил и различни травматични увреждания.

Не се спори и това се установява от Постановлението, че В. Л. бил с травма на коремната стена като според Постановлението причината за възникване на ПТП е поведението на водача на ЛА БМВ – М., която загубила контрол при извършването на маневра престрояване в съседна лента над ЛА 4

БМВ. Наказателното производство е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.9 от НПК за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 от НК.

Случилото се и неговия механизъм се установяват и приетото и неоспорено заключение на вещото лице по САвТЕ, съгласно което и от техническа гледна точка се прави извод, че причината за настъпване на процесното ПТП, са действия на водача на ЛА „БМВ 320”, с рег.№ РВ...СВ, който с избора на скорост и органите за управление на превозното средство не е упражнявал постоянен контрол върху автомобила и е допуснал загуба на напречната устойчивост , вследствие на което се отклонява надясно и самокатастрофирал в мантинела и последващ удар с движещият се зад него ЛА „Мерцедес Ц220 Д”, с рег.№ TI – TEMIZ, чийто водач на ЛА „Мерцедес Ц220 Д”, с рег.№ T I - T E M I Z не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.

От представените по делото медицински документи и заключение на вещото лице по СМЕ, прието като неоспорено, се установява, че от случилото се и след катастрофата ищецът В. е бил приет в спешен кабинет при детска хирургия - Пирогов с диагноза: контузия на коремната стена, в анамнезата е отразено, че е пострадал като пасажер в кола. Бил е с ясен спомен за случилото се и се е оплаквал от лека болка в гърдите. При направената рентг. снимка не са били установени счупване на ребра. На преглед от 15.11.23 г. в спешен кабинет при детска хирургия-Пирогов ,с диагноза - травма, неуточнена е имал болки в гръдния кош в ляво, но не е имал гадене и повръщане. Направено е ултразвуково изследване на коремни органи - б.о., поради получената травма на коремната стена и гръдния кош като ищецът е продължил с лечението си в домашни условия. Според заключението В. вследствие на станалото ПТП е получил травма на гръдния кош и коремната стена, които са му причинили болки и страдания за около 20 дни, като през първите 7 дни болките са били с по-интензивен характер. Бил е с предпазен колан, тъй като при челен удар, ако е бил без колан уврежданията му щяха да бъдат в областта на главата, а при челен удар в предната лява страна на автомобила, тялото на ищеца ако е бил без колан, е щяло да политне напред и нараняванията му са щели да бъдат в областта на главата, горни и долни крайници. Тези увреждания са избегнати, поради това, че ищецът е бил с правилно поставен колан.

5

Съдът е събрал и обясненията на водача на ЛА БМВ и майка на ищеца В., на които дава вяра дотолкова, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото и са с неизгодни за нея факти. От тях се установява психическото състояние на В. след случилото се и до момента на приключване на съдебното дирене. Установява се, че В. отказва да се вози в управляван от майка си автомобил, а след удара е бил с много силни болки. Бил е в легнало положение дълго време, който покой за дете на неговата възраст е труден.

Преди случилото се е бил активен, а сега се отказва много бързо от започнато, защото го боли. Тренирал е кикбокс-смесен и веднага след това спрял да тренира. Има паник атаки, посещава психолози, затворил е приятелския си кръг, общува с две-три деца и обвинява майка си за катастрофата. Излага и за едно отчуждаване от нея, което не може да се преодолее. Излага за огромна разлика в поведението му.

Страните нямат спор, че към датата на случилото се ЛА „БМВ“ е бил с ГО за автомобилисти при ответното ЗК Бул инс АД.

При така установените факти и от правна страна съдът намира, че искът по основание е доказан и основателен.

Безспорно се установи, че на исковата дата в участък от автомагистрала Тракия, в участък 40.300 км. се е случил пътен инцидент с участието на ЛА БМВ 328 И, управляван от М. Г. С. и с пасажер в автомобила ищеца поради загуба управлението на автомобила от водача му, за което е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.б от НК и прекратено по искане на пострадало лице като с това свое поведение М. е нарушила задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП – а именно да контролира непрекъснато управляваното от нея МПС .