Решение № 800 от 18.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20221100502648 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20206080 от 1.11.2021 г. по гр.д. № 84/2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 49 състав, е осъден ответникът „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„****, да заплати на Х. Г. А., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД сумата от 8528.42 евро, представляваща недължимо платена сума, събрана под формата на валутни разлики в периода от 29.04.2011 г. до 2.02.2016 г., с която „Ю.Б.“ АД се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Осъден е ответникът „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, да заплати на Х. Г. А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1719.56 лева – разноски по делото.

Осъден е ответникът „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, да заплати на Х. Г. А., ЕГН **********, сумата от 2359.94 лева – разноски по гр.дело №20437/2016, СРС, 120 състав.

Осъден е ответникът „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, да заплати на Х. Г. А., ЕГН **********, сумата от 1250 лева – разноски по в.гр.дело №5525/2018, СГС, III-В състав.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение. На първо място се сочи, че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като плащания по кредита били правени и от другите две лица, кредитополучатели по 1 процесния договор за кредит – Г. А. и И. А.а, а също и от трето лице – Е.Е.

А.а. Доколкото въззиваемият не бил платил вноските, внесени от тези лица, същият не се бил обеднил с никакви суми, включително и с валутни разлики.

Сочи се още, че реално надплащане по кредита няма, предвид периодите, за които са уговаряни облекчителни условия при по-ниски вноски. На следващо място се сочи, че не било доказано, че ответната банка е знаела за предстоящи промени в курса на швейцарския франк. Също така се сочи, че първоинстанционният съд погрешно възприел, че оспорените процесни клаузи, уреждащи валутата по кредита, не са индивидуално уговорени. Сочи се още, че първоинстанционният съд се позовал на съдебна практика, която не била относима към случая. В тази връзка жалбоподателят се позовава на относимата според него практика на СЕС. На следващо място се сочи, че необосновани били изводите на първоинстанционния съд, че поради промяна в курса на франка, задължението по кредита се увеличило и било извършено надплащане към банката. В тази връзка излага съображения. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Претендират се разноските за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от ищеца Х. А., чрез процесуалния му представител адв. А. Г.. Излагат се съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с практиката на СЕС, възприета и в трайната практика на ВКС. Изтъква се, че надвзетите курсови разлики са събирани от сметка на ищеца, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Доколкото ищецът е титуляр на сметката, обстоятелствата кои лица са внасяли суми по нея и на какви основания били от значение за вътрешните отношения между тези лица и ищеца. В тази връзка се позовава и на легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 1 от ДР от действалата към процесния период Наредба № 3 от 29.09.2005 г. на БНБ за паричните преводи и платежните системи. Правилно се приемало от първоинстанционния съд, че процесните клаузи не били уговорени индивидуално, както и че клаузата по чл. 6, ал. 2 от договора не отговаряла на изискванията за прозрачност като критерий за преценка на неравноправността на клаузите. В тази връзка се излагат подробни съображения. Оспорват се останалите твърдения и възражения на банката ответник. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, но при съобразяване с приетото в т. 1, 2 и 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е 2 валидно.

След извършена служебна проверка се установява, че решението е недопустимо в частта, с която е уважен предявеният иск над сумата от 8 278,34 евро (претендираният от ищеца размер по гр.д.№ 20437/2016 г. на СРС след допуснато изменение на размера на иска – л. 329 от делото) до присъдения с обжалваното решение размер от 8 528,42 евро. Ищецът е направил изменение на размера на иска в проведеното на 7.06.2021 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 84/2020 г. на СРС, но доколкото същото е предприето при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, след като решението по гр.д. № 20437/2016 г. на СРС е било обезсилено с решение по гр.д. № 5525/2018 г. на СГС, постановено по депозирана от ответника въззивна жалба, важи забраната за влошаване положението на ответника при повторното разглеждане на делото. В случая в полза на ищеца не би могла да бъде присъдена сума, надвишаваща присъдената му с обжалваното от ответника и обезсилено решение по гр.д. № 20437/2016 г. на СРС.

Решението на Софийски районен съд, в частта, в която е допустимо, е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Безспорно е по делото, че на 16.07.2008 г. бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40516 между "Ю.Б." АД /с предишно наименование "Ю. И Е.Д.Б." АД/, от една страна и от друга страна Х. Г. А., Г.

М. А., И. Х.ва А.а като кредитополучатели, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 67 000 евро, по курс "купува" за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността на 16 400 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 23 в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „Редута“, ул. ****, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В договора изрично е посочено, че имотът ще се придобива от Х. Г. А.. равностойността в швейцарски франкове на 50 600 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за други разплащания.

Кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит в срок от 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, заедно с дължимата лихва, в сроковете и при условията на договора, като за връщането на кредита и за другите задължения по договора е посочено, че кредитополучателите 3 отговарят солидарно.

В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на името на кредитополучателя Х. Г. А.. В ал. 3 е уговорено, че кредитополучателят дава съгласие и оправомощава банката служебно да преведе сумата в размер на равностойността на швейцарски франкове на 30 381 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване кредита, по сметка на С.И.Д. в същата банка с цел предсрочно погасяване на ипотечен кредит; договорено е, че остатъкът от сумата в размер на равностойността на швейцарски франкове на 36 619 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката остава блокиран по сметка на Х. Г. А.. Съгласно ал. 6 от чл. 2, усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 на чл. 2 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита сметка на кредитополучателя (различна от сметката по ал. 1) в съответната валута.

Погасяването на кредита е уговорено на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /приложение № 2 към договора/, като годишната лихва се формирала като сбор от БЛП за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.2 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 5 % - чл. 3, ал. 1 от договора. Действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за страните, като банката уведомявала кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, на която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони; договорените в договора надбавки не се променяли - чл. 3, ал. 5.

Според клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършвало във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не бил осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но имал средства в лева или евро по своите сметки в банката (в тази връзка вж. чл. 2, ал. 6), погасяването на кредита можело да се извърши от банката освен във валутата на кредита, също и в лева или евро, след служебното превалутарине на тези средства по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателят давал своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощавал банката.

Кредитополучателят заплащал на банката следните такси: 1/ такса за управление - 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита; 2/ комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата и 3/ административна такса за обработка на документи в размер на 50 лв. - чл. 4 от договора, а съгласно чл. 12 от договора, банката запазвала правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилагала при операциите 4 си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20, като измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизали в сила в деня на приемането им от компетентните банкови органи и били задължителни за страните по договора.

Страните постигнали съгласие, че кредитополучателят може да изплати дълга си предсрочно - изцяло или частично, въз основа на писмена молба до банката, като при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита дължал такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница, която се удържала в момента на погасяването – чл. 8 от договора.

Съгласно чл. 21 от договора, кредитополучателите имат право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева или евро, като за услугата се съгласявал да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката, като се съгласявал в тези случаи банката да превалутира кредита в лева или евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.