Определение № 15156 от 14.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15156 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20261100507255 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279, във връзка с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по Частна жалба вх. № 178350/04.06.2026 г. на адв. В.В.Ч.-М. от Варненска адвокатска колегия, действаща като процесуален представител на ищеца по делото Г. Ц. И., срещу Определение № 19756/27.05.2026 г. по гр.д. № 47678/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 6775/12.04.2026 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за заповедното и за исковото производство.

Оплакванията са, че в противоречие със закона и съдебната практика съдът е определил адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ в заповедното производство в размер на 25.56 евро, вместо присъдените със заповедта 122.71 евро (в левова равностойност на 240 лева), и е отказал да присъди такова възнаграждение за исковото производство, развило се по реда на чл. 422 ГПК. Сочи се, че присъденото за заповедното производство адвокатско възнаграждение не отговаря на критериите за справедливост и съразмерност и не отчита сложността на делото - същността на материалноправния спор, изискващ познания по Регламент (ЕО) № 261/2004, достъп до специализирани системи за проверка на полети, познаване на относимата практика на СЕС.

Позовава се и на определения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер на възнаграждението, който съобразно материалния интерес по делото е определен на 204.52 евро (400 лева), върху който с оглед регистрацията на адвоката по ЗДДС следвало да се начисли и този данък. По отношение на отказът на съда да присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в исковото производство по чл. 422 ГПК оплакванията са, че неправилно съдът е приел липса на уговорка за безплатно процесуално представителство между адвоката и клиента, доколкото представеният договор за правна помощ и съдействие съдържа такава и касае не само заповедното, но и исковото производство с оглед на процесуалната връзка между тези две производства – второто е продължение на първото, двете имат функционална обвързаност и представителната власт по силата на договора е учредена за процесуално представителство по делото за всички инстанции, което означавало, че клаузата обхваща и исковата фаза.

Иска се отмяна на обжалваното определение и осъждане на ответника „България Еър“ АД да заплати на адв. В.В.Ч.-М. на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро с ДДС за исковото производство и 122.71 евро с 1

ДДС за заповедното производство.

Насрещната страна – ответникът в първоинстанционното производство „България Еър“ АД е на становище за неоснователност на частната жалба с възражения, че съдът правилно е отчел липсата на фактическа и правна сложност както на заповедното, така и на исковото производство. Акцентира се на едностранния характер и подаването на заявление по образец в заповедното производство, както и на липсата на ограничение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение под установения с Наредбата минимум, предвид тълкуванията, дадени от СЕС в решенията по дела С-438/22 и съединени дела С-427816 и С428/16.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид изложените от страните доводи, намира следното:

Производството по гр.д. № 47678/2025 г. по описа на СРС, 175 състав е образувано по искова молба на Г. Ц. И. против „България Еър“ АД, с която е предявен по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК специалният положителен установителен иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за съществуване на вземане за обезщетение за закъснял полет в размер на 488.96 лева (равностойност на 250 евро), за която сума е издадена Заповед за изпълнение от 23.06.2025 г. по ч.гр.д. № 32896/2025 г. по описа на СРС, 175 състав.

Спорът е приключил с Решение № 6775/12.04.2026 г., с което искът е уважен изцяло.

С решението ответникът „България Еър“ АД е осъден да заплати на ищцата разноските за платените държавни такси за заповедното и за исковото производство, а на адв. В.В.Ч.-М. на основание чл. 38, ал.2 ЗА – сумата от 25.56 евро адвокатско възнаграждение за заповедното производство. В мотивите на решението съдът е приел наличието на предпоставките за присъждане на такова възнаграждение на адвоката за оказаната безплатна правна помощ на заявителката, а относно размера е приел възражението на ответника за прекомерност за основателно и с мотиви, че производството е образувано по типизирано заявление и трудът на адвоката се е изчерпал с неговото попълване, е определил размер на възнаграждението от 25.56 евро (50 лева). Относно исковото производство е приел, че липсват доказателства за сключен Договор за правна защита и съдействие, доколкото в неговите рамки е представен Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025 г. (същият, представен и в заповедното производство) с текст „Изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК и процесуално представителство по делото за всички инстанции, както и образуване и представителство по изпълнителното дело“, от който било видно, че се отнася само до заповедното производство и евентуално изпълнително, но не и до исково производство.

В срока за обжалване на решението адв. В.В.Ч.-М. е депозирала молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за присъденото и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и за присъждане на такова и за исковото производство по съображения, аналогични на изложените в частната жалба.

С обжалваното Определение № 19756/27.05.2026 г. районният съд, като се е позовал на вече изложените мотиви в решението, е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

Определението е връчено на 03.06.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване на основание чл. 248, ал.3, изр. второ от ГПК.

По същество същата е основателна.

За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и 2 съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА (както е в случая), като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокатът е оказал безплатно правно съдействие и защита, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА (доколкото при липсата на издадена наредба по чл. 36, ал.4, съгласно нормата на §21 от ПЗР от Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, Oбн., ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет). Критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА са фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

На първо място следва да се посочи, че съдът не е обвързан от приетите от единствената съсловна организация на адвокатите минимални размери на адвокатските възнаграждения, посочени в цитираната наредба, което следва от Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 юли 2022 г., с което е прието, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега с променено наименование) противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, което задължава националния съд да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на СЕС се ползват с обвързваща националния съд сила и са с приоритет пред националното законодателство, което им противоречи. Следователно разпоредбата на цитирания §21 в частта, препраща към минималните размери по наредбата, е неприложима.

Критериите, относно които е възможна преценка за размера на адвокатското възнаграждение в случая, са фактическата и правна сложност на делото и засегнатият интерес. Относно условията, при които е възложена и предоставена адвокатската услуга, и квалификацията, опита и специализацията на адвоката данни по делото не са събирани, а и предмет на производството е материалноправният спор между страните относно съдебно предявеното вземане за обезщетение, а не възнаграждението на адвоката, поради което квалификацията, опитът, специализацията му, условията, при които е възложена поръчката и т.н., са останали извън предмета на доказване по делото.

При прилагане на критериите фактическа и правна сложност на делото и засегнатия интерес настоящият състав намира присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение за адвокатската работа в заповедното производство за занижено.

Действително в конкретната хипотеза се касае до депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заповедното производство е едностранно, формално, иницииращото го заявление е по утвърден образец, който може да се попълни поначало и без специални знания от страна на заявителя, не изисква представяне на доказателства за установяване истинността на твърденията на заявителя, не се провежда открито заседание, поради което не се отличава с фактическа и правна сложност. В случая производството не разкрива фактическа и правна сложност, по-голяма от типичната за обичайното заповедно производство, тъй като предпоставките на обезщетението и неговия размер са фиксирани в Регламент 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, предвидено е и задължение в Регламента за авиооператора да разясни тези права на 3 пътниците при възникване на ситуация, която ги поражда; подаването на заявлението не изисква допълнителни усилия от страна на заявителя, по аналогични казуси е създадена многобройна и безпротиворечива съдебна практика. От друга страна, справедливо по смисъла на ЗА е това възнаграждение, което е обективно, т.е. съответно на положените усилия за изготвяне и следване на линията на защита на доверителя, които са доказани и са относими към производството, за да могат да бъдат съобразени от съда. При съобразяване на тези обстоятелства настоящият състав намира за справедлив размер на възнаграждението сумата от 122.71 евро с ДДС за заповедното производство (240 лева с ДДС), в какъвто смисъл е и практиката му в аналогични случаи. Липсата на сложност на производството не може да е основание за такова обезценяване на адвокатския труд, граничещо с безвъзмездност.

Ето защо определението в тази му част следва да бъде отменено и вместо него да се измени решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като освен присъдените 25.56 евро в полза на адв. В.В.Ч.-М. се присъди адвокатско възнаграждение за заповедното производство от още 97.15 евро.