Решение № 517 от 11.06.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 722/2026
- Вид
- Решение № 517
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- §1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 230 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 517 гр. Б., 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200722 по описа за 2026 година
Производството по делото е по чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от "Е. Б. Е." ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр. Б., представлявано от управителя С. С. Б., срещу наказателно постановление № 022501002/05.02.2026г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Б., с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.
416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1300 евро, превалутирани 2542,58 лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.
Навеждат се доводи, че към датата на проверката лицето А. А. не е полагала труд за дружеството-жалбоподател и не е изпълнявала трудови функции, а е присъствала в козметичния център на основание сключен с дружеството Договор за обучение от 29.09.2025 г. Алтернативно иска да бъде намалено наложеното наказание. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и адв. Ч. - САК. По делото е постъпила молба на 20.04.2026 г. чрез адв. Ч., който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт И.-Н., която оспорва жалбата. Моли да се потвърди наказателното постановление. Представят се нови писмени доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано лице, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. РазгледА. по същество жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира установено от фактическа стрА. следното:
По сигнал на лице работило в дружеството-жалбоподател, на 30.09.2025 г. около 13.30 часа на място в обект – с. з. к. „Е. К.“ (А. С.), находящ се в гр. Б., стопанисван от "Е. Б.
1
Е." ЕООД, свидетелите А. Г., К. К., Д. С. и Н. П. и четирите инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Б., съвместно със служители на сектор „Икономическа полиция“, извършили проверка, по време на която било установено лицето А. А. да полага труд в обекта като „к.“. По време на проверката лицето А. А. собственоръчно попълнила справкадекларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от КТ, че работи в "Е. Б. Е." ЕООД от 29.09.2025 г. на длъжност „к.“, с работно време от 10.00 до 14.00 часа, с два почивни дни седмично и с почивка в работния ден от 30 минути, но без да посочва размер на уговореното трудово възнаграждение, като посочва, че чака заявка от Бюрото по труда. В декларацията е посочила още, че е облечена с работно облекло, което е дадено от салона на 29.09.
На управителя на салона била връчена призовка на 30.09.2025 за явяване на 09.10.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Б. и представяне на изисканите от проверяващите документи.
На управителя на салона била връчена още една призовка на 24.10.2025 г. за явяване на 29.10.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Б. и представяне на изисканите от проверяващите документи.
След извършената проверка на място и с оглед събраните писмени доказателства, жалбоподателят бил поканен да се яви в Дирекция „Инспекция по труда“ – Б. за съставяне на АУАН. Тъй като за жалбоподателя не се е явил никой, АУАН (лист 12-13 от делото) бил съставен в негово отсъствие от свидетелката А. Г., в присъствието на Д. С. и М. А., в който било посочена като нарушена нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН бил изпратен по пощата и получен на 18.12.2025 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение по акта, в което се твърди, че лицето А. А. не е престирала работна сила, както и че не е установено наличието на основните елементи на трудово правоотношение, които да са уговорени между страните и фактически да са се изпълнявали. Приложен е видеозапис от проверката.
Като взел предвид акта и възраженията, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 02-2501002/05.02.2025г. (лист 10-11 от делото). В него при пълна идентичност с описА.та в акта фактология и правна квалификация на нарушението по чл. 62, ал.1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ на дружеството "Е. Б. Е." ЕООД с ЕИК ... била наложена имуществена санкция в размер на 1300 евро.
Горната фактология се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът дава вяра на свидетелските показания на свидетелите А. Г. и Д. С.. Същите намира за последователни, логични и безпристрастни. Показанията съвпадат с писмените доказателства по делото. По искане на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е разпитА. в качеството на свидетел и лицето К. В.. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Върбева, доколкото същата се намира в трудови правоотношения с жалбоподателя и е заинтересовА. от благоприятния за него изход на производството. При това положение показанията следва да бъдат преценявани с повишено внимание, като същите не се подкрепят от остА.лия събран по делото доказателствен материал.
Съдът, въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
От правна стрА., както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентен орган (лист 48 от делото - Заповед № З-0864/17.10.2022г.) и в сроковете на чл.
34 ЗАНН.
От формална стрА., както актът, така и НП съдържат реквизитите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен, 2 позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на администритивнонаказателното производство против него.
По съществото на спора следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се установи, че по време на проверката лицето А. се е намирала на обекта престирайки труд, тъй като по време на проверката същата се намирала в салона за красота, стопанисван от дружеството– жалбоподател, облечена била в униформа, която е била дадена предния ден. Това, че същата е посочила в справката по чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от КТ, че чака заявка от Бюрото по труда и не е посочила трудово възнаграждение, според съда се дължи на обстоятелството, че е била заинтересовА. да не загуби работната си позиция. Още повече, че в същата тази декларация лицето А. е посочила работното си време, длъжността, която заема, работното си място, броят на почивните си дни, а също и времето си за почивка в работен ден.
Едва след проверката, по искане на проверяващите, е бил изпратен договор за обучение от 29.09.2025 г. между лицето А. и жалбоподателя, като съдът намира, че представеният договор за обучение е създаден единствено и само за целите на настоящия процес. Освен това дружеството–жалбоподател е следвало да сключи договор за обучение по чл. 230 от КТ, който е трудов договор с клауза за обучение.
Съдът счита, че жалбоподателят има качеството на работодател, а съгласно пар. 1, т.
1 от ДР от КТ "работодател" е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че лицето А. е била установена на територията на обекта – с. з. к. Е. К., като е установена да полага труд като к. – демонстрира, рекламира и предлага козметика на клиенти, имала е работно място, работно време, била е облечена с работно облекло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
По делото се установи от разпита на свидетелите и приобщените писмени доказателства, че са налице елементите на трудово правоотношение и работодателят е имал дисциплинарна власт спрямо работника А., независимо за колко време е била на обекта, тя е била установена да предоставя работна сила при спазване на правилата, въведени именно от работодателя била е с работно облекло, имала е работно място, имала е установено работно време. Тези обстоятелства тя собственоръчно е декларирала и в попълнената от нея декларация и тези обстоятелства са били установени от свидетелката Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, това е форма за неговата действителност, разпоредбата на закона е императивна и нейното нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. В случая писмен договор липсва, а от доказателствата по делото безпротиворечиво се опровергава възражението да не е налице полагане на труд, тъй като се установяват всички елементи на трудовото правоотношение. Следва да се посочи, че договорът е сключен, когато са налице две насрещни взаимносъвпадащи изявления на двете страни от правоотношението, които трябва 3 да се обективират в писмена форма. В случая липсва писменото изявление на която и да било от страните по правоотношението, не се представиха каквито и да било документи за уреждане на правоотношението като трудово, макар да са налице всички елементи на такова.
Ето защо и съдът счита, че въпреки наличието на трудово правоотношение, липсва сключен писмен трудов договор и с това е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ. Работникът е бил поставен в състояние на правна и икономическа несигурност, тъй като при липса на трудов договор той не разполага с ясно определени права и механизми за защита при евентуални трудови спорове, дисциплинарни санкции или едностранно прекратяване на ангажимента му от стрА. на дружеството.
Нормата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда за нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ имуществена санкция за работодателя в размери от 1500 до 15 000 лева. Следва да се вземе предвид това, че нарушения като настоящото бележат рязко увеличение в последните години, както и че това засяга не само правата на трудещите се, но и води до избягване на задължения на работодателя към държавата, следователно нарушението засяга множество групи отношения, което допълнително води до завишаване на обществената опасност. С оглед горното съдът, счита, че размерът на имуществената санкция определен от АНО в близък до минималния размер, а именно 1300 евро, е справедлив, следователно НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът счита, че не е налице хипотезата за маловажност по чл. 28 ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не само, че не се отличава от остА.лите случаи от същия вид, за да си приеме, че обществената му опасност е явно незначителна, а тъкмо напротив - същото е дори с по-висока степен на опасност, за което са изложени по-горе доводи.