Решение № 854 от 30.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Велико Търново, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110102232 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. с чл. 225,ал.1 от КТ, вр. с чл.86 от ЗЗД и иск по чл. 128,т.2 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и отмяна на Заповед № 4/22.08.2022 г. и Заповед № 28/22.08.2022 г. като незаконосъобразни; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение за период от 6 месеца в размер на 4820,34 лева, ведно със законна лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане ; иск по чл.

128,т.2 от КТ за заплащане на сумата от 18801,66 лева главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.септември 2019 г.- 22.08.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане и предявени от ответника инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212, вр. с чл. 124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.63,ал.3 от КТ с искане да се приеме за установено, че трудовото правоотношение между дружеството работодател и ищцата не е възникнало, тъй като работникът не е постъпил на работа да изпълнява трудовите си задължения от сключването на договора до момента и при условие на евентуалност-инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 74,ал.1 от КТ, вр. с чл. 26,ал.2, 1 пр.четвърто от ЗЗД , с който иска от съда да прогласи трудов договор № 34/22.10.2013 г. за нищожен поради липса на основание.

Ищцата Е. М. Д. излага, че е сключила трудов договор на 22.10.2013 г. с „Мирони Мийт“ ЕООД с място на работа „производство“ и при задължения посочени във връчената и на същата дата длъжностна характеристика. Сочи, че до 4.05.2014 г. е изпълнявала всички задачи поставени устно от управителя. На 4.05.2014 г. излязла в отпуск по майчинство с първото си дете , като от средата на м. април 2016 г. след приключване на майчинството до края на юни 2016 г. престирала труда си при „Мултимес Груп“ ЕООДдружество, придобило акциите на предишния и работодател. Излага, че от 29.05.2015 г. управител на фирмата е мъжът, с когото живеела на семейни начала от началото на 2013 г. , а впоследствие на 17.01.2021 г. сключила брак и от който има две деца- Г***. Твърди, че след връщането си на работа след първото майчинство до края на юли 2016 г. изпълнявала всички нареждания на управителя съобразно длъжностната си характеристика. Излага, че излязла по майчинство втори път от началото на м. август 2016 г. до края на м. август 2018 г. , а в края на м. септември 2018 г. отново започнала работа. Твърди, че управителят на фирмата всеки ден стриктно и поставял чрез устни заповеди задачите, свързани с разписаните в длъжностната и характеристика функции.

Твърди, че от 1.05.2022 г. съпругът и напуснал семейното им жилище, а от 1.08.2022 г. не и давал никакви задачи, като и заявил, че иска развод и спрял издръжката за децата им. Заявява, че след като до 16.08.2022 г. не получила никакви устни нареждания от управителя по повод трудовите си функции и след като не получила месечната издръжка за децата си решила да потърси заработената за процесния период заплата, за да може да ги издържа. На 16.08.2022 г. заедно с баща си отишла до счетоводството на фирмата и установила, че допълнителното споразумение, което и било дадено не носи нейния подпис, поради което то не я обвързвало по никакъв начин, като уточнява, че в него било посочено място на работа в гр.Лясковец, ул.» Оборище» № 13, което място на работа не било посочено в трудовия и договор. Изтъква, че написала по e-mail четири писма, с които уведомила управителя, че ще отиде на следващия ден на работното си място, като иска достъп до него, фишовете за работните си заплати за периода от 2019 г. до момента, както и че очаква да и бъдат възложени задачи. Излага, че на 17.08.2022 г. отново отишла до фирмата с намерение да започне работа, но не 2 била допусната до работното си място. Заявява, че със Заповед № 4/22.08.2022 г. и Заповед № 28/22.08.2022 г. и е наложено дисциплинарно наказание «уволнение», което счита за незаконосъобразно. Твърди, че е изпълнявала нарежданията на работодателя си и че никой не и е търсил отговорност за неявяване на работа за целия период до 22.08.2022 г. Счита, че след като противоправно не е допусната до работното си място на 17.08.2022 г. не е имала задължение всеки ден да ходи до фирмата в гр.Лясковец. Счита заповедите за немотивирани, издадени от нелегитимен пълномощник и незаконосъобразни и моли съда да ги отмени. Претендира да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност , както и да и се изплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца в размер на 4743 лева. Сочи, че за времето на трудовото правоотношение не и е заплащано трудово възнаграждение и моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 15300 лева за периода от м. септември 2019 г. до м.септември 2022 г. С уточняваща молба оттегля възражението си за липса на представителна власт при издаване на оспорените заповеди. Навежда, че Заповед № 4/22.08.2022 г. е издадена в нарушение на преклузивния срок по чл.194 от КТ и че същата е незаконосъобразна и поради съдържащите се в нея неверни твърдения относно неявяването и на работа за посочения период. Оспорва предявените инцидентни установителни искове. Излага, че първият от тях е неоснователен, като релевира възражение за изтекла погасителна давност за предявяването му. Изтъква, че иска е неоснователен и по съображения, подробно изложени от нея, като заявява, че назначаването и не е фиктивно.

Оспорва и предявения при условие на евентуалност инцидентен установителен иск, като излага, че ищцата е придобила трудов и осигурителен стаж при работодателя съобразно сключения договор, който е удостоверен в документи и че описаната фактическа обстановка от ответника не установява недействителност на трудовия договор, а само показва , че управителят на ответното дружество решава лични проблеми с ищцата, като използва служебното си положение. В съдебно заседание поддържа исковите претенции и направените възражения, чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК при допуснато изменение на исковете за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение чрез тяхното увеличаване, съответно първия иск се счита предявен за сумата от 3

18801,66 лева главница, а вторият- за сумата от 4820,34 лева, ведно с лихва за забава от подаване на иска до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът „Мултимес Груп“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Т. е депозирал в срок отговор на исковата молба , в който заявява неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че управителят на дружеството и ищцата живеят на семейни начала от началото на 2013 г. и твърди, че използвайки контактите на *** ищцата била назначена на трудов договор в „ Мирони мийт“ ЕООД с оглед плановете им за създаване на деца.

Въпреки сключения договор ищцата не е постъпила на работа, а от дружеството не и е търсена отговорност. Твърди, че не са и плащани заплати, а ищцата не е имала претенции за това, но са и внасяни дължимите осигуровки и съответните данъци. Сочи, че след настъпил разрив в семейните отношения ищцата предявила претенции за изплащане на заплати, макар да не е ходила на работа. Излага, че на 17.08.2022 г. ищцата отишла до дружеството с баща си и децата и ****идно не е имала намерение да работи, а само да вземе входящи номера на заявленията си. Твърди, че са и изискани писмени обяснения относно неявяването и на работа и след получаването им е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение» и заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение. Счита, че е изпълнил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и че заповедите са законосъобразни и мотивирани. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Оспорва иска за заплащане на трудово възнаграждение като сочи, че ищцата не е полагала труд, поради което такова не и се следва. Предявява инцидентен установителен иск, с който иска да се приеме за установено, че трудовото правоотношение между дружеството работодател и ищцата не е възникнало, тъй като работникът не е постъпил на работа да изпълнява трудовите си задължения от сключването на договора до момента. При условие на евентуалност предявява инцидентен установителен иск, с който иска от съда да прогласи трудов договор № 34/22.10.2013 г. за нищожен поради липса на основание. Твърди, че ищцата и работодателят при сключване на трудовия договор не са имали намерение съответно –ищцата да престира труд и да получава трудово възнаграждение , а работодателят- да наеме ищцата с цел да получи като резултат работната и сила срещу заплащане на възнаграждение. Горното било порок на договора, 4 който го прави недействителен по смисъла на чл. 74,ал.1 от КТ, вр. с чл.

26,ал.2,пр.четвърто от ЗЗД. В съдебно заседание чрез пълномощник адв.К. от ВТАК моли съда да отхвърли исковете по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищцата и управителят на ответното дружество Г*** са живели на фактически съпружески начала от началото на 2013 година до 17.01.2021 г., когато са сключили граждански брак, който е прекратен с развод през 2022 г. Като съпрузи са живели съвместно до 1.05.2022 година, когато са се разделили. Двамата са родители на две малолетни деца. От приложеното лично трудово досие на ищцата се установява, че на 22.10.2013 г. тя е подала заявление за постъпване на работа до управителя на „Мирони мийт“ ЕООД, гр.В.Търново, обект- гр. Лясковец за длъжност „ организатор обработка на производствена информация“. На същата дата е подписан трудов договор № 34/22.10.2013 година между нея и „ Мирони мийт“ ЕООД, представлявано от управител Мирослав Пенчев Ганев, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „организатор обработка на производствена информация“ с място на работа „производство“.

Трудовият договор носи подписите на двете страни и същият е връчен на работника на 22.10.2013 г. Приета е длъжностна характеристика от същата дата подписана от страните по трудовия договор, както и служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа за обект гр.Лясковец. След придобиване на предприятието „Мирони мийт“ ЕООД от „Мултимес Груп“ ЕООД представлявано от Г*** са изготвени допълнително споразумение към трудов договор № 35/2015 от 1.08.2015 г., допълнително споразумение към трудов договор № 49/2018 от 18.09.2018 г., допълнително споразумение № 27/2020 от 2.01.2020 г., допълнително споразумение № 6/2021 от 4.01.2021 г. ,допълнително споразумение № 70/2022 от 1.04.2022 г.

В първото от тях за място на работа се посочва : от „звено производство, гр.Лясковец, ул.“ Оборище“ № 13“ в „звено Хладилна база гр.Лясковец, ул.“Оборище“ №13, а с последващите се променя трудовото възнаграждение на работника. Всички допълнителни споразумения са подписани за работодател, но неподписани от работника. Не е подписана от работника и 5 изготвената на 18.09.2018 г. длъжностна характеристика за „организатор, обработка на производствена информация“. Не се спори от страните и от представените извлечения от ТП НОИ В.Търново е видно, че ищцата е ползвала болнични поради бременност и раждане на деца, както и обезщетения за отглеждане на деца по КСО. На 17.08.2022 г. до ищцата е изпратено искане за предоставяне на писмени обяснения, получено от нея на 18.08.2022 г. относно причините, поради които от сключване на трудовия договор- 22.10.2013 г. до момента тя не се е явявала на работа, за да изпълнява трудовите си задължения. На 19.08.2022 г. ищцата е депозирала изявление в отговор на исканите обяснения заведени с вх.№ 5. Със Заповед № 4/22.08.2022 г. на ищцата е наложено на основание чл.190,ал.1,т.2, вр. с чл.187,ал.1,т.1, пр.трето, вр. с чл. 195,ал.1 от КТ дисциплинарно наказание „ уволнение“ за извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в работните за лицето дни от датата на сключване на трудовия договор- 22.10.2013 година до 16.08.2022 г. включително. Заповедта е получена от ищцата на 24.08.2022 г. Със Заповед № 28/22.08.2022 г. на основание чл. 330,ал.2,т.6 от КТ, вр. с чл.190,ал.1,т.2 и чл.187,ал.1,т.1 пр. трето, вр. с чл.195,ал.1 от КТ трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение наложено с мотивирана писмена заповед поради неявяване на лицето на работа без основателна причина от датата на сключване на трудовия договор №34/22.10.2013 г. 22.10.2013 г. до 16.08.2022 г. включително. В заповедта е отразено да не се изплаща трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224 от КТ поради липса на положен труд. Заповедта е подписана от пълномощника М. *** Приложено е пълномощно от 22.08.2022 г. с нотариална заверка на подписа на управителя на ответното дружество, с което предоставя правото на упълномощеното лице да го представлява във връзка с дисциплинарното производство срещу ищцата, изготвяне и връчване на заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение. Приложено е и пълномощно от 1.08.2022 г. на същото лице, с което управителят му делегира правомощия по повод упражняване на работодателска власт свързана с дирене на дисциплинарна отговорност от работници/служители в предприятието. Двете заповеди са връчени лично на ищцата на 24.08.2022 г. Приети са още фишове за работна заплата за 2019 г., 2020 г.,2021 г. и 2022 г., за различни месеци, всички неподписани от 6 работника. Приета е служебна бележка №39/2.04.2020 г. удостоверяваща необходимостта от придвижване на лицето до работното му място в с.В**** и обратно –до настоящия му адрес , както и заявление от ищцата от 9.03.2023 г. до управителя на ответното дружество относно искане за издаване на удостоверение за трудовото и възнаграждение за периода м. 02.2022 г.м.08.2022 г. вкл. , което да и послужи пред ДСП към заявление за отпускане на помощи за деца. Изслушана по реда на чл.176 от ГПК ищцата заявява, че е постъпила на работа в предприятието през м. октомври 2013 г., като от тогава до м. август 2022 г. е работила с изключение на двата периода, през които е ползвала отпуск за бременност и раждане и отглеждане на двете си деца. Твърди, че неин пряк ръководител е бил съпругът и, както и че е работила това, което той и каже- обработка на първични счетоводни документи и др. След работа той и носел документи, фактури и разписки и тя ги обработвала. Сочи, че съпругът и не искал тя да ходи на работа в офиса, затова не е работила с други нейни колеги. Заявява, че първата година управител бил Миро, но съпругът и вземал решенията за двете фирми , а тя не се притеснявала, че не ходи на работа, тъй като Миро и съпругът и били приятели от деца. Работата и се изразявала в сумиране на цифри, като работела от с.В**** без да ходи в производствената база. Не е правила заявки за доставка на стоки, не е знаела кога какво се доставя. Твърди, че е получавала указания за работата си само от съпруга си и че е работила от къщи пак по негови указания. Управителят на ответното дружество Д**** обясни, че работното място на ищцата винаги е било в гр.Лясковец, ул.