Решение № 117 от 22.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. М.

Членове:

Росина Н. Дончева

Г. Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Дора Д. М. Въззивно гражданско дело № 20221800500787 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 113 от 05.08.2022 г., постановено по гр. дело 278/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница, О. д. н.М. н. в. р. – С. е осъдена да заплати:

- на ищеца С. Б. С. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр.

81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 769, 08 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 14.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 245, 77 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение за периода 30.04.2017 г. – 31.01.2020 година;

- на ищеца М. Н. М. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр.

81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 660, 12 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за 1 периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 14.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да й заплати сумата от 219, 16 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение за периода 30.04.2017 г. – 31.01.2020 година;

- на ищеца Д. Ж. Г. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр.

81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 168, 48 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 14.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 172, 11 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение за периода 30.04.2017 г. – 31.01.2020 година;

- на ищеца Б. Г. В. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр.

81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 741, 52 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 14.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 209, 10 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение за периода 30.04.2017 г. – 31.01.2020 година;

С решението в тежест на ответника са възложени суми за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, както и суми за държавни такси и разноски за възнаграждение за вещо лице, платими в полза на държавата.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника О. д. н.М. н. в. р. – С..

Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният бил приел, че е налице непълнота в уредбата в ЗМВР по отношение на определянето на заплащане на извънреден труд в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд чрез прилагане на коефициент 1. 143. Не била налице празнота в закона, поради което било изключено прилагането на нормите на НСОРЗ. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на нов акт по същество, с който 2 исковете да бъдат отхвърлени.

Ответниците по въззивната жалба оспорват същата.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът С. Б. С. е изпълнявал длъжността "младши експерт, младши оперативен дежурен" в РУ – МВР - К., ищецът М. Н. М. е изпълнявала длъжността "младши експерт, младши оперативен дежурен " в РУ – МВР – К., ищецът Д. Ж.

Г. е изпълнявал длъжността "младши инспектор ПК към ОП" в РУ – МВР – К., а ищецът Б. Г. В. е изпълнявал длъжността "младши инспектор ООР към група ОП" в РУ – МВР – К.. Всеки от тях е полагал труд на 12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период. През периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г, ищецът С. Б. С. бил отработил 1 720 нощни часове, за които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0. 25 лв. на час, ищецът М. Н. М. – 1 578, ищецът Д. Ж. Г. -1 176, а ищецът Б. Г.

В. – 1 692.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал.

2 НСОРЗ.

3

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила (чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл.

261 КТ), която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до побърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот.

Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява , на първо място, в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти според начина на изчисляване и отчитане на работното време (подневно или сумирано) – чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.

Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК).

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г.) – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна 4 работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР (приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. ). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл.

187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен (за разлика от чл. 31, ал.

1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период).

Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г.) и в 5 наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното, би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието (работно време) и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС (Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК ). В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд.