Решение № 4576 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4576 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100510629 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 6307/13.06.2022 г. СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 37067/21 г. е признал за установено по отношение на ЕТ „Македония -И.Д.“, че дължи на „А1 България“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 729,09 лв., представляваща сбор от суми за основна месечна абонаментна такса, допълнителна месечна абонаментна такса за допълнителен мобилен интернет, абонаментна такса за интернет, телевизия, за фиксирана телефонна услуга, начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 16.01.2019 г. до 15.06.2019 г., начислени съгласно условията на договор № 503022667 /системен партиден № М 4108100 и приложения към него със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 31.07.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34504/2020 г. по описа на СРС, 36-ти състав, като е отхвърлил иска по чл. 422, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от общо 819,78 лв., представляваща сбор от начислени неустойки за невърнати устройства в размер общо на 330 лв., неустойка в общ размер на 487,78 лв., начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, както и неустойка в размер на 2 лв., начислена за обработка на просрочени задължения.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени предявените искове за неустойки в общ размер на 819,78 лв.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният договор № 503022667 е прекратен с 1 изтичане на срока и излага доводи, че срокът на договора изтича на 27.04.2019 г.Поддържа, че договорът за услугите, предоставени на мобилни номера **** и ****, е прекратен по вина на абоната поради пренасянето им в мрежата на друг оператор по негова инициатива.Неправилен е и изводът на СРС за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави.Твърди, че договорът за доставка на електронни съобщителни услуги е специфичен, ползването на услугите струва на оператора редица големи по размер разходи по изграждане и поддържане на мрежата по начин, по който абонатът да има перманентна възможност да се свързва с трети лица на територията на България и извън нея чрез ползвания от него телефонен номер.Твърди, че уговорената неустойка има подчертано обезщетителен характер, тъй като е съобразена с размера на прогнозираните вреди.Твърди, че в случая дружеството е предоставяло на ответника услуги в продължение на 6 месеца, без да получи заплащане срещу това и уговорката за заплащане на месечните такси до края на договора не е в разрез с принципа на справедливост и е противоречи на добрите нрави.Неправилно съдът е приел, че не е уговорена неустойка за невърнато оборудване.Твърди, че е представил ценова листаценоразпис, в която е уговорен размерът на неустойките за устройствата, предоставени за ползване на предоставените услуги.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове.Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- ЕТ „Македония-И.Д.“ оспорва същата.Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е прекратен след изтичане на неговия 24-месечен срок.Излага твърдения, че договорът за посочените услуги е прекратен поради пренасянето на услугите на абоната в мрежата на друг оператор, тъй като не е получил съдействие от акаунт мениджъра на ищцовото дружество.Излага твърдения, че съгласно чл.228, ал.5 вр. ал.3 ЗЕС и чл.229, ал.1 ЗЕС не дължи неустойка за прекратяване на договора.Твърди, че правилно районният съд е приел, че претендираните неустойки са нищожни.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно 2 основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „А1 България“ ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЕТ „Македония-И.Д.“, по което е образувано ч.гр.д.№ 34504/2020 г. на СРС, 36 с-в и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение.Твърди, че между страните е бил сключен договор № 503022667 за електронни съобщителни услуги със системен партиден № М4108100 и приложения към него /договор № 503022667/, по който за отчетния период 16.01.2019 г.-15.06.2019 г. ответникът не е заплатил задължения в общ размер на 729,09 лв.- цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.01.2019 г. до 15.6.2019 г.Твърди, че за част от услугите договор № 505104211 е прекратен по вина на ответника на 21.02.2019 г., а за останалите услуги-на 07.07.2019 г. и съгласно договора и ОУ му е начислена неустойка в общ размер на 819,78 лв. за прекратяването на договора на осн. чл. 54.12 от ОУ.Твърди, че неустойките, които са сбор от месечните абонаментни такси, са начислени за прекратяване на договор № 503022667 по вина на абоната в частта му за мобилни номера **** и **** /пренесени в мрежата на друг оператор/ и са уговорени в чл. 6.3 от Приложение 1 към договора от 27.04.2017 г. и Допълнително приложение към Приложение № 1/23.11.2017 г.Твърди, че неустойките, които са за невърнато оборудване, предоставено за ползване, са уговорени в разделите за „Отговорност“ в двете Приложения № 1 от 27.04.2017 г.Обезщетението за обработка на просрочени задължения обхваща разходите по администриране /дейности по събиране и уведомяване/ на просрочени плащания.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Твърди, че срокът на договора е изтекъл и че не е получил съдействие от акаунт мениджъра за прекратяване на услугата или за изменение на тарифния план, получил е по-добро предложение на тарифни планове и е предпочел да промени доставчика на услугата.Поддържа, че ЗЕС допуска едностранно прекратяване на договора без заплащане на неустойка.Излага доводи за нищожност на клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, като неравноправна поради противоречие на чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 ЗЗП.

Със заявление вх.№ 3039946/31.07.2020 г. „А1 България“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ЕТ „Македония-И.Д. за процесните суми.На 10.08.2020 г. СРС, 78 с-в, по ч.гр.д.№ 41620/2020 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.На 04.01.2021 г.Заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 01.06.2021 г.Исковата молба е подадена на 25.06.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в 3 облигационни отношения, като ответното дружество е ползвало услуги при ищеца, част от които са пренесени при друг мобилен оператор.

По делото е представен договор № 503022667 от 23.07.2015 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/ и ЕТ „Македония- И.Д.“, представляван от И.Д.Д. за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи.Видно от Приложение 1 към договора от 27.4.2017 г. и Допълнително приложение към Приложение № 1/23.11.2017 г. към договора същият има срок на действие 24 месеца с посочени телефонни номера, сред които и **** и ****.Избраните тарифни планове са Mtel Нет 100, Мтел Тв разширен и Мтел безкрай фикс ХL с месечна абонаментна такса само за фиксирани услуги в размер на 30 лв.; Мтел бизнес безкрай 30 на 4 бр. SIM карти с месечна абонаментна такса за мобилната услуга в размер на 70 лв.Приложение № 1 е подписано на 27.04.2017 г.С Приложение № 2 към договора от 27.04.2017 г. е активиран интернет пакет- услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа с тарифен план “Net Box 50” за срок от 2 години.И в двете Приложения е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от тях, от договора или ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на която и да е от услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да получи неустойка върху всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпка/, дължими до изтичане на срока на ползване за съответната SIM карта/номер/услуга; стойността на отстъпките, получени от абоната /независимо в каква форма/ от цената, дължима за предоставените по договора услуги, като същите се прилагат кумулативно.Предвидено е, ако при прекратяване на договора за услугата в това Приложение или останалите случаи, определени в ОУ, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора.

От приемо-предавателен протокол за закупено мобилно устройство от 29.04.2017 г. е видно, че ищецът е предоставил на ответника две устройства:

Fixed Cordless Phone FC8081 и Huawei B310-22s.

Представено е и Допълнително приложение към Приложение № 1 към 4 договор № 503022667 от 23.11.2017 г. за предоставяне на промоционални условия за ползване на допълнителен пакет за пренос на данни на мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга за срок от 2 години за телефонни номера **** и ****.Съгласно чл.5.2.1 екстрата по това Допълнително приложение се предоставя за срок на ползване от 24 месеца, като трябва да са изпълнени и следните условия: а/ срокът на ползване на екстрата да съвпада със срока на ползване на основния тарифен план/пакет, към който се активира; и за целта б/ срокът на ползване, определен в Приложение № 1 за основния тарифен план се променя на 24 месеца /2 години, считано от датата на влизане в сила на условията по това Допълнително споразумение и съвпада със срока на ползване по това Допълнително споразумение.

Представен е и ценоразпис с посочване на цените на допълнителните услуги, предлагани от А1.

Съгласно т.27.1 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE в случаите на частично или цялостно неизпълнение на указаната във фактурата или друг финансовосчетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми.

Представени са и фактури № 550944313/07.07.2019 г. за неустойка за устройство в размер на 90 лв., № 550944404/07.07.2019 г. за неустойка за устройство в размер на 140 лв. и № 550944433/07.07.2019 г. за неустойка за устройство в размер на 100 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД.В частта относно исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД решението е влязло в сила поради необжалването му.

Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителните искове и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава 5 изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за възникване на вземане за неустойка в полза на ищцовото дружество, тъй като договорът не е прекратен по вина на ответника, а с изтичането на уговорения срок-на 07.07.2019 г.Приел е, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на прекратяване на договора по вина на абоната и от кой момент се е случило това.Изложил е и мотиви, че в представената сметка, с която се твърди да е прекратен договора с начисляване на неустойка, отсъства посочване в каква връзка е издаден, в същата не фигурира и номера на потребителя.Съдът е приел, че целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. противоречи на добрите нрави, което я прави нищожна.По отношение на претенцията за неустойка за невърнато оборудване съдът е изложил мотиви, че между страните не е уговорена неустойка за невърнато оборудване.