Определение № 1538 от 18.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1538 гр. Варна, 18.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100100930 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:

Предявени са от Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул. „Т.Т. №17, срещу Р.

ИЛ. П., ЕГН**********, с адрес гр.Б. обл.Р., ул. „Т.К.“ №7, обективно евентуално съединени искове, както следва:

1/ иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупкопродажба между страните по делото,отразен в НА №10/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д.

№550/2019г. на н-с О. С., с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „Т.Т. №17, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна, одобрени със Заповед РД-1840/14.07.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, както следва: А/ Жилищна сградаеднофамилна с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 147.00 кв.м., брой етажи: 1 /един/, състояща се от: четири стаи, две антрета, кухня, мазе и сервизни помещения; Б/ Гараж с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи: 1; В/ Складово помещение с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 9.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/ Поземлен имот с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,, в който са изградени гореописаните сгради, целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по предходен документ за собственост 408 кв.м, и договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д.

№550/2019г. на н-с О. С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,, по кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в землището на гр.А., общ.А., местност „Т.", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки – поради измама, изразяваща се във въвеждане в заблуждение относно реалното съдържание на сделките и дължимата се след сключването им издръжка и гледане от ответника; евентуално

2/ иск с правно основание чл.28, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупкопродажба между страните по делото,отразен в НА №10/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д.

№550/2019г. на н-с О. С., с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, 1 недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „Т.Т. №17, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна, одобрени със Заповед РД-1840/14.07.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, както следва: А/ Жилищна сградаеднофамилна с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 147.00 кв.м., брой етажи: 1 /един/, състояща се от: четири стаи, две антрета, кухня, мазе и сервизни помещения; Б/ Гараж с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи: 1; В/ Складово помещение с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 9.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/ Поземлен имот с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,, в който са изградени гореописаните сгради, целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по предходен документ за собственост 408 кв.м, и договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д.

№550/2019г. на н-с О. С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,, по кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в землището на гр.А., общ.А., местност „Т.", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки – поради грешка, изразяваща се в несъответствие между волята на ищеца и обективирането й в нотариалния акт по отношение на насрещната престация на приобретателя на имотите; евентуално

3/ иск с правно основание чл.87, ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД за развалянето на на договор за покупко-продажба между страните по делото,отразен в НА №10/15.11.2019г., том 4, рег.

№11412, н.д. №550/2019г. на н-с О. С., с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „Т.Т. №17, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна, одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, както следва: А/ Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 147.00 кв.м., брой етажи: 1 /един/, състояща се от: четири стаи, две антрета, кухня, мазе и сервизни помещения; Б/ Гараж с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи: 1; В / Складово помещение с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,,, със застроена площ 9.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/ Поземлен имот с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,, в който са изградени гореописаните сгради, целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по предходен документ за собственост 408 кв.м, и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег.

№11412, н.д. №550/2019г. на н-с О. С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № ,,,,,,,,,,,,,, по кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в землището на гр.А., общ.А., местност „Т.", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки – поради неизпълнение на задълженията на ответника за продажната цена и след изпратена на 01.03.2021г. и получена на 04.03.2021г. покана до ответника.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, ½ част от които придобил след развода с бившата му съпруга от прекратената СИО, а другата част от които закупил от бившата му съпруга след развода. Твърди и че ответникът е негов племенник и син на сестра му П Л.а.

Ищецът твърди още, че след развода с бившата му съпруга и тъй като не поддържал отношения с останалите му близки, а същевремено бил пенсионер и имал заболявания, решил да прехвърли имотите си на някого срещу това да получи издръжка и гледане до края 2 на живота му. След разговори със сестра му се съгласил получателят на имотите да е племенника му - ответника Р. ИЛ. П.. Последният, също след разговори, се съгласил. Поконкретно се договорили постройките и терена във Варна да бъдат предмет на договор за издръжка и гледане, а поземленият имот в А. да бъде продаден за сума от 20 000лв. и само при условие, че бъде сключен първият алеаторен договор.

Ищецът твърди още, че на 05.11.2019г. Р.П. превел на Л.Л. по банкова сметка, сумата 19 500лв. която твърди че била „за купуване на терена в гр. А.“. След това на същия 05.11.2019г. двамата се явили в кантората на нотариус О. С. за оформянето на нотариалните актове за двете договорени сделки. В началото на нотариалната процедура Р.П. възразил срещу оформането на „издръжка и гледане“, но ищецът настоял, че това е договорката. След това нотариусът прочел съдържанието на договорите, но ищецът твърди, че не го разбрал добре, защото имал заболяване на слуха. След това не му било дадено да прочете договорите, а „набързо“ ги подписал. На следващия ден взел от нотариуса своя екземпляр и тогава разбрал, че не бил описан договор за издръжка и гледане за имотите във Варна, а двете сделки били оформени като продажби. Това противоречало както на уговорките между страните преди сделките, така и на волята на ищеца – да си осигури издръжка и гледане доживот, след което да продаде само терена в А. за 20 000лв.

По горните обобщени причини счита, че всичките сделки, обективирани в №10/15.11.2019г. и в №11/15.11.2019г., са опорочени и унищожаеми, съответно поради измама, евентуално поради грешка.

Измамата поддържа да се състои в умишленото създаване на невярна представа у ищеца от ответника, че последният ще поеме занапред обгрижване и издръжка на ищеца, от които ищецът имал нужда поради възраст, болести и дистанцираност на всичките му близки; в поддържане на въпросната невярна представа и след сделката, включително с устни обещания и с декларация със същите обещания; а също и във въвеждане в заблуждение относно реалното съдържание на сделката – издръжка и гледане, а не продажба. А тъй като бил се съгласил на продажбата на терена в А. само заради сочения предмет на договора за имотите във Варна, счита и че продажбата на земята страда от порока „измама“, като основание за унищожаване и на този договор.

Грешката поддържа да се състои в несъответствие между волята на ищеца и обективирането й в нотариалния акт по отношение на насрещната престация на приобретателя на имотите – ищецът знаел че прехвърля своите имоти във Варна срещу задължение за издръжка и гледане, а не срещу цена. А тъй като се съгласил на продажбата на терена в А. само заради сочения предмет на договора за имотите във Варна, счита и че продажбата на земята страда от порока „грешка“, като основание за унищожаване и на този договор.

Евентуално претендира разваляне на договорите порази неизпълнение на задълженията на ответника за продажната цена, включително след покана от 01.03.2021г., получена на 04.03.2021г. от ответника. В тази връзка твърди, че получените в деня на сделките 19 500лв. всъщност били само цената за терена в А., а не цената за имотите във Варна, чиято стойност била и много по-висока. Тоест твърди, че за имотите във Варна не получил никакво плащане. А освен това във връзка с последващи разговори с ответника по задълженията към ищеца, на 17.03.2020г. ищецът върнал на ответника сумата 20 000лв., като така сочи да е налице пълно неизпълнение и по двата договора за двете групи недвижими имоти.

Моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който не оспорва, че към 05.11.2019г. на Л.Л. е бил собственик на процесните имоти; не оспорва сключването и съдържанието на договорите по НА №10/15.11.2019г. и НА №10/15.11.2019г.; признава и че в деня им е превел на ищеца 19 500лв.

3

Исковете обаче категорично оспорва. Счита, че предвид правните белези на основанието „измама“ твърденията на ищеца изобщо не навеждат на такава. Твърди и че реалната воля на Л.Л. е била да продаде имотите си на ответника, защото единствено него е считал за близък, тъй като се бил скарал с бившата си съпруга и с децата си. Освен това щяла да му послужи и продажна цена, макар и малка, а ответникът разполагал именно с въпросните 20 000лв. В допълнение нивата в А. била продадена на данъчната й оценка.

Самите сделки били подготвени, включително документално, от адвокатката на Л.Л.. След сделките ищецът започнал да тормози ответника и съпругата му, които тогава живеели във Франция, да се върнат в България, защото бил много самотен. Макар да не бил длъжен ответникът напуснал работа и се върнал във Варна, от ищецът продължил с исканията си.За да „успокои нещата“ отв. Румен П. подписал декларация на 10.08.2020г., че при нужда ще гледа и издържа Л.Л.. Така никакво въвеждане в заблуждение не е имало, нито е било поемано задължение за издръжка и гледане, по двата спорни договора.