Решение № 1588 от 14.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1588 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330203586 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. П. К., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4119103, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ й е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП.

Жалбоподателят К., по съображения изложени в жалбата и допълнителна молба, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.10.2020г. в 12:01ч. в гр. Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка”, южно платно в посока с. Поповица било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са, като при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача , била установена скорост от 81 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Н. П. К..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП на жалбоподателя К. било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справка за собственост на МПС с рег. № ***, Протокол от проверка № 65-СИСИС/28.09.2020г., Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р33125/19.10.2020г., както и от постъпилото по делото писмо от Община Пловдив с изх. № 1288/11.07.2023г. относно организацията на пътен възел „Скобелева майка”, южно платно и местоположението му, ведно със схема на организация на движението на пътния участък, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички, събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят К., управлявайки описания във фиша л. а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, е превишила максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място. Това се потвърждава и от приложения към административната преписка снимков материал, който съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДП е веществено доказателствено средство.

Правилно е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на чл. 21, ал.

1 от ЗДП.

Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.

4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено 2 нарушението /ОДМВР Пловдив/, мястото /гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка”, южно платно в посока с. Поповица /, датата /16.10.2020г./, точният час на извършване на нарушението /12:01ч./, регистрационният номер на МПС /№ *** /, собственикът на когото е регистрирано превозното средство /Н. П. К./, описание на нарушението /управление на лек автомобил с установена скорост 81 км/ч, при ограничение 50 км/ч и превишена стойност на скоростта 31 км/ч/, нарушената разпоредба /чл. 21, ал. 1 от ЗДП/, размерът на глобата /400 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.

За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на ЕФ, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

ЕФ правилно е издаден по отношение на Н. П. К. като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последната да се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДП.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.

„триножник“ - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т. е. явява се „мобилно“ по своя характер. Съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП вече е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквато е и системата в настоящия случай.

От посоченото се установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за контрол.

Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДП, че самият ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че ЕФ представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система 3 по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата. Този орган обаче няма отношение към работата на АТСС, което само засича и установява нарушенията. Затова и присъствието или отсъствието на такъв орган не представлява нарушение на нормативните правила. Именно по този повод законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата. Като електронно изявление ЕФ няма конкретен издател, а се издава от съответната държавна структура, в случая ОДМВР Пловдив, което е надлежно отразено в него. Затова оспорванията в този смисъл съдът счете за неоснователни.

Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.

По делото е приложен и Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок.

Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка на 28.09.2020г., за което е и представен протокол и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.

Налице е и Протокол по смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. В тази насока и няма съмнение за настоящия състав, че видеоконтролът е осъществен обективно и обжалваният електронен фиш е издаден законосъобразно.

По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя, както и видът и номерът на средството. Съдът не възприема довода на жалбоподателя, че видно от снимковото изображение нямало автоматично разпознаване на регистрационните табели, тъй като не бил изписан регистрационен номер на засеченото МПС, поради което се създавала неяснота за кое МПС била установена засечената скорост. На съда е служебно известно, че в самата инструкция за използване на АТСС не е предвидено в полето с информация да се преповтаря регистрационният номер на автомобила, който е визуализиран в самото статично изображение. Поради 4 това съдът не намира за процесуално нарушение липсата на посочване на регистрационния номер върху черното поле на снимковото изображение, тъй като такова по инструкция явно не се изисква, като за съда не съществува съмнение от видните на снимката автомобили кой е бил този засечен със скорост от 81 км. ч. преди пресмятането на толеранса. Именно той попада в маркерите, точно както е изискването в инструкцията и именно за него е издаден процесният фиш.

В тази връзка и по отношение на възражението, че не ставало ясно кой е извършил нарушението, тъй като от заснетия снимков материал в непосредствена близост се движел и друг автомобил, освен процесния, съдът приема, че то е неоснователно. В представения по делото Протокол от проверка № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения АТСС ARH CAM S1 изрично е посочено, че процесната АТСС е снабдена с вградена система за разпознаване в реално време на регистрационни номера на МПС и комуникации движещи се с превишена скорост, като за тази цел оперира с лазерен лъч. След заснемане на нарушението, данните за същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта, се съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава ЕФ. Въз основа на гореизложеното настоящият състав приема, че е налице несъмнена установеност, че с ЕФ е наказан именно водачът, който реално е извършил нарушението /в този смисъл Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2125/2019г. на Административен съд – Пловдив, XIX с., Решение № 1277 от 12.06.2019г. по к. а. н. д. № 847/2019г. на Административен съд – Пловдив, XIX с. Нещо повече, предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр. Пловдив е напълно нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил да има и други движещи се МПС. Именно поради тази особеност на обективната действителност в дейността на контролните органи се налага употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената установеност на нарушението. Да се приеме логиката на жалбоподателя и да се постави като изискване на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един автомобил би довело на практика до невъзможност реално да се осъществява контрол на скоростта в градски условия, което ще привилегирова нарушителите и ще саботира превенцията на нарушенията по пътищата.