Решение № 561 от 31.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 14169/2023
- Вид
- Решение № 561
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 · Закон за пътищата
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 561 гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110214169 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на М. Л. Д., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 8341 от 13.09.2023 г., издадено от Агенция пътна инфраструктура (АПИ) при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в размер на сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени. В подкрепа се изтъква, че в конкретния случай не е било необходимо разрешение за процесното превозно средство, защото към датата на проверката не е било налице „специално ползване на пътищата“ по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗП, тъй като жалбоподателят не е осъществявал нито една от изброените в този текст дейности.
Твърди се, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за превозване на тежък извънгабаритен товар, без съответно разрешително за това, а не за управление на пътно превозно средства с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Сочи се, че разрешителното, което се изисква по 1 чл. 26 от ЗП е различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, вр. с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл. 18, ал. 5 от ЗП специално ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с Наредба за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179 от 04.07.2001 г., съгласно § 2 от която, специално ползване на пътищата, чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на чл. 139 от ЗДвП. С оглед на това жалбоподателят твърди, че административнонаказателно отговорни по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП са физическите лица, осъществяващи транспортна дейност, в качеството на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица – водачи на пътното превозно средство, тъй като именно регистрираните превозвачи – търговци имат задължението съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. да се снабдят със съответно разрешение за извършване на превоз в случаите по чл. 26 от ЗП, като подадат заявление по образец – приложение № 4. Твърди се, че деянието, за което е наложена глоба в конкретния случай е несъставомерно от обективна и от субективна страна по отношение на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а‘ от ЗП. Според жалбоподателя е налице основание за отмяна на НП и поради наличие на неяснота в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, тъй като не е посочено каква е била общата маса на превозното средство, както и какви са габаритните размери на същото, а е описано единствено, че натоварването на втората ос (задвижващата) е 30,380 тона, при допустимо натоварване от 19 тона.
Изразява се становище и за явна несправедливост на наложеното наказание, което според жалбоподателя е прекомерно тежко и не е съобразено с обстоятелството, че жалбоподателят е работник при ЕТ „Славер – Цветанка Тодорова, Петър Тодоров“ и като такъв е длъжен да изпълнява разпорежданията на работодателя си. По тези мотиви е направено искане за отмяна на атакуваното НП или за изменение на същото в частта относно наказанието. Претендира се и присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с изготвянето на жалбата.
В писмен отговор въззиваемата страна, чрез юрк. Николов, оспорва основателността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Излагат се съображения за това, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на ял. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, тъй като в случая е безспорно установено, че М. Д. е управлявал процесното тежко превозно средство без разрешение, издадено от АПИ. Сочи се, че отговорността е ангажирана за това, че жалбоподателят извършва движение на тежко превозно средство, без разрешение на АПИ, като се твърди, че нарушението на чл. 26, ал. 2 от ЗП може да се осъществи, както от физическо лице, така и от юридическо лице или едноличен търговец.
Като неоснователно се сочи твърдението на жалбоподателя за това, че е следвало да бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, тъй като става въпрос за регулиране на различни обществени отношения, а именно в чл. 177, ал. 3 от ЗДвП са регламентирани правила относно безопасност на движението 2 по пътищата, а в ЗП, вкл. в чл. 53, ал. 1 от ЗП, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗП, са регламентирани правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура, като в конкретния случай е наложена санкция именно за нарушение на правилата относно ползването на пътната инфраструктура.
Изразява се становище за това, че конкретният случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, за което страните са редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, че считано от 04.02.2019 г. М. Л. Д. заема длъжност „Шофьор тежкотоварен самосвал 12 и повече тона“ при работодателя „СЛАВЕР – ЦВ. ТОДОРОВА, ПЕТЪР ТОДОРОВ“. Установява се, че на 15.08.2023 г., около 10.48 часа, на път II-18, км 33, на 1 км преди разклон за бул. „Цариградско шосе“ в посока с. Казичене – с. Лозен, М. Л. Д., ЕГН: **********, е управлявал и извършвал превоз на товар, а именно на асфалтова смес, с МПС на четири оси с две управляеми оси, марка МАН, модел ТГА, с рег. № СВ 4703 ТМ, собственост на ЕТ „СЛАВЕР – ЦВ.
ТОДОРОВА, ПЕТЪР ТОДОРОВ“, за който превоз бил издаден пътен лист с № 482944 и кантарна бележка от 15.08.2023 г., от която е видно, че е измерена асфалтова смес с нето тегло 32340 кг, превозвана с МПС с рег. № СВ4703ТМ от обект на товарене АБ Костинброд до Атиум ЕООД. При извършена на горепосоченото време и място проверка от Адриан Ангелов – главен инспектор в дирекция АРОК при АПИ и свидетеля М. К.
Андонов е установено, че М. Д. управлява товарния автомобил без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата/без разрешително съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от такова разрешително е установена въз основа на направено на място измерване с техническо средство, а именно електронна везна, модел DFW-KR 118844 и ролетка за 5м № 1302/18, при което се констатира, че са превишени максимално допустимите норми на раздел I I от Наредба № 11 от 2001 г., както следва: при измерено разстояние 1.40 метра на двойната задвижваща ос (3-та и 4-та), сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на ППС е 30 (30,380 кг) тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 11 тона и превозното средство е тежко.
Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“; чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от наредба № 11 от 2001 г. на МРРБ, поради което е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009730 от 15.08.2023 г., който е подписан от съставител, свидетел и нарушител, като на последния на място е връчен препис от акта, което е удостоверено с разписка от 15.08.2023 г. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем 3
НП № 8341 от 13.09.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на М. Л. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.
1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа на следните доказателства по делото:
Писмени доказателства – трудов договор № 2 от 04.02.2019 г. /л. 16/; копие на лична карта на М. Д. /л. 18/; пътен лист № 482944 /л. 19/; кантарна бележка /л. 20/; свидетелство за регистрация на товарен автомобил, марка МАН, с рег. № СВ4703ТМ; заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г., издадена от председателя на управителния съвет на АПИ; заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г., издадена от председателя на Управителния съвет на АПИ; заповед № А-616 от 11.09.2018 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /л. 45-47/; ЕС декларация за съответствие относно джобни ролетки /л. 48-49/; потвърждение за поръчка на джобни ролетки /л. 50-51/; заявление за последваща периодична проверка на средствата за измерване /л. 57/; заявления за проверка на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложения /л. 58-64/; удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване с приложение /л. 65-75/.
Приобщените писмени доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля А. – главен инспектор към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“.
Показанията на свидетеля Ангелов се оценяват като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този свидетел става ясно, че именно той е извършил проверката и е съставил конкретния АУАН, като в показанията си свидетелят накратко пресъздава случаят и извършената проверка.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна – в частта 4 относно твърдяната явна несправедливост на наказанието, поради което атакуваното с нея НП следва да се измени относно размера на наложената глоба.
На жалбоподателя М. Л. Д., ЕГН: ********** е предявено обвинение за това, че на 15.08.2023 г. е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр.
2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“, т. е. движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
Разпечатката съдържа 37 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85394f05-c7ab-426b-8bd9-5906a9646da2