Решение № 183 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Слави Г. Славов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606568 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С присъда № 74 от 12.02.2025г, постановена по НЧХД № 903/2024 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, съдът е признал подсъдимия С. К. С. с ЕГН:

**********, роден на ******** в с. Ново село, с адрес в гр. Троян, ул. „ ********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работещ като управител на „С.“ ЕООД за НЕВИНОВЕН в това, че на 28.10.2022г, около 13:00 часа, в гр. София, ул. „ ********, чрез затваряне на врата на лек автомобил, притиснал лявата ръка на Е. Л. А., която била подпряна на вратата и й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК и с оглед изхода на делото частната тъжителка Е. Л. А. е осъдена да плати на подсъдимия разноските, сторени в хода на първоинстанционното производство в размер на 750 лв, ведно с 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Срещу цитирания съдебен акт на СРС в законоустановения срок е постъпила частна въззивна жалба с вх. № 72507/28.02.2025г. по описа на СРС от тъжителя Е. Л. А. чрез повереника й адв. Н.П., в която се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционната 1 присъда. Твърди се, че неправилно първостепенния съд не е кредитирал показанията на свидетелят П. поради противоречия в тях. Отправено е искане присъдата да бъде отменена като бъде постановена нова, осъдителна, както и е направена претенция за разноски за въззивното производство. Не е поискано събиране на доказателства пред въззивния съд.

В срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение срещу въззивната жалба, наименувано „ въззивна жалба “ от подсъдимия, с което се навеждат твърдения за правилност и законосъобразност на оспорената присъда. Твърди се, че доказателственият анализ на първоинстанционния съд е задълбочен и правилен, поради което се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Направено е искане за присъждане на сторените разноски във въззивната инстанция.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не следва да се провежда въззивно съдебно следствие.

В откритото съдебно заседание от 07.01.2026г. пред въззивния съд в пледоарията си повереникът на частния тъжител адв. В. прави искане за отмяна на обжалваната присъда, тъй като била неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото частно обвинение. Счита, че СРС е оценил превратно множеството свидетелски показания, подкрепящи обвинителната теза. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. Г. заявява, че намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като счита, че причинената лека телесна повреда е нанесена изцяло заради поведението на тъжителката. Допълва, че повдигнатото обвинение не е доказано и поради разминаване на инкриминирания в тъжбата час – „ около 13 часа“ на 28.10.2022г, докато от приетите по делото справки от спешен център 112 е видно, че обаждания са направени в 12:22. по повод възникналия инцидент.

Пледира за решение, потвърждаващо първоинстанционната присъда, с което също така тъжителката да бъде осъдена да заплати на тъжителя сторените от него разноски и във въззивната инстанция за повереник, за което представя договор за правна защита и съдействие и платежни нареждания.

Подсъдимият при упражняване на правото си на последна дума моли да бъде оправдан, тъй като нищо не е направил.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно активно процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, Разгледана по същество, СГС я намира за неоснователна.

Относно фактическата обстановка:

2

Въззивният съд, при спазване на императивните изисквания на НПК да изгради сам фактическата обстановка по делото, в изпълнение на тези изисквания намира, че възприетата от него е в корелация с тази, изградена от първостепенния съд. Въпреки това, намира, че са налице факти и обстоятелства от значение за делото, който не са възприети от СРС, поради което допълни същата. СГС счита също така, че тя почива на достатъчни по количество и съдържание, годни и прилежно и законосъобразно приобщени по делото доказателства и доказателствени средства. Фактите по делото са, както следва:

Подсъдимият С. К. С. с ЕГН: ********** е роден на ******** в село Ново село и е българин, български гражданин, неосъждана, със средно образование, разведен, работещ като управител на „ С.“ ЕООД, живущ в град Троян на адрес улица “ ********.

Познанството на С. и св. Н.П. започнало през 2019г. по повод на дейността му – продажба, монтаж и поддръжка на климатични системи.

Подсъдимият предлагал услугите си чрез „С.“ ЕООД, чийто управител бил.

П. в онзи момент била управител на „ Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика – дентална медицина доктро Н.В.П.“ ЕООД и чрез дружеството сключила договор за покупко – продажба на два броя климатика. По отношение на един от уредите, монтиран в дома й, възникнали веднага оплаквания от страна на П.. Климатикът бил демонтиран и изпратен за ремонт във град Варна. Н.П. имала дъщеря, тъжителката Е. Л.

А., с която живеели сами в град София, улица „ ********. След отправена и получена от С. нотариална покана от страна на П., с подсъдимия се разбрали на 28.10.2022г. да бъде извършен монтаж на проблемния уред на горепосочения адрес.

Управителят на „ С.“ ЕООД взел със себе си свой служител, свидетелят Д.А., и пристигнали на адреса със служебен автомобил около обяд на 28.10.2022г. Позвънили на тъжителката, при което при тях слезли св. Н.П. и дъщеря й А. и започнал спор по отношение на налична документация за монтажа, който завършил с отказ от монтаж от страна на купувача. Вследствие на това, С. взел решение да напуснат мястото с автомобила, за което съобщил на служителя си, св. А., който заел шофьорското място в служебния автомобил, тъй като той шофирал до адреса. Е. А. заявила, че докато не уредят отношенията си екипът никъде не следва да тръгва и застанала пред дясната врата за мястото на пасажера като препречила с тялото си възможността на подсъдимия да влезе. Той дърпал навън вратата за да я отвори, докато тъжителката я бутала с тялото си за да не позволи това. По време на съпротивлението А. поставила ръката си между вратата и автомобила, вследствие на което лявата й предмишница била наранена. Осъзнавайки, че ситуацията няма да бъде разрешена по този начин, С. помолил А. да разменят местата си, А. изпълнил молбата и С. се качил на мястото на водача и автомобилът потеглил. За инцидента и подсъдимият, и П. подали сигнал на телефон 112. Първи по време, в 12:22 позвънил на спешния център, като споделил, че не му е позволено да монтира климатик, а следва да стори това заради получена нотариална покана. В 13:21 на телефон 112 сигнализирала П., която не споделила никакви обстоятелства относно наранаването на дъщеря й А., а акцентирала върху отказа на С. да монтира климатика.

С. и А. се върнали на мястото на инцидента, където пристигнали полицейските служители, свидетелите Д.Д. и Е.С. от състава на 02 РУ – СДВР към МВР. Стоянов изготвил в 13:30 часа два броя предупредителни 3 протоколи, по един за подсъдимия и П., с които били задължени да се въздържат от противоправни действие при уреждане на спора си.

Същият ден за инцидента непосредствено след него разбрал и дядото на тъжителката – свидетелят Б.А.Я., който не бил очевидец на кавгата, но комуто А. споделила, че е много разстроена и била ударена по ръката.

След като полицейските служители си тръгнали, П. потърсила по телефона свидетеля С.И., която закарала с автомобил Е. А. до съдебна медицина. Там тъжителката получила съдебномедицинско удостоверение № V – 406/2022г. от 28.10.2022г, в което медицинското лице описало, че тя е получила наранявания в областта на лявата предмишница, състоящи се в подкожен хематом и кръвонасядания, които биха могли да бъдат получени по твърдения от А. начин.

В хода на съдебното производство били назначени и приети заключения по съдебно – медицинска и съдебна видео – техническа екпертизи. В заключението на първата, вещото лице потвърдило, че са й причинени телесни увреждания, първоначално констатирани в медицинското удостоверение, които са причинили на Е. А. болка и страдание и могат да бъдат извършени по начина, описан от нея в тъжбата.

По този повод юридическото лице, чиито управител била П., депозирало искова молба в районен съд Троян, с която предявила осъдителени иск за връщане на сумата, платена по договора за покупко – продажба за неизправния климатик, както и иск за заплащане на мораторна лихва за забава. С решение от 17.07.2024г, в сила от 10.01.2025г. съдът отхвърлил предявните от нея осъдителни искове.

Освен това А. подала жалба и до прокуратурата, по който Софийската районна прокуратура се произнесла с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 13.04.2023г. След това била подадена тъжбата, доВ. до образуване на настоящото дело.

По доказателствата:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, както следва: гласни: показанията на свидетелите Н.В.П. и С.К. И., Б.А.Я., Д.Н. А., дадени в отрито съдебно заседание пред СРС от 10.07.2024г. / л. 104 от делото на СРС/; показанията на Д.Д.; обясненията на подсъдимия Сашко К. С., дадени в о.с.з. пред СРС от 12.02.2025г. / л. 235 от делото на СРС/. писмените доказателства и доказателствени средства: копие на постановление от 13.04.2023 г. от СРП за отказ да се образува досъдебно производство (л. 6 от делото); препис на решение от 26.04.2023г. по гр.д.

879 от 2022 на Троянски РС ( л. 71 от съде. дело); информационна карта за 02 РУ – СДВР при МВР от 28.10.2022г. ( л. 83 от съд. дело); писмо със справка от спешен център 112 от 28.10.2022г. за проведени телефонни разговори ( л. 99 от съд. дело) копие на съдебномедицинско удостоверение за Е. А. № V – 406/2022г. от 28.10.2022г, (л. 101 от д.), писмо от СРП, съдържащо предупредителните протоколи, изготвени по реда на ЗМВР за С. и П. от 28.10.2022г, приети с о.с.з. от 12.02.2025г. от СРС( л. 235 от съд. дело); справка за съдимост на Сашко К. С., неосъждан / л. 188 от делото/ веществени доказателства: оптичен носител / диск/, съдържащ разговорите до телефон 112 от 28.10.2022г.

4 способи на доказване: заключения по съдебно – медицинска и съдебна видео – техническа екпертизи, приобщени в хода на съдебното следствие на СРС

Въззивната инстанция намира, че при извеждането на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени събраните доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани необосновано за сметка на други, каквито твърдения са изложени във въззивната жалба. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната, а и на правната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен и пълен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.