Решение № 191 от 30.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. С., 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Е. Е. К., с адрес гр. С., ул.***, в качеството си на наследник на Т. С. К., починала на ***г. чрез пълномощника си адв. В. И. Р. от АК- С. срещу „К.“ ООД, с ЕИК №*** със седалище и адрес на управление гр.***, ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът „К.“ ООД, с ЕИК №***, да заплати на Е. Е. К., в качеството й на наследник на Т. С.

К., починала на ***г., сумата от 1352лв. (хиляди триста петдесет и два лева), представляваща недължимо платена лихва и неустойка, както следва - по Договор за паричен заем № 450694/18.01.2023 г. 660.00 лв. по Договор за паричен заем № 755976/08.08.2022 г., - 388.00 лв. по Договор за паричен заем № 438626/18.04.2022 г. 304,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 05.02.2025г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че ищцата е дъщеря и единствен законен наследник на Т. С. К., с ЕГН:**********, б.ж. на гр.С., починала на ***г., което е видно от Удостоверение за наследници изх. №***/25.10.2023г. издадено от Община С.. Сочи, че майка й страдала от множество заболявания, вследствие на което не е успявала да реализира добри доходи и често прибягвала до краткосрочни кредити с финансови институции или до т.нар.

“бързи кредити“ , но ищцата не е можела да й помага. Ищцата твърди, че след смъртта на майка й Т. С. К., установила, че последната е сключила с ответника, следните нищожни договори за парични заеми, по които е изплатила изцяло поетите задължения за главница, лихви и неустойки, а 1 именно: Договор за паричен заем № 450694/18.01.2023 г., с усвоена сума от :

700 лв., Размер на погасителна вноска: 83,75 лв., плащане на 18-то число, всеки месец, ГПР: 49,388 %, Брой вноски: 10, Месечен лихвен процент:

3,400%, Дата на първо плащане: 18.02.2023 г. и последно плащане на 18.11.2023 г. Обща сума за плащане: 837,42 лв. за главница и договорни лихви , т.е. договорната лихва е 137.42лв., платена е и неустойка предвидена в чл.8 от договора в размер на 522.58лв. Общо платената сума по договора са : 1 360.00 лв. 2. Договор за паричен заем № 755976/08.08.2022 г., с размер на отпуснатия заем: 500 лв., Размер на погасителна вноска: 72,44 лв., Ден на плащане: 8-мо число на всеки месец, ГПР: 49,449 %, Брой вноски: 8, Месечен лихвен процент: 3,400%, с дата на първо плащане: 08.09.2022 г. и последно плащане: 08.04.2023 г. Общата сума за плащане на главница и договорна лихва е: 579,48 лв.,от които договорната лихва е 79.48лв. Общо платената сума по договора е 888.00 лв., тъй като е платена и неустойка по чл.8 от договора в размер на 308.52лв. 3. Договор за паричен заем № 438626/18.04.2022 г., е размер на отпуснатия заем: 400 лв.. Размер на погасителна вноска: 57,95 лв., с дата наплащане : 18-то число на всеки месец, ГПР: 49,181 %, Брой погасителни вноски: 8, месечен лихвен процент: 3,400 % с дата на първо плащане: 18.05.2022 г. и дата на последно плащане: 18.12.2022 г. Посочена е в договора обща сума за плащане на главница с договорна лихва в размер на :

463,57 лв., но е платена и неустойка по чл.8 от договора, в размер на 240,43лв.

Общо платената сума по този договор е :704,00 лв. Твърди, че съгласно чл. 6 на всеки от посочените Договори за заем наследодателката й като заемател , е следвало да обезпечи договора с гарант /и, отговарящи на условията по чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договора за заем (качени на уебсайта на ответника - https://crediyes.bg/obshti-usloviva/') , както и още едно от изброените обезпечения по избор на заемателя. Гарантите трябва да са едно или две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход равен на една MP3 , съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Второто обезпечение по избор на заемателя е предвидено да бъде : Ипотека върху недвижим имот, като изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред; - Особен залог върху движимо имущество чиято пазарна стойност(оценка) надвишаваща два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва - отново съгласно ОУ. Предоставяне на банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва 2 съгласно ОУ. -Ценна книга издадена в полза на Заемодателя . В чл.8 на Договор за паричен заем № 450694/18.01.2023 г., Договор за паричен заем № 755976/08.08.2022 г. и Договор за паричен заем № 438626/18.04.2022 г. е предвидено, че ако заемателя не предостави договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в следните размери : По чл.8 от Договор за паричен заем № 450694/18.01.2023 г. 522.58лв. По чл.8 от Договор за паричен заем № 755976/08.08.2022 г., е платена неустойка в размер на 308.52лв. По чл.8 от Договор за паричен заем № 438626/18.04.2022 г. е платена неустойка в размер на 240,43лв. Сочи, че неустойките по трите договора са разсрочени в погасителния план и са платими заедно с всяка месечна вноска за главница и лихва. На практика месечната вноска включва и неустойката по чл.8 предвидена по всеки от договорите. В действителност сумите, които майка й като заемател е следвало да върне по всеки от договорите не са описаните в договорите , а са по-големи, тъй като включват и неустойките по тях. Твърди, че предвид краткия срок и на практика неосъществимите обезпечения, майка й не е предоставила такива, като ответникът е начислил неустойките по чл.8 . Ищцата сочи, че поддържа твърдение, че Договор за паричен заем № 450694/18.01.2023 г., Договор за паричен заем № 755976/08.08.2022 г. и Договор за паричен заем № 438626/18.04.2022 г. са нищожни, като тази нищожност моли съдът да установи преюдициално в настоящото производство. Претендира връщане на платените въз основа на нищожните договори и съдържащи неравноправни клаузи суми , които не са били дължими отнапред, съгласно уточненото подолу. Платеното въз основа на нищожен договор е платено без основание и подлежи на връщане. Сочи, че се касае за имуществено право на майка й, което ищцата като единствен неин законен наследник, приела наследството.

Относно преюдициалното установяване нищожност на договорите и наличието на неравноправни клаузи ищцата твърди, че:. 1 .Според съдебната практика, Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.

Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл.

5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. 2. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и дори на ненаведени от страните основания в следните хипотези: -при нарушение на добрите нрави - при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред; 3. Съгласно ТР №1/27.04.2022г. на ВКС ТК и ГК по т.д.

№1/2022 Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на 3 сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъда установен предварително по съдебен ред... С чл.7, ал.З ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. Относно нищожността на договорите за заем , основанията за нищожност и неравноправное на клаузите в тях излага следните твърдения:

1.Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание са договори за потребителски кредит, и за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК , действал към момента на сключването им. Майка й е потребител по смисъла на закона . 2.Ответникът е вписан в регистъра на финансовите институции по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. И на това основание са приложими изискванията на ЗПК. 3.Съгласно чл. 22 ЗПК. когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 1 К ал. 1. т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договорите са записани съответно по Договор за паричен заем № 450694/18.01.2023 г. - 837.42лв.,по Договор за паричен заем № 755976/08.08.2022 г. -579,48лв. и Договор за паричен заем № 438626/18.04,2022 г. -463.57лв. но тези суми не съответстват на реално дължимите, тъй като в тях не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6,предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на 4 неустойка. 4.Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. 5. Посочването в договорите за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Ищцата твърди, че видно и от погасителния план, неустойката е предвидена за плащане едновременно с погасителните вноски по всеки от трите договора за кредит. Клауза в чл.8 от процесиите договори за заем е нищожна, по няколко причини: Тя е уговорена в отклонение от присъщите й функциите по чл.92 от ЗЗД. което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Неустойката не е уговорена при настъпване на вреди за кредитора, а като такава включена предварително за плащане с погасителните вноски по кредита, без да е ясно дали ще бъде дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни и да са настъпили такива вреди, поради което плащането на такава неустойка води и до неоснователно обогатяване за кредитора.