Решение № 803 от 13.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Стара Загора, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530101982 по описа за 2025 година

Предявени са искове от Т. Г. П. против Поделение за ***************** - с правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на предишната работа и по чл. 225, ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение.

Ищецът твърди, че е работил в Поделение за ***************** на длъжност ***************** ************* ************* /*****************/, Поделение за *****************, на основание сключен Трудов договор № 154/05.06.2017г.

Със Заповед № 12-01-85/21.02.2025г., връчена на 28.02.2025г. /при условията на отказ в присъствието на двама свидетели/, трудовото му правоотношение с ответника било прекратено, поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение, на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ.

В заповедта се сочело, че поради „преждевременно напускане на работното място на 23.01.2025г.” е осъществил съставите на множество нарушения на трудовата дисциплина, посочени в оспорваната заповед, за които нарушения ответникът твърди, че представляват „грубо нарушение на трудовата дисциплина и е налице системно нарушение на трудовата дисциплина”. С действията си - преждевременно напускане на работното място на 23.01.2025г., не е изпълнил задълженията си по чл. 126 от КТ, както следва: по т. 1 - работникът е длъжен да бъде на работното си място до края на работното си време; по т. 3 - работникът е длъжен да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа; по т. 7 - работникът е длъжен да изпълнява 1 законните нареждания на работодателя; по т. 10 - работникът е длъжен да спазва вътрешните правила, приети в предприятието; по т. 13 - работникът е длъжен да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от трудовия договор и от характера на работата.

Предвид факта на преждевременно напускане на работното му място на 23.01.2025г., работодателят приел, че е извършил виновно неизпълнение на трудовата дисциплина, като е допуснал следните нарушения: чл. 187 т.1 от КТ - преждевременно напускане на работа на 23.01.2025г.; чл. 187 т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, съгласно трудов договор и длъжностна характеристика на 23.01.2025г., поради отсъствие от работното място; т. 7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя - на 23.01.2025г. да бъде на работното си място в работно време; т. 10 от КТ - на 23.01.2025г. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в законни и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, като не е изпълнил задълженията си от Правилник за вътрешния трудов ред на Поделение за ***************** по чл.18 т.3 - излизанията от работа /служебни или лични/ се регистрират в книга за излизанията, която се завежда във всяко структурно звено, чл. 35 /1/ Работниците и служителите в Поделение за ************* са длъжни при изпълнение на възложената им работа: т.2 да изпълняват всички трудови задължения, определени в длъжностната характеристика, длъжностното описание, както и вътрешните нормативни актове на работодателя.

Ищецът твърди, че на 23.01.2025г. в установеното работно време се явил на работното си място в ************* - *************. Около 30-40 минути след началото на работното време изведнъж се почувствал много зле, като колегите му, които го видели, се обърнали към него с въпроса: „Какво става с теб?, Защо си пребледнял?“. Тъй като имал здравословни проблеми, свързани с хипертонично сърце, имал многократно повишено кръвно налягане, за което било необходимо да се поставят венозно лекарства, колегите, с които се разминал, се обръщали към него с въпроса защо не потърси лекарска помощ.

Малко преди 9 часа на 23.01.2025г. напуснал работното си място, притеснен за здравословното си състояние, и потърсил лекарска помощ в *****************. В болницата му била направена терапия с 1 ампула Хлофазолин, като лекарят му указал да се прибере вкъщи до нормализиране на кръвното му налягане. Повлиян от влошеното си здравословно състояние, се прибрал в дома си и под действието на поставеното лекарство заспал. На следващия ден - 24.01.2025г. отново посетил лекар, тъй като се чувствал отпаднал и с болка в дихателните пътища, за което му бил 2 издаден болничен лист, който представил на работодателя. Уведомил работодателя си и за причините за отсъствието си на 23.01.2025г., за които причини свидетели били и колегите му, с които се видял на 23.01.2025г.

На 23.01.2025г., на служителите на ************* била извършена проверка за употреба на алкохол в ************* ************* при ************* - поделение към ************* от двама служители на ответното дружество.

В обжалваната Заповед от 21.02.2025г. се сочело, че по време на проверката в „Цех за ремонт на локомотиви” - „ТПС-2” на „Бригада ремонт и поддръжка на съоръжения от 10:37 до 10:50 часа на 23.01.2025г. от проверяващите било установено, че към този час ищецът не е бил на работното си място и не е открит на територията на ************* *************, за да бъде проверен за употреба на алкохол.

Съставен е Протокол № 5/28.01.2025г. от проверяващите, в който било записано, че не се е явил за проверката за алкохол. Съставени са Контролно предписание № 73/24.01.2025г. и Доклад рег.№ 12-00-426/06.02.2025г., във връзка с неизвършената му проверка за алкохол. Въз основа на посочените документи било установено, че на 23.01.2025г. от 10:37 до 10:50 часа ищецът не е бил на работното си място и не е открит на територията на ************* *************, за да бъде направена проверка за алкохол. Посочено е, че ищецът не е регистрирал напускането на работното си място в Книга за излизанията, като с неговите действия не е изпълнил задълженията си по чл. 126 от КТ.

Счита описаните от работодателя нарушения, свързани с отсъствието му от работното място на 23.01.2025г., за неправилни и неоснователни. Действително на 23.01.2025г., около час след началото на работното време, напуснал работното си място, за да потърси лекарска помощ, поради внезапно влошеното си здравословно състояние. Предвид обективното му отсъствие от работното място, вменените от работодателя множество нарушения на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудовите задължения, не е открит за извършване на проверка за алкохол, неизпълнение на законни нареждания на работодателя и др., не можело да бъдат обективно изпълнени от него именно поради отсъствието му от работното място.

Извършеното от него - преждевременно напускане на работното място, представлявало едно единствено неизпълнение на трудовата дисциплина, а останалите, твърдени в обжалваната Заповед нарушения, били следствие от това и не представлявали отделни нарушения. Счита, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна, предвид следните съображения:

Не бил извършил твърдените от ответника нарушения на трудовата дисциплина.

В представените писмени обяснения посочил причините за преждевременното напускане на работното място на 23.01.2025г. След като по време на извършване на проверка за алкохол, не е бил на работното си място, обективно нямало как да му бъде 3 извършена такава проверка. Обективно се явявало невъзможно и да изпълнява законните нареждания на работодателя, предвид отсъствието си от работа на 23.01.2025г. Счита, че не е извършил описаните от ответника нарушения, а по отношение на преждевременното напускане на работното му място на 23.01.2025г. били налице основателни причини, видно от приложения към исковата молба Амбулаторен лист 23 от 23.01.2025г., издаден от *****************. Описаните от работодателя нарушения не съставлявали нарушения на трудовата дисциплина, още по-малко, можели да бъдат квалифицирани като „тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190 ал. 1, т. 7 КТ, за които да бъде наложено найтежкото дисциплинарно наказание - уволнение. В този смисъл, счита, че не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които са „тежки“ по смисъла на чл.

190 ал. 1, т. 7 от КТ и на които да съответства наложеното от работодателя дисциплинарно наказание - уволнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание работодателят бил длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Това означавало, че следва да има равностойност на тежестта на наложеното наказание, с оглед извършените нарушения. В настоящия случай не били налице нарушения на трудовата дисциплина, които да обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.

Обжалваната заповед се явявала незаконосъобразна и поради неспазената от работодателя процедура по събиране на данни за предварителна закрила по чл. 333 от КТ. Писмото, с което работодателят изисквал данни за наличие на обстоятелства за закрила по чл. 333 КТ, не му било връчено по надлежния ред. Това искане било част от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. Неспазването му водело до незаконосъобразност на издадената заповед.

При така изложената фактическа обстановка, счита, че извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение представлява незаконно уволнение.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че извършеното уволнение е незаконосъобразно и да го отмени като такова; да го възстанови на преди заеманата длъжност – ***************** ************* ************* /*****************/, Поделение за ***************** с код по НКПД: 72312016, клас КРСТЗ в Поделение за *****************, да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 8020,42 лева за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, считано от 01.03.2025г. до 30.07.2025г. /след изменение на иска в съдебно заседание/, ведно със законната лихва върху обезщетението от предявяването на иска до окончателното му 4 изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват.

Не се спори, че ищецът Т. Г. П. е назначен на длъжност ***************** *************

*************

/*****************/,

Поделение за

*****************, съгласно Трудов договор № 153 от дата 05.06.2017г., ведно с връчена Длъжностна характеристика за длъжността „Работник, ремонт на подвижен железопътен състав, шлосер, дърводелец“.

Трудовото правоотношение с ищеца било прекратено със Заповед № 12-0185/21.02.2025г. на *************, на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, връчена на ищеца при режим на отказ с двама свидетели на дата 28.02.2025г.

Ясно, точно и конкретно в обжалваната Заповед работодателят посочил, при съобразяване с критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, като се има предвид, че ищецът, има наложени предходни 2 дисциплинарни наказания, които не са заличени по право, както следва: със Заповед №12-01-77/20.03.2024г. на Директор ПТП *****************, връчена на ищеца на 21.03.2024г., му е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”, със Заповед №12-01-110/08.04.2024г. на Директор ПТП *****************, връчена на ищеца на 09.04.2024г., му е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”. И двете цитирани Заповеди за наложени на ищеца дисциплинарни наказания не били оспорени по надлежния ред, същите били влезли в закона сила и не били заличени към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 197 от КТ.

Налице били системни нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл. 190, т.

3 от КТ - служителят бил извършил две нарушения на трудовата дисциплина, като за тях са му наложени дисциплинарни наказания с посочените по-горе заповеди. Третото нарушение е това, за което с обжалваната заповед му се налага дисциплинарно наказание уволнение по чл. 190 ал. 1, т. 3 от КТ.