Определение № 2281 от 27.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2281 гр. София, 27.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20268002901172 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 420, ал. 5 вр. ал. 2 ГПК.

Производството по т. д. № 1172/2026 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на М. Х. Д. срещу въззивно решение № 213 от 19.02.2026 г. по в. гр. д. № 1792/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260422 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 6236/2020 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че жалбоподателката дължи на „Банка ДСК“ АД подробно посочени суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.12.2007 г., за които по ч. гр. д. № 4091/2019 г. на Ямболски районен съд са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

С молба вх. № 15168 от 13.07.2026 г. касационната жалбоподателка М.

Д. е направила искане за спиране на изпълнението по изп. д. № 20208480400081 по описа на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848, с район на действие СГС, без да внася обезпечение. В молба вх. № 15709 от 20.07.2028 г., в изпълнение на указания за отстраняване на нередовности на горното искане молителката е уточнила, че прави искане за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК. Навежда доводи, че има качеството на потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, както и че процесното вземане на банката се основава на неравноправни клаузи. Позовава се на нищожност поради неравноправност на клаузата на т. 22.3. от обвързващия страните договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.12.2007 г., предвиждаща право на банката кредитор едностранно да променя лихвения процент в посочени хипотези. Твърди, че по посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение с предмет спорното в настоящия исков процес вземане, е насрочена публична продан на 1 единственото й жилище в гр. София, ипотекирано в полза на банката.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на молителката и данните по делото, прие следното:

Молбата е допустима и основателна.

„Банка ДСК“ АД е предявила срещу М. Х. Д. иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземането на банката към ответницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.12.2007 г., включващо главница, договорна лихва, санкционираща лихва, обезщетение за забава и заемни такси, за което по ч. гр. д. № 4091/2019 г. на Ямболски районен съд са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист.

Ответницата М. Д. е оспорила предявения иск по основание и размер.

Релевирала е възражение, че в договора е налице неравноправна клауза – т.

22.3., предвиждаща право на банката да променя едностранно лихвения процент. Твърди, че в случая това е сторено от банката и се установява от представените извлечение от счетоводните й книги, посочващо, че месечните погасителни вноски са на стойност 3023,79 евро, и погасителния план, приложен към договора, според който месечните вноски възлизат на 2 912,20 евро. Позовава се на нищожност на визираната клауза с оглед неравноправността й според практиката на ВКС и Съда на ЕС, както и съобразно приложението на Директива 93/13/ЕИО.

Видно от представеното с искането на Д. уведомление по изп. д. № 20208480400081 на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, образувано за принудителното удовлетворяване на спорното в настоящия исков процес вземане, е насрочена публична продан на недвижимия имот, ипотекиран за обезпечаване на задълженията на кредитополучателката.

С изменението на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с потребител. Искането не е ограничено със срок и може да се заяви не само пред съда в заповедното производство, но и пред съда, който разглежда исковото производство /чл. 420, ал. 5 ГПК/. С това се осуетява възможността действията по принудителното изпълнение да продължат паралелно с исковото производство и да се стигне до изпълнение върху имущество на длъжника преди приключване на исковия процес.

Изменението на разпоредбата е резултат на констатирана необходимост от точно транспониране в националното законодателство на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, предвид даденото й тълкуване от Съда на Европейския съюз, по-конкретно в частта за задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи, когато е сезиран с иск, основан на договор, сключен с потребител. Значението на наличието на привременни мерки, особено с цел спиране или преустановяване на принудителното изпълнение срещу потребител, докато съдът преценява неравноправния характер на съответните договорни клаузи, е многократно подчертавано от СЕС, напр. в решенията по дела С-415/11, С2 34/13, С-32/14, С-287/22, по съединени дела С-537/12 и С-116/13. Мотивите на съда са, че без наличието на привременни мерки съществува риск защитата срещу неравноправни клаузи да бъде получена твърде късно и следователно да не е ефективна. В решение по съединени дела С-537/12 и С-116/13 СЕС е посочил, че не съответства на Директивата национална разпоредба, която не позволява на съда по изпълнението в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да допусне обезпечение, по-специално чрез спиране на изпълнението, когато това е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на окончателното решение на съда в съответното исково производство, който е компетентен да провери дали клаузата е неравноправна.

С измененията от 2019 г., в частност с предвидените нови предпоставки за спиране на изпълнението се осигурява защита на потребителите, отговаряща на заложените в практиката на СЕС критерии.

В хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК действия по принудително изпълнение не се осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по неравноправността или съответно действителността на клаузите в потребителския договор. В производството по искането за спиране на принудителното изпълнение, отправено до съда, разглеждащ иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се извършва преценка дали искането е заявено от потребител и дали с оглед представения договор, сключен с потребителя, е вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза.

В случая спорът е относно вземане с източник договор за банков кредит и ответницата молител в настоящото производство е физическо лице, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите и може да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за банков кредит. В производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ответницата е въвела възражение за наличието на неравноправна клауза в договора за кредит, свързана с възможността банката едностранно да променя лихвения процент, а именно т. 22.3. Въззивният съд е отказал да се произнесе за нищожността на посочената уговорка, тъй като по делото не се установява банката да е извършвала едностранно промени на лихвените проценти. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът е дължал /включително служебна/ преценка за неравноправността на уговорката по т. 22.3., която позволява на банката едностранно да променя лихвения процент, без в договора да е предвидена ясна и прозрачна методика за това.

В процесния договор е предвидено, че за предоставяния кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер на 7 % /т. 7.1./, като според т. 7.2. при промяна на лихвения процент при условията на т. 22.3. кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Уговорката по т. 22.3. от процесния договор за кредит предвижда правомощие на банката едностранно да променя лихвения процент и таксите при наличието на някое от следните условия: при изменение от поне 1 % за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; при изменение от поне 0, 5 % за месец на индекса на потребителските цени на България (CPI); въвеждане на рестрикции от страна на Централната Банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната Банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, 3 обявени в статистиката на Централната Банка; съществена промяна в паричната политика на Централната Банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Цитираната клауза съдържа изброяване на обективните фактори като условия, при които банката може да извърши промяната на лихвения процент, но не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които ще се извършва промяната, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, представляващи основание за промяната. По делото са налице данни за настъпила промяна в размера на дължимите по договора и приложения към него погасителния план месечни вноски за погасяване на задълженията на кредитополучателката - от 2912, 20 евро на 3 023, 79 евро. Посочените обстоятелства имат отношение към съществуването на вземането в предявения размер и към настъпването на обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Следователно, съществува вероятност вземането да е основано на неравноправна клауза от договора, поради което са налице предпоставките по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК за спиране на изпълнението по изп. д. № 2020848040081 на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 420, ал. 5 вр. ал. 2, т. 2 ГПК изпълнението по изп. д. № 20208480400081 на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 4091/2019 г. на Ямболски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4