Решение № 260006 от 09.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 260006

Дата 09.08.2022 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд -търговско отделение, Трети търговски състав

Председател: Георги Чамбов

Членове:

Емил Митев

Антония Роглева

Секретар: Н.

Богданова открито съдебно заседание на 18 май 2022 г., разгледа докладваното от съдия Емил Митев въззивно търг. дело № 150/ 2018 г. на ПАС

Производството е въззивно по реда на чл.

258 във връзка с чл.613а, ал.2 от ТЗ.

С Решение № 339 от 10.11.2017 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 310 /2016 г е била отхвърлена като неоснователна нмолбата на „К** „АД / в несъстоятелност/ ЕИК ********* по чл.625 от ТЗ- за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника „П.“ ООД- ЕИК ......

Решението се обжалва от молителя „ К**“ АД / в несъстоятелност/, представлявана от синдиците А. Н. Д. и К.Х.М., чрез пълномощник им адвокат Б.Б. с подробни съображения за неговата неправилност. Претендира се за отмяната на решението като незаконосъобразно и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на което съдът на основание чл.630,ал.1 от ТЗ да обяви неплатежоспособността на „П.“ООД, да открие производството по несъстоятелност на дружество, да постанови обезпечителни мерки.

Становището на ответника по жалбата „П.“ООД

***, представлявана от управителя С.П.Ж., чрез адвокат К.Т.Г.,член на САК е ,че въззивната жлба е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Молителят „ К**“АД в несъстоятелност е конституиран като присъединен кредитор по реда на чл.629,ал.4 от ТЗ.

Банката претендира, че има вземания срещу „П.“ООД, произтичащи от три договора за банков кредит, които хронологично са сключени, както следва:

1. Договор от

10.12.2011 г. за банков кредит за предоставяне на кредит в размер на 1 000 000 лева / един милион лева/, който е целеви: за оборотни средства. Този договор е изменян с Анекс № * от 02.05.2012 г. страните са се договорили разрешения кредитен лимит да бъде увеличен в размер на 1 500 000 лева, като се запазва предназначението му - за оборотни средства. С Анекс № * от 05.07.2012 г., с който страните са договорили разрешения кредитен лимит да бъде увеличен с 600 000 лева, която сума ще се ползва за закупуването отново на оборотни средства.

С последващи анекси № *, Анекс № * и Анекс № * страните са променяли единствено крайният срок за погасяването на кредита, който е бил продължаван. С последният

Анекс № * от 10.05.2014 г. е уговорен краен срок за погасяване на задълженията по кредита,а именно :10.06.2015 г. До тази крайна дата кредитът трябва да бъде погасен изцяло.

Общият размер на задълженията на „П.“ ООД по този договор за банков кредит към 28.12.2016 г. е

2 871 855.17 лева.

2.

Договор от 28.08.2012 г. за банков кредит за предоставяне на банкова кредитна линия с разрешен лимит в размер на 1 500 000 лева, предназначен за оборотни средства. Този договор е изменен с Анекс № * от 10.06.2013 г. и с Анекс № * от 25.11.2013 г., с които са удължавани сроковете за погасяване на кредита , като с последният Анекс е договорен нов краен срок за погасяване: 10.01.2015 г., до която дата кредитът трябва да бъде погасен изцяло.

Общият размер на изискуемите парични задължения, които „П.“ ООД има към „К**“АД по този договор към 28.12.2016 г. е 1 628 078 лева.

По тези два договора за банков кредит банката е образувала производство и се е снабдила със Заповеди за изпълнение по чл.417.,т.2 от ГПК и изпълнителен лист от 07.07.2015 г. по първото дело и съответно изпълнителен лис от 06.07.2015 г. по второто дело.

3. Договор от 29.01.2008 г за банков кредит за предоставяне на кредит в размер на 1 998 000 лева, който е целеви – за заплащането на покупната цена на 100 % от дяловете от капитала на търг.дружество „ Св.К. Б. П. „ЕООД- град А. Кредитополучател по този договор е „В.

„АД.

С договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г., между „К**“АД от една страна и „П.“ООД като поемал от друга страна поемателят встъпва като солидарен длъжник във всичките задължения на кредитополучателя „В.“АД към банката, включително главницата в размер на 1 998

000 лева, ведно със всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки, разноски и всички други задължения, възникнали на основание договора за банков кредит от 29.01.2008 г.

Общият размер на изискуемите парични задължения, които банката има към ответното дружество със статут на солидарен длъжник към 28.12.2016 г. е 431 336.09 лева.

Това са три отделни вземания,възникнали от търговски сделки – това са трите договора за банков кредит.

От заключението на ССЕ, изготвена вещото лице И. А. и приета пред първата инстанция се установява,че в счетоводството на ответника „П.“ООД са осчетоводени задълженията на дружество към „К**“АД / в несъстоятелност/ по първите два договори за банков кредит – тези, сключени на 10.12. 2011 г и от 28.08.2012г. По тези два договора е осчетоводено задължение към банката в общ размер на 3 487 128 лева, като осчетоводени само главниците по двата договора. Тази сума е отразена в Пасива на счетоводния баланс на „П.“ ООД към 31.12.2012 г. в графа „ краткосрочни задължения към финансови предприятия“.

От този момент и до 31.12.2016 г. няма промяна на това задължение, все едно, че няма допуснато просрочие – няма лихви, наказателни лихви разходи и т.н.

В счетоводството на банката общият размер на вземането й към „П.“ООД е осчетоводено в общ размер на 4 979 006 лева, като в тази сума се включват и дължимите суми по третия договор от 30.01.2008 г. за встъпване в дълг, по който „П.“ ООД е поел задължението да отговаря като солидарен длъжник, наред с кредитополучателя „В.“ АД. С факта на осчетоводяване на главниците по първите два договора за банков кредит в размер на

3 487 128 лева и отразяването на задължението в пасива на счетоводния баланс на „П.“ ООД към 31.12.2012 г. ответника е признал, че към този момент има задължения към банката в посочения размер. Задълженията към банката в този размер са били отразена в пасива на баланса на ответното дружество до 31.12.2016 г.

През 2017 г. задълженията към банката по двата договора за банков кредит са били погасени чрез „счетоводно прихващане“, направено от длъжника „П. „ООД. За това прихващане са били съставени следните счетоводни статии: а/ задължението по първия

Договор за банков кредит от 10.12.2011 г. е погасено на 30.04.2017 г. чрез прихващане, като е кредитирана счетоводна сметка 444 „ Вземания по съдебни спорове“ със сумата 2 131 219.83 лева . б/ задължението по втория Договор за банков кредит от

28.03.2012г. е погасено през м.май 2017 г, чрез прихващане като е кредитирана счетоводна сметка 444 „ Вземания по съдебни спорове“ със сумата от 1 355 908.17 лева.

По този начин чрез прихващане е било погасено цялото задължение, което „П. „ООД има към банката в общ размер на 3 487 128 лева.

Както е добре известно всяка една счетоводна операция трябва да се извърши на определено правно основание.

По отношение на задължението по първия договор за банков кредит от 10.12. 2011г. като основание за счетоводното отразяване е посочено „Изявление за прихващане с в Вх.№ 1513/28.04.2017 г.

По отношение на задължението по втория договор за банков кредит от

28.03.2012 г. като основание за счетоводното отразяване е посочено

„Изявление за прихващане вх.№1536 от 02.05.2017 г.“

Първоинстанционният съд е приел, че задълженията на „П.“ ООД по двата договора за банков кредит са били „надлежно погасени“ - обстоятелство, което се установявало от приетите писмени доказателства, именно: двете изявления за прихващане. Този извод на съда не се споделя от въззивната инстанция, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.103,ал.1 от ЗЗД.

Тази разпоредба определя материално-правните предпоставки за извършване на прихващането като правна сделка. За да се осъществи прихващането и да породи същото погасителен ефект е необходимо „П.“ООД да има изискуеми и ликвидни вземания срещу „К**“АД.

Съдът изобщо не е коментирал въпроса с кое свое активно вземане ответното дружество е извършило прихващането. Това вземане не е индивидуализирано, а всяко едно вземане има определени правноиндивидуализиращи белези, а именно: възниква от конкретно правно основание, има определен размер, както и условия, при които става изискуемо.

Първоинстанцинният съд е приел, че след като е отправено изявление за прихващане до банката само това е достатъчно, за да породи прихващането погасителния си ефект. Следва да се отчете ,че изявлението за прихващане не може да породи правно действие, без да са бъдат налице материално

–правните предпоставки на прихващането, определени в чл.103,ал.1 от ЗЗД . По този въпрос обаче настоящата инстанция ще спре коментара си до тук, тъй като не е от неговата компетентност.

Най –малкото съдът е следвало да съобрази факта ,че към 2017 г. когато са отправени изявленията за прихващане „ К** „АД е обявена в несъстоятелност. Това означава, че вземанията на кредиторите на банката се предявяват и съответно приемат от синдика, по реда, предвиден в специалния закон - Закона за банковата несъстоятелност.

Следва да се отбележи, че ответникът „П.“ООД е предявил вземанията си по реда на чл.63 от ЗБН, но същите не са приети от синдиците на банката, поради което е подал възражение по чл.66,ал.1 от ЗБН. Това възражение е оставено без уважение .

Съгласно чл.69,ал.1 от ЗБН, вземане, което е включено в списъка по чл.67,ал.2 от ЗБН, включително е в случая на чл.68,ал.3 от ЗБН се смята за прието в производството по несъстоятелност от момента на влизането в сила на решенията на съда, постановени в съответните производства. „П. „ООД не е установило, че има изискуеми и ликвидни вземания за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

За да установи това, ответника следваше да представи пред въззивната инстанция влязло в сила съдебно решение, с което се присъждане обезщетение за имуществени вреди. Такива вземания за имуществени вреди не са включени в Списъка на приетите вземания по чл.67,ал.2 от ЗБН,т.е. двете вземания, предмет на изявленията за прихващане не са признати от синдиците в производството по специалния закон –ЗБН.

Следователно вземанията на „ П. „ООД към „К**“