Решение № 16 от 13.04.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ловеч , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ИВАН ИВАНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20214300600149 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.345, ал.1 от НПК.

С Разпореждане № 26077509.12.2020 г. постановено по НОХД № 2142/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, съдията докладчик е прекратил на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248 ал.2, т.З, вр. с ал.1 от НПК съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура Плевен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

Постъпил е протест на Районна прокуратура-Плевен, в който е посочено, че с разпореждане от 09.12.2020г. на Районен съд - Плевен, за което Районна прокуратура - гр. Плевен е уведомена на 10.12.2020 г. съдиятадокладчик по НОХД № 2142/2020 г. по описа на PC-Плевен е прекратил на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.3, вр. с ал.1 от НПК съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура - гр.

Плевен за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочва, че в посоченото разпореждане, в заключителната разпореждаща част не са посочени допуснатите процесуални нарушения. В обстоятелствената част на същото е цитирано въззивно производство на състав на ОС-Ловеч, който с решение от 15.10.2020 г. е отменил присъда от 1

17.02.2020г. на състав на Районен съд-Плевен и върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Плевен. Сочи, че настоящият съдебен състав, след като се е запознал с мотивите на решението е констатирал, че в същото са посочени пропуски на Р. при изготвяне на обвинителния акт, обуславящи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Р. за отстраняване на пропуските, посочени на л.31 л.32 от въззивното производство.

,

Излага, че запознавайки се подробно с НОХД №2142/2020 г. приема, че се касае за позоваване на настоящия съдебен състав на въззивно Решение №260010/15.10.2020 г. по ВНОХД №292/2020г. на Ловешки окръжен съд.

Наред с горното приема и, че е допусната техническа грешка при посочване на основанието за прекратяване на съдебното производство по чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.З, вр. с ал.1 от НПК, като приема, че са касае за чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.З от НПК. Последното е свързано с по-нататъшното изложение.

Според Съда, на досъдебното производство е допуснато отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Какво точно е това нарушение, прокурора е в сферата на предположение. Съобразно разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК: „Допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е отстранимо и съществено, когато са нарушени правата на - т. 1. обвиняемия — да научи за какво престъпление е привлечен в това качество да има защитник ..."

Счита, че по досъдебното производство, в настоящия случай Бързо производство №Б-17/2020г. по описа на РП-Плевен не е допуснато такова нарушение. Посочва, че на 20.01.2020 г. В. Д. З. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.З, т.1 от НК. В присъствието на упълномощените защитници - адв. Васил Ушев и адв. Димитър З., при предявяване на обвинението и провеждане на разпит, обв.В.З. заявява:

„Разбирам в какво съм обвинен и правата ми са разяснени ". След изготвяне на обвинителен акт спрямо обв. В.З., за извършено престъпление по чл.354а, ал.З, т.1 от НК и внасянето му в PC-Плевен е образувано НОХД №207/2020г. по описа на съда. Сочи, че при провеждане на съдебно заседание (протокол от 11.02.2020г.) подсъдимия В.З., в присъствието на упълномощения защитник - адв. Антоанета Константинова заявява: „Разбирам обвинението за какво е. Не мисля да вземам отношение по обвинението ". Отчитайки изложеното е видно, че не е нарушена разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 вр. чл.248, ал.1, т.З от НПК. В присъствието на трима различни защитници единият, от които родител- юрист, да заявиш съзнателно, че разбираш повдигнатото ти обвинение и съда впоследствие да приеме, че ти не знаеш за какво си обвинен е недопустимо изкривяване на нормативите определящи процесуалните права и правила.

На следващо място сочи, че съдът е приел, реципирайки от решението 2 на ОС-Ловеч, че е налице обвинение, което не отговаря на императивните изисквания на чл.246, ал.2 и 3 от НПК. Счита, че това е неправилно и незаконосъобразно, доколкото е постановено, както в нарушение (неправилно приложение) на чл. чл.249, ал.4, т.1 от НПК, така и при неспазване на задължителните по силата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ указания на ВКС, формулирани в TP №6/2018г. на ОСНК на ВКС, респ. TP №2/2002г. на ОСНК на ВКС.

Твърди, че чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Чрез него се формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Според цитираното тълкувателно решение в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.

Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват съставомерни признаци на деянието, фактите от тези категории могат да се установят в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.

Сочи, че според съда в обстоятелствената част на обвинението спрямо В.З. не е уточнено мястото на извършване на престъплението. Това не е така.

В самото начало на обвинителния акт е посочено „На 14.01.2020г. вечерта, около 23.20 часа обв.В.З. бил в района на бул. "Г.К.", №39, до блок „Р" в гр.Плевен. Носил пликчето с наркотично вещество в себе си, поставено в десния джоб на анцунговото долнище ". След това в акта е посочено изпълнителното деяние „държане" на „високо рисково наркотично вещество" и това как то е установено в случая и кой е закона определящ вида на веществото. Това са все факти, които обуславят съставомерността на деянието по чл.354а, ал.З, т.1 от НК и участието на обвиняемия на обв.З. в осъществяването му.

На следващо място излага, че в диспозитива на обвинението според съда липсва посочване на нормативните актове и произтичащите от тях императивни разпоредби, инкриминирани на подсъдимия. Сочи се, че не са посочени императивните разпоредби на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекусорите (чл. 16 и чл.30).

Излага, че цитираното тълкувателно решение сочи, че в обстоятелствен следва да се посочи и приложимата норма от особената част на Наказателния кодекс, а когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага да са посочат допълнително и нарушените други правни разпоредби. Счита, 3 че в настоящия случай правилно е посочена приложимата норма от НК чл.354а, ал.З, т.1 от НК, изпълнителната форма на осъществяване на която е „държане" на „високо рисково наркотично вещество", т.е. упражняване на фактическата власт върху инкриминирано наркотично вещество. Фактическо господство върху наркотичното вещества с възможност да извършва фактически и правни действия с него. Посочено е и че обвиняемият не е притежавал надлежно разрешение от компетентните органи, извършващи контрол върху наркотичните вещества. Счита, че неизписването на посочените нормативи на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекусорите (чл.16 и чл.30) в заключителната част на OA, п о никакъв начин не е нарушило правата на обвиняемия, тъй като те не са пряко свързани с изпълнителното деяние на нормата на НК.

Посочва, че позовавайки се отново на T P №2/2002г. на ОСНК на ВКС относно изискванията към заключителната част на обвинителния акт, следва да се отчете, че те са съобразени и съотносими към обстоятелствената част на същия. Заключителната част на обвинителния акт по отношение на обв. В.З. съдържа данни за самоличността му, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи.

В този ред на изложение, макар и повтарящо се сочи, че следва да се посочи, че В. Д. З. е привлечен като обвиняем по производството, по обвинение, което впоследствие е залегнало изцяло и в пълнота в заключителната част на обвинителния акт. Същото е в абсолютна съотносимост и еднаквост с изложеното в обстоятелствената част на прокурорския акт. По време на всички процесуални действия с него, той е бил с упълномощени защитници. Изявленията на обвиняемия и след това подсъдим в присъствието на защитници са, че разбира обвинението по което е привлечен като такъв. Т.е всички процесуални правила в хода на подготвителната фаза на процеса (досъдебната фаза) са изпълнени и не са довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия.

Излага, че в хода на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт не е било ограничено нито едно от подробно изброените в чл. 55 от НПК процесуални права на обвиняемия В.З..

С оглед изложеното счита, че по никакъв начин не са нарушени процесуалните правила, което да води до ограничаване на правата като обвиняем на В. Д. З..

Постъпило е възражение от адв. Димитър Николов З. от АК – Бургас, в което излага в качеството на процесуален представител – защитник и родител на В. Д. З. по смисъла на чл. 91 ал.1, 2 и чл.99 ал.1 от НПК и след запознаване с материалите по НОХД №2142/2020 г. н а PC-Плевен - конкретно Разпореждането на PC -Плевен № 260775/09.12.2020г/връчено на подс. Вл.З. на 08.01.2020г/ и постъпилия срещу съдебния акт Частен протест на РП4 Плевен от 16.12.2020 г., че депозира следните фактически и правни възражения:

Твърди, че Разпореждането н а P C -Плевен №260775/09.12.2020г по НОХД №2142/2020г, с което на основание чл. 249 ал.2 от НПК е прекратено съдебното производство и делото върнато на РП-Плевен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство и изготвяне на Обвинителния акт, е съдебен акт по смисъла на чл. 32 ал.2 от НПК, който не подлежи на протестиране или обжалване отделно от присъдата, съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 3 от НПК.

Сочи, че на проверка по реда на чл. 341, ал.1, глава 22 -ра от НПК подлежат Определения и Разпореждания, с които се прекратява наказателното преследване/производство/, а не горепосочените актове с които се прекратява съдебното производство.

Допълнителен аргумент в развитите по горе съображения, е че нормата на чл. 249 ал.2, във вр. с ал.1 от НПК регламентираща прекратяването на съдебното производство е намерила своето систематично място в част 4, Глава деветнадесета и по своята същност и правни последици е различна от нормата на чл. 250, касаеща прекратяване на наказателното производство.

Посочва, че Разпореждането на първоинстанционния съд – РС Плевен е издадено в съответствие с нормата на чл. 249 ал.2 , във вр. с ал. 1 от НПК и с дадените задължителни за изпълнение указания с Решение на ОС-Ловеч № 260010/15.10.2020 г. по ВНОХД 292/2020 г., с което на основание чл. 335 ал.2 вр. с 348 ал.3 от НПК е отменена присъдата на PC-Плевен от 17.02.2020 г. по НОХД 207/20220 г.

Посочва, че по НОХД № 2142/2020 г. на PC-Плевен не е провеждано Разпоредително заседание по реда на чл. 248 ал.1 и сл. от НПК, за да се приеме, че е налице Акт на съда по смисъла на ал.3, подлежащ на обжалване по реда на глава 22-ра от НПК

Съгласно чл. 341 ал.2 от НПК по реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.

Приема, че изготвения Частен протест от РП-Плевен, не само е недопустим, а е и незаконосъобразен, тъй като Разпореждането с което се прекратява съдебното производство, не е Определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 5