Решение № 495 от 27.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Русе, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Й. Дамаскинов като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500858 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Длъжникът по изпълнението Д. Д. К. обжалва действията на съдебния изпълнител- насрочена публична продан на недвижим имот, съставляващ апартамент „В“, вход „В“, на втори етаж в жилищен блок „Марица“, по ул.

****** в гр.Русе, със застроена площ от 79.54 кв.м., по изпълнително дело №20178310400836 по описа на ЧСИ М. М.- рег.№831 на КЧСИ. Твърди, че обжалваното действие е незаконосъобразно като излага доводи за несеквестируемост на недвижимия имот. Претендира отмяна на обжалваното действие, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София счита жалбата за допустима, а по същество оспорва основателността й по съображенията, изложени в писмените възражения по чл.436 от ГПК.

Приложени са и мотивите на ЧСИ по повод на обжалваното действие.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите на ЧСИ, съдът приема следното:

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжника по изпълнението, който е навел доводи за несеквестируемост на недвижимия имот, обявен на публична продан.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК регламентира процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо като е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания.

Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Запорът, възбраната, както и насрочването на публична продан като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

В настоящият случай жалбоподателката е навела доводи, че е насрочена публична продан на недвижим имот, който счита за несеквестируем на основание чл.444, ал.1, т.7 от ГПК. С оглед на наведените доводи и съобразно гореизложеното, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се произнесе дали имуществения обект, срещу който е насочено изпълнението, е секвестируем или не.

В чл.444 от ГПК е регламентиранна несеквестируемост на определени вещи- собственост на длъжника. Нормата цели да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не 2 застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

В цитираната правна норма са посочени изчерпателно вещите на длъжника, върху които не може да бъде насочено изпълнението.

Изброяването е изчерпателно и не може да се тълкува разширително.

Разпоредбата е императивна и при извършване на действия на принудително изпълнение следва да бъде съобразявана от съдебният изпълнител.

Доводите на жалбоподателя, че процесният апартамент е несеквустируем са основателни, а обжалваните действия- незаконосъобразни.

Съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. Изключение от правилото, регламентирано в чл.133 от ЗЗД са вещите по чл.444 от ГПК, които са определени като несеквестируеми и за които е въведена забрана за удовлетворяване на кредиторите чрез насочване на изпълнение върху тях, когато длъжникът е физическо лице. Жилището на длъжника е включено в списъка на несеквестируемото имущество по чл.444, т.7 от ГПК, но за да се определи процесният имот като несеквестируем, е необходимо той да отговаря на изискванията за жилище по строителните правила и норми, както и длъжникът и членовете на семейството му, с които живее заедно, да нямат друго жилище.

В конкретният случай са налице, визираните в чл.444, т.7 от ГПК предпоставки, тъй като процесният недвижим имот е жилище, в режим на съпружеска имуществена общност и същият няма друго жилище.

В понятието „друго жилище” по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК следва да приеме наличието на такова, което да задоволява жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство и да бъде изцяло негова собственост или собственост на членовете на неговото семейство.

От извършените по изпълнителните дело справки е видно, че длъжникът Д. К. притежава права върху 0.1 ид.ч. от жилищен имот, находящ се в гр.Разград. Това жилище не е изключителна нейна собственост, 3 притежаваната от нея ид.част не може да удовлетвори нейните жилищни нужди, а и този имот винаги може да бъде предмет на делба и изнесен на публична продан като неподеляем и длъжникът да бъде лишен от жилище въобще. Поради това не може да се приеме, че същата има друг жилищен имот, който да задоволява жилищните нужди на семейството й.

Обстоятелството, че жалбоподателката е била титуляр на запазено вещно право на ползване върху жилищен имот е ирелеватно. Ирелеватно е и обстоятелството дали длъжникът фактически живее в жилищния имот, поради което изложените от ЧСИ мотиви са неоснователни.

Разпоредбата на чл.444, т.7 е от публичен ред и нарушаването й води до незаконосъобразност на извършените изпълнителни действия, които следва да бъдат отменени.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на ответника по жалбата. В полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 25 лв. – платена държавна такса за производството.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело №20178310400836 по описа на ЧСИ М. М.- рег.№831 на КЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение спрямо недвижим имот, съставляващ апартамент „В“, вход „В“, на втори етаж в жилищен блок „Марица“, по ул. ****** в гр.Русе, със застроена площ от 79.54 кв.м., чрез опис, оценка и публична продан на имота поради несеквестируемост.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД- гр.София да заплати на Д. Д. К. от гр.Русе сумата в размер на 25 лв. разноски за производството.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Русе, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Й. Дамаскинов като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500858 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Длъжникът по изпълнението Д. Д. К. обжалва действията на съдебния изпълнител- насрочена публична продан на недвижим имот, съставляващ апартамент „В“, вход „В“, на втори етаж в жилищен блок „Марица“, по ул.

****** в гр.Русе, със застроена площ от 79.54 кв.м., по изпълнително дело №20178310400836 по описа на ЧСИ М. М.- рег.№831 на КЧСИ. Твърди, че обжалваното действие е незаконосъобразно като излага доводи за несеквестируемост на недвижимия имот. Претендира отмяна на обжалваното действие, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София счита жалбата за допустима, а по същество оспорва основателността й по съображенията, изложени в писмените възражения по чл.436 от ГПК.

Приложени са и мотивите на ЧСИ по повод на обжалваното действие.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите на ЧСИ, съдът приема следното:

1