Определение № 1497 от 14.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1497 гр. С.З., 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500786 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила частна жалба с вх. № 12905/20.10.2023 год. с ИСКАНЕ за изменение на обжалваното Определение в частта за разноските от адв. М. В. М., АК П., в качеството му на пълномощник на Ж. Т. К., ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., ж.к. ******** срещу Определение под № 2185 от 11.10.2023г. по ч.гр.д №954/2023г. по описа на Районен съд К..

Със същата частна жалба молителите молят на осн.чл.248, ал.3 от ГПК съдът да се произнесе с определение, с което да допусне изменението на обжалваното Определение в частта за разноските като осъди ищеца АКПЗ АД да заплати на ответниците още сумата в размер на 240 лева разноски за първата инстанция и общо да бъдат присъдени сумата от 480 лв., представляваща направените по делото разноски, в размер и на дължимия и включен ДДС от съда за сумата още от 80 лева.

Твърдят в жалбата си, че погрешно PC К. е преценил, че приложима в настоящото производство е разпоредбата на чл.7 ал.7 от НМРАВ. Приложима била в настоящата хипотеза е разпоредбата на чл. 11 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

След дълги години на противоречива съдебна практика с Определение под № 102/14.03.2022г. по ч.т.д. № 2481/2021г. на ВКС, първо отделение, жалбоподателката твърди, че била формирана задължителна съдебна практика по относимия за казуса въпрос, съгласно което:

При определянето на размера на дължимото възнаграждение при представителство на длъжник в заповедно производство, че без значение е 1 материален интерес за защитимото право и поради това приложима е разпоредбата чл. 11 от Наредба с № 1/2004г. по аналогия.

Т.е формирана е задължителната съдебна практика в определение по ч.т.д. № 2481/2021г. на ВКС именно, даваща отговора на относимия за казуса въпрос, съгласно което приложима при представителство на длъжник в заповедно производство е разпоредбата чл. 11 от Наредба № 1/2004г. по аналогия, съгласно която, дължимото ми се възнаграждение е в размер на 400 лева.

Считат, че Определение под № 2185 от 11.10.2023г. по ч.гр.д №954/2023г. по описа на Районен съд К. е неправилно в частта му, с която в полза на частната въззивница са присъдени разноски в размер на 240.00 лв., съразмерно с уважената част от иска и съобразно прекратеното призводство по него, като в тежест на ответниците следвало да се присъдят всички направени от тях разноски в размер на 480 лева. Считат, че Определението е неправилно в частта му за присъдените разноски, относно и дължимия ДДС, поради което на осн. чл.248, ал.1 от ГПК в законоустановения срок правят искането си за изменение на същото Определение в частта за разноските.

Подробните съображения са изложени в частната жалба на жалбоподателката Ж. Т. К..

Въз основа на изложеното, молят въззивния съд да отмени, Определение с № 2185 от 11.10.2023г. по ч.гр.д №954/2023г. по описа на Районен съд К. като осъди насрещната страна да им заплати сумата от 480 лева, възнаграждение на основание чл. 11 от НМРАВ с включеното и дължимо ДДС.

По делото не е постъпил писмен отговор на молбата по чл.248 от ГПК от другата страна по делото.

По отношение на основателността на частната жалба и на искането по чл.248 от ГПК, съдът счита за изяснено следното:

В конкретния случай, с Определение под № 2185 от 11.10.2023г. по ч.гр.д № 954/2023г. по описа на Районен съд К., същият съд е ОСЪДИЛ „А.К.П.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С., улица „********* представлявано от управителя Я.Б.Я. да заплати на заплати на адвокат М. В. М. от АК П., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 240 лева, адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение и процесуално представителство по ч.гр.д. № 954/2023 г., по описа на Районен съд - К..

Въззивният съд намира, че по делото е издадена съответната заповед за изпълнение по реда чл. 410 и сл. от ГПК в полза на кредитора „А.К.П.З.” АД С., против длъжника и жалбоподателката Ж. Т. К..

По повод на подадено в срок от длъжника Ж. Т. К. възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК, съдът е предоставил на заявителя по делото възможността в едномесечен срок, от съобщаването, да представи 2 съответните доказателства за предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК. С възражението длъжникът Ж. Т. К. е представила пълномощно, относно упълномощаване на процесуален представител, в който е посочено, че процесуалното представителство и защитата е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Тъй като кредиторът не е представил доказателства за предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за съществуването на вземането по реда на чл.

422 от ГПК, първостепенния съд по настоящото дело с определение под № 1763 от 17.08.2023 г. е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнението по отношение на длъжника Ж. Т. К.. Определението не е обжалвано от заявителя в законоустановения едноседмичен срок и съответно е влязло в законна сила.

С подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК длъжникът по делото е направил искане да му бъдат присъдени направените разноски по депозираното възражение.

Но съобразно константната практика на въззивния Окръжен съд – С.З. и най-вече на настоящия съдебен състав не са налице основанията за присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, която е общо правило и не намира приложение в заповедното производство, доколкото в същото са предвидени специални правила в този смисъл. В случая, с депозирането на възражението по чл.414 от ГПК, длъжникът е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил пълномощно и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, но настоящият съдебен състав приема че в производството по депозираното възражение по реда на чл.414 от ГПК не се дължат такива разноски на длъжника, тъй като не е предвидена такава възможност в ГПК.

Налага се извода, че разноски за длъжника и жалбоподател Ж. Т. в настоящото производство по чл.414 от ГПК не следва да се присъждат, но тъй като въззивната инстанция не може да влоши процесуалното положение на жалбоподателката и не е налице постъпила жалба от насрещната страна по делото, то настоящият въззивен съд следва да потвърди обжалваното Определение.

Предвид гореизложеното, съдът следва на практика да потвърди обжалваното Определение в частта му за разноските, касаеща присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размера на 240 лв., като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение под № 2185 от 11.10.2023г., по ч.гр.д № 954/2023г. по описа на Районен съд К., в частта му, с която съдът е ОСЪДИЛ „А.К.П.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С., улица „********* представлявано от управителя Я.Б.Я. да заплати на адвокат М. В. М. от АК - П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 240 лева, адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение и процесуално представителство по ч.гр.д. № 954/2023 г., по описа на Районен съд - К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4