Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 207 от 02.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
679/2026
Подписан
02.11.2026
В сила
02.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. П., 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Красимир Ст. Комсалов

Членове:Кристина Л. Пунтева

Елена В. Петричева при участието на секретаря Мария К. П.а в присъствието на прокурора С. Б. П. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно административно наказателно дело № 20265200600679 по описа за 2026 година

С Решение №288 от 23.07.2026 година,постановено по НАХД №772/2026 година Районен съд - П. е признал обв.Н. Б. Н. за виновен в това,че на 09.02.2026 година в град П.,в условията на домашно насилие,е причинил на А.В. Н.а ****************,представляващи лека телесна повреда,като на основание чл.78а,ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.131,ал.1,т.5а във връзка с чл.130,ал.2 от НК,като му е наложено административно наказание глоба в размер на 766,94 евро/1500 лева/,платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П..

Постановено е 1 брой СД да се унищожи по съответния ред с делото.

Осъден е обв.Н. да заплати направените по досъдебното производство разноски в размер на 217,07 евро,платими по сметка на ОД на МВР-П.,а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П. в размер на 20,45 евро.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от обвиняемия Н. Б. Н..Поддържа се,че наложеното наказание е несправедливо, 1 необосновано и постановено в ясно нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се,че е налице липса на съставомерност от субективна страна и че първоинстанционният съд е направил своите изводи при повърхностен анализ на събраните по делото доказателства.Твърди се,че липсват категорични данни,че описаните в решението охлузвания и кръвонасядания са в резултат на умишлени действия на жалбоподателя.Сочи се,че липсвали доказателства той умишлено да е целял или допускал настъпването на такива последици.Твърди се,че съдът е наложил глоба над законовия минимум и че размерът на глобата е непосилен за жалбоподателя.Иска се да се отмени решението,като се постанови ново,с което да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.Не се сочат нови доказателства.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Представят се писмени доказателства.

Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че решението е законосъобразно и следва да се потвърди,като въззивната жалба е неоснователна.Не се сочат нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните,събраните от първоинстанционния съд и въззивната инстанция доказателства, и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,направи следните изводи:

Жалбата е неоснователна.

Фактическите обстоятелства относно деянието,дееца и вината на обвиняемия Н. са установени с допустими и относими доказателства.Съдът приема,че обжалваното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано,тъй като от събраните по делото доказателства може да се направи изводът,че Н. Б. Н. е осъществил както от обективна,така и от субективна страна признаците на състава по чл.131,ал.1,т.5а от НК във връзка с чл.130,ал.2 от НК.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Н. Н. и свидетелката А. Н.а сключили граждански брак през 2018 година.От брака си имат две деца – на 2 и на 7 години.През последните няколко години св.А. Н.а работела като счетоводител в 2 дружеството, управлявано и представлявано от обв.Н..

От декември 2025 година отношенията между съпрузите сериозно се влошили.

На 09.02.2026 година вечерта двамата били в семейното им жилище, в град П.,находящо се на ул.*****************.Св.А. Н.а била започнала да приготвя децата за сън.Тогава обв.Н. отишъл при нея с документи и й казал да избира - дали ще ползва отпуск или ще напусне, като й подал два образеца на такива молби. По този повод напрежението в разговора им започнало да ескалира,като обв.Н. последвал св.Н.а в спалнята. Притеснявайки се от него,св.А. Н.а набрала на видео-телефонна връзка майка си и баща си. Тогава обв.Н. се приближил и се опитал да изтръгне телефона от ръката й. В опитите да й го отнеме, той стискал ръката й и я бутал силно, така че тя се удряла в детското легло зад нея.Свидетелката започнала и да вика. Децата се разпищели.

Св.А. Н.а хвърлила под спалнята телефона си, където камерата му заснемала и предавала само тъмен екран. Този тъмен екран видели и нейните родители - свидетелите У., когато се обадили на повикването й,но чули нейните и на децата писъци, преди връзката да се разпадне. Св.А. Н.а успяла да избяга през входната врата на апартамента на стълбищната площадка.

Бащата на св.А. Н.а - св. В.У.,чувайки писъците на дъщеря си и на внуците си по телефона, подал сигнал до ЕЕНСП 112.

Св.Й.П.,съсед на обв.Н. и на св.А. Н.а,по това време бил в дома си,като чул силен женски писък.Отворил вратата и видял и обвиняемия,и св.А. Н.а на стълбите пред жилището им,като свидетелката искала от обвиняемия да й върне телефона и плачела,децата им също били там и плачели,като свидетелката казала на св.Й.П. да се обади на телефон 112.

По подадения сигнал на място пристигнали полицейските служители при РУ-П. свидетелите Д. Д. и Д. Й., които заварили на стълбищата площадка съседа св. Й.П. и съпрузите Н.и. Пострадалата А. Н.а в присъствието и на св.Й.П. се оплакала пред полицейските служители от болки в ръката, на която впоследствие пристигналата приятелката на А. - св.Б. видяла и червени петна.Че пострадалата имала зачервявания по ръката,забелязал и св.Д..Пред него свидетелката казала,че съпругът й я хванал за ръката,а св.Й. установява,че тя казала,че между нея и съпруга й станало 3 боричкане,телефонът бил паднал под дивана,съпругът й я бил издърпал за едната ръка и тя изпитвала болка.Св.Д. установява също,че св.А. Н.а била видимо притеснена и разстроена.

На следващия ден - 10.02.2026 година , още сутринта в 9 часа, пострадалата посетила съдебен лекар в МБАЛ-П., който я освидетелствал и установил следните обективни находки : *******************: на гръбната страна на гръден кош в дясно и по лява мишница.Съдебният лекар д-р А. издал СМУ 410/2025г., в което определил констатираните телесни увреждания според медико-биологичните критерии като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.

По делото е прието и заключение по назначена в хода на досъдебното производство СМЕ,изготвено от съдебен лекар д-р П.,което не е било оспорено от страните.От това заключение се установява,че описаните в цитираното по-горе СМУ телесни увреждания са причинени на св.А. Н.а в резултат от действието на твърд тъп предмет,чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят да са получени при блъскане,дърпане,бутане с ръце към момента на инкриминираната дата.Това заключение изцяло кореспондира с показанията на самата пострадала,дадени в хода на съдебното следствие.

На 10.02.2026 година пострадалата А. Н.а подала и необходимите документи в ОД МВР П. за упражнено спрямо нея домашно насилие, след което било образувано против обв.Н. и наказателното производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, за което е предаден на съд,който съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение.

Горната фактическа обстановка настоящата инстанция възприе, кредитирайки показанията на пострадалата А. Н.а,показанията на свидетелите Й.П.,В.У.,Н.У.,Д. Д. ,Д. Й. и Е. Б.,прочетените и приети по делото писмени доказателства - в това число СМУ от 10.02.2026 година,издадено от д-р А.,писмо за обаждания към РЦ 112-Кърджали и два броя електронни картони на приетите от центъра повиквания/обаждащият се е бащата на пострадалата св.У./,както и протокол за оглед на веществени доказателства,касаещ съдържанието на компактдиск,изпратен от РЦ 112 и приет по делото,Решение №764 от 12.06.2026 година,постановено по гр.д.№716/2026 година по описа на 4

Районен съд-П. в производство по чл.7 и сл. от ЗЗДН,образувано по молба за защита от домашно насилие,подадена от А. Н.а против съпруга й Н. Н..Всички тези доказателства не си противоречат и се допълват и си кореспондират.В унисон с тях е и заключението по назначената в хода на досъдебното производство СМЕ,прието като неоспорено от страните по делото.

Горната фактическа обстановка съдът възприе отчасти и от обясненията на обв.Н.,който не отрича,че е взел телефона на пострадалата.

Съдът не кредитира показанията на свидетелките Г. и А. Н.а досежно развитието на процесния инцидент,при който пострадалата е била увредена от обвиняемия.Тези две свидетелки не са очевидци на инцидента,като и двете са разбрали за него от обвиняемия,който е съответно техен племенник и син.Според разказаното им от обв.Н. пострадалата била инсценирала домашно насилие по отношение на нея от страна на обвиняемия,била викала,крещяла и се търкаляла по земята.Въпреки това обаче св.Г. сочи,че обв.Н. й е казал също,че е издърпал телефона на пострадалата и че „телефонът е паднал на земята,когато се е опитвал да го вземе,явно тя не го е давала“.Св.А. Н.а също установява:“И е станало някакво спречкване с телефона-тя го е подхвърлила някъде,той го е взел“.

Показанията на тези свидетелки и обясненията на обв.Н.,че не е упражнявал насилие спрямо пострадалата,както и че същата е инсценирала проява на домашно насилие от негова страна,като се била тръшкала по земята и била крещяла,се опровергават от показанията на пострадалата А.

Н.а,косвено от показанията на родителите й свидетелите У. и на полицейските служители Д. и Й.,както и от показанията на свидетелите П. и Б..Св.Й.П. установява,че е чул еднократен силен женски писък,видял е пострадалата да плаче на стълбите,като децата им също са плачели,като същата се е оплакала и на него, и на дошлите полици,че има болка в ръката и че обвиняемият я е стискал.Св.Б. е видяла уврежданията по ръката на пострадалата.Показанията на свидетелките Г. и А. Н.а,както и обьясненията на обв.Н. се опровергават по категоричен начин и от съдържанието на СМУ,издадено от д-р А. за уврежданията на пострадалата А. Н.а,както и от заключението по назначената СМЕ,от което е видно,че охлузванията и кръвонасяданията на пострадалата са причинени/получени/ при блъскане,дърпане и бутане с ръце към инкриминираната дата.Този механизъм съвпада с описаното от самата 5 пострадала и опровергава твърденията на двете свидетелки и на обвиняемия за липса на упражнено насилие или са инсценировка на домашно насилие.

Горната фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд,който аргументирано е обсъдил всички събрани по делото доказателства,подробно ги е анализирал поотделно и в съвкупност,като е достигнал до обоснования правен извод,че обв.Н. е авторът на причинените на пострадалата А. Н.а на инкриминираната дата телесни увреждания,изразяващи се в охлузвания и кръвонасядания,при условията на домашно насилие.Законосъобразно съдът е приел,че с действията си обв.Н. е осъществил и от обективна,и от субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.5а от НК във връзка с чл.130,ал.2 от НК,причинявайки лека телесна повреда на А. Н.а,изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето.

Неоснователни са доводите на защитата,че не било доказано по категоричен начин авторството на обв.Н.,както и механизма на причиняването на уврежданията.

Неоснователно е и възражението на защитата за липса на съставомерност от субективна страна.Първоинстанционният напълно обосновано е приел въз основа на събраните по делото доказателства,че престъплението е извършено от обв.Н. виновно при форма на вина евентуален умисъл - неговият стремеж е бил да отнеме телефона от пострадалата А.

Н.а,като насилствените му действия по отношение и на нея самата са били за постигане на тази му пряка цел.В съзнанието си обв.Н.,целейки да отнеме телефона,е допускал, примирявал се е и с настъпването на причинения от него резултат вследствие на упражненото от него по отношение на пострадалата блъскане,бутане и стискане на ръката й.Същият ясно е съзнавал,че този резултат/леката телесна повреда/ би настъпил при тези му действия спрямо пострадалата - негова съпруга към инкриминираната дата,майка на децата му,с която тогава са живеели заедно като семейство в един дом.