Решение № 78 от 18.02.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Враца, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420100521 по описа за 2025 година

С решение №831/12.12.2025 г. по гр. дело №521/2025 г.,съставът на ВРС е:

-признал за установено по отношение на ответника

“Кредисимо“ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“,че договор за потребителски кредит №/18.08.2021 г.,сключен с ищцата П. В. Е. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ул.“И. В.“№.,е нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.146 от ЗЗП;

-оставил без разглеждане предявените при условията на евентуалност от П. В. Е. с ЕГН ********** против “Кредисимо“ЕАД,ЕИК 175330437,искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит поради заобикаляне на закона - чл.19 ал.4 от ЗПК и с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения договор поради накърняване на добрите нрави;

-осъдил “Кредисимо“ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 1

Бизнес център “България“, на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,да заплати н а П. В. Е. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В.ул.“И. В.“№.сумата от 176.86 лв. договорна лихва по договор за потребителски кредит №2432559/18.08.2021 г.,к а т о п л а т е н а без правно основание,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;

-признал за установено по отношение на о т в е т н и к а “Ай

Тръст“ЕООД,ЕИК 203508899,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“,че договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2021 г.,сключен с ищцата П. В. Е. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ул.“И.

В.“№.,е нищожен поради противоречие със закона и неравноправност - чл.143 от ЗЗП;

-оставил без предявения при условията на евентуалност от П. В. Е. с ЕГН ********** против “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК 203508899,иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2021 г. поради накърняване на добрите нрави;

-осъдил “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК 203508899,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“, на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,да заплати н а П. В. Е. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ул.“И. В.“№.сумата от 765.32 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2021 г.,като платена без правно основание,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 14.02.2025 г. до окочателното изплащане на сумата ;

-осъдил “Кредисимо“ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“, да заплати на П. В. Е. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ул.“И. В.“№съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 127.61 лв.;

-осъдил “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК 203508899,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“, да заплати на П. В. Е. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ул.“И. В.“№ съдебно-деловодни разноски пред настоящата 2 инстанция в размер на 132.28 лв.;

-осъдил “Кредисимо“ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“,и “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК 203508899,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“,да заплатят по сметка на Врачанския районен съд по 200 лв. деловодни разноски/възнаграждение на вещо лице/;

-осъдил “Кредисимо“ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“,и “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК 203508899,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“,да заплатят на адв.Е. Г. И. от АК Пловдив гр.П. ул.“Б.“№. по 400 лв. адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция,на основание чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата.

На 23.12.2025 г. по делото е постъпила молба от адвоката на ищцата за изменение на решението в частта за разноските,доколкото присъдените й възнаграждения били ниски и доколкото в присъдените й възнаграждения не бил включен ДДС,при положение,че е посочил,че е регистриран по ДДС.

В нарочното производство по чл.24 8 от ГПК,ответниците не ангажират становища.

На 28.01.2026 г. по делото са постъпили молби и от ответниците.Същите искат редукция на присъдените адвокатски възнаграждения от 400 лв. на 200 лв.,доколкото между същите страни имало много дела,респ. процесуалният представител на ищцата бил спестявал труд.Освен това, делото било с ниска правна и фактическа сложност.

Ищцата ангажира становище за неоснователност на молбите.

Съдът констатира,че в мотивите на решението е формирал воля ответниците да бъдат осъдени да заплатят на адвоката на ищцата възнаграждения от по 400 лв. всеки, като не е съобразил първо - че договорът за правна помощ е с ЕАД и второ - че ЕАД е регистрирано по ЗДДС/за което адвокатът е представил доказателство - с молба от 14.07.2025 г.,на стр.132 от делото/.

Съответно,решението следва да

3 бъде изменено в частта за разноските,като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят възнагражденията на ЕАД,и на следващо място решението следва да бъде допълнено в същата част,като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на дружеството и по 80 лв. ДДС всеки.В този смисъл/за дължимостта на ДДС/ е решение от 23.10.2025 по дело С-744/23 на СЕС.Добавянето на ДДС не означава увеличение на размера на присъденото възнаграждение.

Касателно искането на адвоката на ищцата за изменение на решението в частта за разноските в посока увеличение на присъдените възнаграждения – искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.За да определи възнаграждения под минималните размери съгласно НРАВ,Съдът е съобразил и цитираната в молбата на адвоката съдебна практика,и правния интерес на ищцата,и активността на адвоката по делото/изготвяне на искова молба и няколко допълнителни молби по хода на делото,преимуществено във връзка с искането за освобождаване на ищцата от заплащане на такси и разноски по делото,без явяване в с.з./.Съдът вкл. служебно констатира образувани във ВРС общо 8 бр. дела от същата ищца,чрез същия адвокат,с подобни искания.При което не може да се приеме,че адвокатът е положил сериозни усилия да изготви исковата молба,основната негова активност по делото.

Касателно исканията на ответниците: исканията са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Следва да се отбележи,че решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 предоставя на съдът възможност при надлежно заявено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК да намали дължимото се адвокатско възнаграждение под минималните размери,предвидени в действащата към релевантния момент НМРАВ,но не го освобождава от задължението преди това да извърши преценка дали делото се характеризира с правна и фактическа сложност.

Съгласно задължителното тълкуване,дадено с решението на СЕС,въведеният с разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния,определен в Наредба №1/ 2004 г.,следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101 §1 от ДФЕС.Посоченото разрешение означава,че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната,в чиято полза е разрешен спорът,и при приложение на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК,съдът не е 4 обвързан от посочените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Както е било изяснено с т.3 на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ВКС ОСГТК,при разглеждане на възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,да намали договорения адвокатски хонорар.Същият критерий е посочен и в съдебната практика:

В определение №50015/16.02.2024 г. по т. дело №1908/ 2022 г. на ВКС I т.о. е било прието,че посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения,но без да са обвързващи за съда.Ето защо съдът,разглеждащ делото,е свободен да направи преценка на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия.Тази преценка следва да се извърши съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество,предмета на правния спор,броя и вида на релевираните възражения,наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита,вида и броя на извършените процесуални действия,вкл. броя и вида на съдебните заседания,в които процесуалният представител на страната е участвал,действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза,броя и вида на фактическите твърдения,оспорвания,възражения, реплики и дуплики.Не на последно място,при определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела,както и икономическата ситуация, характеризираща се с инфлационни процеси и динамичен пазар.

В определение №2971/15.11.2024 г. по ч.т. дело №1923/ 2024 г. на ВКС I т.о. е било прието,че съгласно задължителните разяснения в т.3 от Тълкувателно решение №6/2013 г. по т. дело №6/2012 г. на ВКС ОСГТК,при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК,съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на 5 делото,както и осъществените от процесуалния представител правни действия.Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и постоянна практика на ВКС: напр. определение №107/25.03.2021 г. по ч.гр. дело №3467/ 2020 г. на ВКС ІІІ г.о.,определение №183/09.05.2016 г. по ч.гр. дело №1460/2016 г. на ВКС ІІІ г.о.,определение №150/24.04.2020 г. по ч.т. дело №2924/ 2019 г. на ВКС І т.о.,определение №68/07.02.2020 г. по ч.т. дело №508/2019 г. на ВКС ІІ т.о. и др..

В определение №131/15.01.2025 г. по гр. дело №3745/ 2023 г. на ВКС IV г.о. е бил разгледан въпроса относно прекомерност на адвокатското възнаграждение при съединяване на искове и е прието,че в съответствие с решението на СЕС е установена и национална съдебна практика/определение №6015/20.12.2024 г. по ч.гр. дело №2577/2024 г. на ВКС ІІ г.о. и цитираните в него/,според която съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения,установени с Наредбата,а от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора,интересът,видът и количеството на извършената работа,и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.Значими за преценката на сложността на делото са и видът и броят на предявените искови претенции и тяхното съединяване,тъй като с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено със сложността на делото преценката се концентрира върху характеристиките на защитата,възложена по конкретното дело,включително и когато тя възложена при субективно съединени искове.В хипотезата на обективно съединени искове,предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно,но в хипотезата на субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено съобразно спецификите на конкретния случай.