Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 22.05.2022, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 177/2021
Вид
Решение № 34
Подписан
22.05.2022
Състав
Веселина Иванова Димчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Златоград, 22.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20215420100177 по описа за 2021 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от „А. за С. на В.“ ЕАД срещу АТ. СВ. Х.. Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 31.07.2017 г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и А. С.

Х. (в качеството на кредитополучател) бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15076055. Въз основа на цитирания договор, размерът на предоставения кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно 6 000 лв. Начислена е и застрахователна премия в размер на 2 016 лв. Ищецът сочи, че кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена надбавка съставляваща печалбата на кредитора, с фиксиран лихвен процент за срока на договора. При тези условия, общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 12 987 лв., поради което договорната лихва по кредита била договорена между страните в размер на 4 761 лв. Излагат се съображения, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2022 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които от по 216,45 лв., при първа погасителна вноска на 20.08.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, с посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, а крайният срок за издължаване на задълженито по кредита е 20.07.2022 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/. Сочи се още, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на 1 погасителните вноски, поради което кредиторът обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо и уведомил длъжника с писмо, получено от последния на 15.07.2019 г. Вземането на кредитора било прехвърлено в полза на ищеца на 05.07.2019 г. по силата на Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. Ищецът твърди, че е изпратил до длъжника 2 бр. уведомления за извършената цесия – от 11.07.2019 г. и от 17.02.2021 г. с известие за доставяне чрез „Български Пощи“ ЕАД, но и за двете писма се върнали в цялост, с отбелязване на пратката „Непотърсена“, като на осн. чл. 9 от Условията по договора, ищецът счита, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на задължението му. В допълнение, прилага към исковата молба и моли да бъдат връчени на ответника заедно с нея, копия от уведомленията за извършената цесия от името на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. При тези твърдения моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 5 182,24 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS15076055 от 31.07.2017 г., сключен между между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А. С.

Х. (в качеството на кредитополучател) за периода 20.09.2018 г. – 20.07.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 04.03.2021 г. (пред СРС) до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва в размер на сумата от 2 881,91 лв., начислена за периода от 20.09.2018 г. до 15.07.2019 г. и сумата от 1 192,28 лв. – обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 21.09.2018 г. – 04.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 53 от 21.05.2021 г. по ч.гр.д. № 111/2021 г. по описа на РС-З. Претендира разноски за производството. В условията на евентуалност, исковете са предявени в идентичен порядък като осъдителни, при условията на чл. 235 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който я оспорва като неоснователна по основание и размер, а осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност – като недопустими. Твърди се, че предсрочната изискуемост на процесния кредит не е обявена по надлежния ред, поради което ответникът би могъл да бъде задължен единствено за падежиралите суми по кредита. Излагат се съображения, че съдържанието на договора за кредит не отговаря на императивни изисквания предвидени в ЗПК, поради което същият е недействителен, а ответникът дължи само чистата стойност на кредита, т.е. размера на главницата, след приспадане на заплатените до момента суми по кредита, с които са погасявани недължимо платени лихви, разноски, такси и др. Алтернативно, е въведено възражение за недължимост на т.нар.

„застрахователна премия“ и „такса ангажимент“, които не са включени в ГПР, при несъблюдаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поставяща ограничение за размера на ГПР. Ответникът сочи още, че клаузата, с която е уговорено заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 2 016 лева, разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между негомите права и правата н доставчика.

Сочи се още недължимост на т.нар. „такса ангажимент“ в размер на сумата от 210 лв., както и на уговорената възнаградителна лихва (ГЛП) в размер на 27, 2

32%, поради противоречие с добрите нрави. Излагат се съображения, че т.нар.

„застрахователна премия“ и „такса ангажимент“ не са включени в ГПР, но по своята същност представляват разход и следва да бъдат включени в него, като според ответника договорът за кредит е нищожен, поради нееквивалентност на престациите и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Сочи се, че претнедираната лихва в размер на 1 192,28 лева (обезщетение за забава) за периода от 21.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не се дължи, доколкото не е посочен размерът на главница върху която е начислена и липсва основание за нейното начисляване, тъй като предсрочна изискуемост на кредита не е обявена по надлежния ред. Твърди се, че е налице частично дублиране в периода на претендираните договорна лихва и обезщетение за забава - договорната лихва се претендира за периода от 20.09.2018 г. до 15.07.2019 г., а обезщетението за забава - от 21.09.2018 г. до подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК.

Заявено е възражение за съдебно прихващане между дължимата сума по договора и заплатените до момента суми по него, в размер на 2 815, 70 лева.

По тези съображения ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, като бъде уважено въведеното възражение за прихващане. Претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на сумата от 5 182,24 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS15076055 от 31.07.2017 г., сключен между между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А. С.

Х. (в качеството на кредитополучател) за периода 20.09.2018 г. – 20.07.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 04.03.2021 г. (пред СРС) до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва в размер на сумата от 2 881,91 лв., начислена за периода от 20.09.2018 г. до 15.07.2019 г. и сумата от 1 192,28 лв. – обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 21.09.2018 г. – 04.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 53 от 21.05.2021 г. по ч.гр.д. № 111/2021 г. по описа на РС-З.

По допустимостта.

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 111/2021 г. на РС-З., се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 5 182,24 лв.

– главница за периода от 20.09.2018 г. до 20.07.2022 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., сключен с „БНП П.П. Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; сумата от 2 881,91 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.09.2018 г. – 15.07.2019 г.; сумата от 1192,28 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 21.09.2020 г. – 03.03.2021 г. и разноски за производството в размер на сумата от 235,13 лева. В законоустановения едномесечен срок, длъжникът е депозирал възражение по 3 чл. 415 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, които са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността.

За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че спорното право е възникнало в сочения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между първоначалния кредитор (цедента) „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответника, а именно - валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., по което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в претендирания размер и в посочения срок, ведно с възнаградителна (договорна) лихва в сочения размер, съответно настъпване на условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и достигане на изявлението на банката до длъжника; както и обстоятелството, че вземанията са прехвърлени в негова полза (на ищеца) въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

С изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение № 191 от 23.12.2021 г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти: 1. наличие на Договор за потребителски кредит № PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., сключен между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и АТ.

СВ. Х. и 2. Кредитополучателят е заплатила общо 13 бр. месечни погасителни вноски, всяка на стойност от по 216,45 лв., дължими за периода 20.08.2017 г.

– 20.08.2018 г., съгласно погасителен план към Договор за потребителски кредит № PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., или общо сумата от 2 813,85 лв.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК, като същият е сключен на 31.07.2017 г., поради което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в редакцията от ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.). В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В настоящия случай видно от съдържанието на сключения договор за потребителски паричен кредит между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и длъжника А. С. Х., не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по следните съображения: