Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 143 от 29.01.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 2036/2025
Вид
Определение № 143
Подписан
29.01.2026
В сила
11.02.2026
Състав
ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 322 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.49 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Търговище, 29.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20253530102036 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. М. с ЕГН-**********, със съдебен адрес адв.С. А. АК-Търговище против С. Х. М. с ЕГН-********* от**********, с която е предявен брачен иск по чл.49 от СК за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината и обективно съединени с него небрачни искове за упражняване на родителски права върху непълнолетни деца, определяне на режим на лични отношения с другия родител, издръжки от другия родител и фамилно име след развода, както и искове по чл.127а, ал.2 от СК.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата, с което прави възражение за неподсъдност на делото на РС Търговище, поради факта че постоянният му адрес е в гр.Варна и моли за изпращането му на компетентния РС-Варна.

Като взе предвид становището на ответницата във връзка с подсъдността, съдът намира следното:Възражение за местна неподсъдност на делото по смисъла на чл. 119, ал. 3 ГПК е допустимо да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба, в която връзка възражението е редовно от процесуална страна, като направено в установения срок /съобщението по чл. 131 ГПК е получено редовно на 06.01.2026г., отговорът е депозиран на 14.10.2025г. Представено е заверено копие от лична карта, от което е видно, че ответникът е с регистриран адрес в гр.Варна от 21.05.2025г.

Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл. 103 от ГПК. Предявява се пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника - обща местна подсъдност по чл. 105 от ГПК.

От общата разпоредбата на чл. 105 от ГПК следва, че искът за развод е местно 1 подсъден на съда, в района на който ответникът има постоянен адрес.

Местната подсъдност не е служебен въпрос и съдът е длъжен да се съобразява с пределите на самото възражение и неговото основание, /в този смисъл е Определение № 179 от 12.03.2012г. по ч.гр.д. № 569/2011г. на ВКС, III ГО постановено по реда на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 121 от ГПК/.

Нормата на чл. 322 от ГПК на следващо място, допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име. Тъй като в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод, съдът е длъжен да се произнесе по тези искове. Това налага извода, че съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. В този смисъл е даденото задължително разрешение в Определение № 468 от 23.07.2013г. по ч.гр.д. № 3206/2013г. на ВКС, III ГО.

Когато исковете са насочени срещу лице с неизвестен адрес или срещу лице, което не живее в пределите на Република България на постоянния си а д р е с , местно компетентен е съдът по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца- чл. 107, ал.1 и 2 от ГПК, каквато хипотеза в случая не е нА.це.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2036/2026г. VІІI-ми състав по описа на Районен съд-Търговище.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност, на осн. чл.105 от ГПК на Районен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Търговищки окръжен съд в седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Търговище, 29.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20253530102036 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. М. с ЕГН-**********, със съдебен адрес адв.С. А. АК-Търговище против С. Х. М. с ЕГН-********* от**********, с която е предявен брачен иск по чл.49 от СК за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината и обективно съединени с него небрачни искове за упражняване на родителски права върху непълнолетни деца, определяне на режим на лични отношения с другия родител, издръжки от другия родител и фамилно име след развода, както и искове по чл.127а, ал.2 от СК.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата, с което прави възражение за неподсъдност на делото на РС Търговище, поради факта че постоянният му адрес е в гр.Варна и моли за изпращането му на компетентния РС-Варна.

Като взе предвид становището на ответницата във връзка с подсъдността, съдът намира следното:Възражение за местна неподсъдност на делото по смисъла на чл. 119, ал. 3 ГПК е допустимо да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба, в която връзка възражението е редовно от процесуална страна, като направено в установения срок /съобщението по чл. 131 ГПК е получено редовно на 06.01.2026г., отговорът е депозиран на 14.10.2025г. Представено е заверено копие от лична карта, от което е видно, че ответникът е с регистриран адрес в гр.Варна от 21.05.2025г.

Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл. 103 от ГПК. Предявява се пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника - обща местна подсъдност по чл. 105 от ГПК.

От общата разпоредбата на чл. 105 от ГПК следва, че искът за развод е местно 1 подсъден на съда, в района на който ответникът има постоянен адрес.

Местната подсъдност не е служебен въпрос и съдът е длъжен да се съобразява с пределите на самото възражение и неговото основание, /в този смисъл е Определение № 179 от 12.03.2012г. по ч.гр.д. № 569/2011г. на ВКС, III ГО постановено по реда на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 121 от ГПК/.

Нормата на чл. 322 от ГПК на следващо място, допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име. Тъй като в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод, съдът е длъжен да се произнесе по тези искове. Това налага извода, че съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. В този смисъл е даденото задължително разрешение в Определение № 468 от 23.07.2013г. по ч.гр.д. № 3206/2013г. на ВКС, III ГО.

Когато исковете са насочени срещу лице с неизвестен адрес или срещу лице, което не живее в пределите на Република България на постоянния си а д р е с , местно компетентен е съдът по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца- чл. 107, ал.1 и 2 от ГПК, каквато хипотеза в случая не е нА.це.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2036/2026г. VІІI-ми състав по описа на Районен съд-Търговище.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност, на осн. чл.105 от ГПК на Районен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Търговищки окръжен съд в седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 2