Определение № 363 от 29.04.2025, Районен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Сливен, 29.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Частно наказателно дело № 20252230200420 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК и е образувано по повод жалба от С. Р. Р. против Постановление на РП – Сливен от 27.02.2025 година, с което е прекратено частично наказателното производство, водено за престъпление по чл. 134, ал.1 от НК на територията на съдебен район Сливен и продължава за същото престъпление извършено на територията на съдебен район Стара Загора.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от пострадалото лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Досъдебно производство № 156 „ИП“/2021 г. е образувано за това че през м. септември 2019 г. в гр. Сливан, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинена тежка телесна повреда на С. Р. Р., изразяваща се в загуба на долен крайник – престъпление по чл.134, ал. 1 от НК.

По делото са били разпитани лекарите, участвали в екипите, осъществили лечението на пострадалия Р.. Изискани са всички медицински документи от престоя му в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен и МБАЛ „Хаджи Димитър“ гр. Сливен. Назначени са и изготвени множество експертизи за причините довели до загубата на долния ляв крайник.

От заключението на назначената първоначално петорна съдебномедицинска експертиза се установява, че не могат да бъдат посочени нарушения на правилата за лечение и добрата медицинска практика, от някой 1 от лекуващите св. Р. лекари и специалисти в съответните здравни заведения, които да са в причинно-следствена връзка със загубата на засегнатия крайник на св. Р..

Поради това, с постановление на РП Сливен от 30.10.2023г., на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК, наказателното производство е било прекратено.

С определение №1166/21.12.23 г. по ЧНД №1602/23 г. на СлРС е било отменено постановлението за прекратяване на РП-Сливен като е било дадено указание за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори категорично и точно на първоначално поставените въпроси, както и да уточни в кой момент, кой от лекарите е следвало да приложи самостоятелно или едновременно необходимите медицински интервенции, от които да е категорично,че въпреки приложението им в пълен обем, се е стигнало до инфекция, съответно до ампутация на левия крайник.

С постановление от 12.07.24 г. на разсл.полицай, по делото е назначена повторна петорна съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена през м.ноември 2024 г.

В отговора на първи въпрос в експертизата е посочено, че характерът и степента на увреждането на човешкия организъм се определят според найтежките последици за здравето, независимо от това дали те са настъпили непосредствено след причиняване на увреждането или по-късно, чрез усложнения, които са в причинна връзка с извършеното деяние. Поради това, изкълчването на лявата колянна става, с настъпилите последващи усложнения от тромбоза на лява повърхностна бедрена и задколянна артерии, реперфузионен синдром, синдром на притискане и некроза на меките тъкани, с вторични инфекции, довели до извършване на ампутация на ляв долен крайник, се преценява като загуба на крак по смисъла на чл.128 ал.2 от НК.

В отговор на трети въпрос, вещите лица са посочили допуснатите нарушения на правилата на добрата медицинска практика, във всяко едно от здравните заведения, където е бил хоспитализиран св. Р. и които са в причинно-следствена връзка с настъпилата тежка телесна повреда.

Посочено, че в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“, отделение по „Ортопедия и травматология“ гр.Сливен е налице частично нарушение на правилата на добра медицинска практика. Не е проследено в динамика и отразено в 2 историята на заболяването съдовоневрологичното състояние на крайника, с оглед ограничаване периода на исхемия на тъканите.

В МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД гр. Сливен също е налице частично нарушение на правилата на добрата медицина. Не е предприето динамично наблюдение на пациента и при необходимост да бъде извършена спешна фасциотомия. Не е било изследване състоянието на дълбоката венозна система на долните крайници чрез доплер ехография.

В УМБАЛ „Д-р Ст.Киркович“ АД гр. Стара Загора също е констатирано частично нарушение на правилата на добрата медицинска практика. Не е било извършено образно изследване на периферните кръвоносни съдове. Не са били предприети ефективни действия относно ликвидиране на компартмент синдрома, като не е била извършена достатъчна и адекватна фасциотомия.

По време на оперативната интервенция не е бил взет материал за микробиологично изследване и не е бил установен микробен причинител.

Според вещите лица, при проведения диагностично лечебен процес в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София, проведеното лечение е съответствало на състоянието, в което е хоспитализиран св. Р..

В отговор на IV въпрос в експертизата е заключено, че е налице пряка причинно следствена връзка между поведението на лекуващите лекари и полученото телесно увреждане на св. Р..

Въз основа на събраните по делото доказателства и най-вече на посочената по-горе експертиза РП-Сливен е приела, че лекуващите св. Р. лекари и медицински специалисти, в трите здравни заведения са осъществили съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.134 ал.1 т.1 от НК, тъй като, чрез немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност и допуснати нарушения на Наредба №2 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, на Наредба №3 от 08.05.2013г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции, Кодекса за професионална етика на лекарите в България, Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария и др. и в хипотезата на непредпазливост и независимо съпричиняване, всеки от тях, с допущане на посочените индивидуални нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, е допринесъл за настъпването на причинената телесна увреда на св. Р.. Допуснатите от всеки 3 лекар нарушения на своето ниво са свързани. В своята съвкупност и продължителност във времето те способствали за причиняване уврежданията на пострадалия, които прераснали в тежка телесна повреда.

Безспорно по делото е доказано, че е осъществен състав на престъплението по чл.134, ал.1 от НК, както лекарските екипи в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“ АД гр.Сливен, МБАЛ „Хаджи Димитър“ гр. Сливен, така и в УМБАЛ „Д-р Ст.Киркович“ АД гр. Стара Загора.

Всеки един от лекарските екипи е действал самостоятелно. Всеки екип е извършил нарушения на добрата медицинска практика, които са били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия за св. Р. вредоносен резултат.

Налице са няколко отделни съставомерно извършени на територията на гр. Сливен и гр. Стара Загора деяния по чл.134 ал.1 от НК.

Въпреки това обаче РП-Сливен е прекратила частично наказателното производство за извършените на територията на съдебен район Сливен престъпления, доколкото за извършено престъпление по чл.134, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказания ЛОС до 3 години, а съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 5 години за деяние, наказуемо с ЛОС, повече от 1 година.

В конкретния случай, всички медицински интервенции на св. Р. са били извършени в периода м.09.-23.10.2019 г., което налага извода, че по настоящото ДП е изтекъл давностният срок за наказателно преследване още на 24.10.2024 г.

С изтичане на срока по чл. 80, ал. 1 от НК , чиято продължителност е поставена в зависимост от най-тежкото по вид и размер наказание, предвидено за извършеното престъпление, държавата губи възможността да реализира наказателната отговорност на престъпния деец за конкретно извършено от него престъпление, при това, независимо от етапа на производството, в който е констатирано изтичането на давностния срок. В тази насока е и еднопосочната практика на върховната съдебна инстанция, в която се приема, че давността има материално-правна същност. Решаващо за нея е погасяването на правото на държавата по наказателно-правното, а не по наказателно-процесуалното право- отношение. Държавата губи всякаква възможност да накаже престъпника, а не само да проведе наказателно преследване срещу него.

4

Настъпването на погасителната давност по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК в хода на висящо наказателно производство е основание за неговото прекратяване.

Пострадалият от деянието не е съгласен с този извод на прокуратурата, като твърди, че не следва да се отчита 5 годишния давностен срок, а абсолютната давност от 7 години и половина, тъй като през този период са извършвани многократни действия за откриване на извършителите, поради което наказателното производство е било неправилно прекратено.

Съдът намира законосъобразно. постановлението на

РП-Сливен за правилно и

От образуването на наказателното производство, органите по разследване не са предприели преследване срещу определено лице, като производството е образувано и водено срещу неизвестен извършител и не е реализирано нито едно действие, насочено спрямо конкретен субект. В случая давността не е прекъсната, защото наказателното производство не е възбудено срещу определено лице, а в входа на протичането му никой не е бил привлечен като обвиняем. За протичането на давностния срок е без значение дали извършителят на деянието е открит или не, а е от значение дали от датата на деянието са били предприети такива действия. В конкретния случай в хода на разследването са проведени единствено и само разпити на лекарите от всички медицински екипи, както в Сливен така и в Стара Загора и са назначени и изготвени няколко съдебно медицински експертизи. Нито едно от тези процесуално следствени действия не е било насочено спрямо конкретно лице и най-вече спрямо привличането на конкретно лице в качеството на обвиняем.

Затова в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 3, от НК, тъй като не са били предприети действия за преследване и то спрямо лицето срещу което е насочено преследването.

При така установеното, възможността за спиране или прекъсване на давността е погасена на 24.10.2024 г.

Ето защо съдът намира, че следва да потвърди Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 27.02.2025 год., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5 от НПК, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП – Сливен от 27.02.2025 год., с което е прекратено частично наказателното производство, водено за престъпление по чл. 134, ал.1 от НК на територията на съдебен район Сливен и продължава за същото престъпление извършено на територията на съдебен район Стара Загора, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Сливенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6