Решение № 5510 от 10.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5510 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Т.ова като разгледа докладваното от Албена А.а Въззивно гражданско дело № 20211100509774 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20117704/17.05.2021 г. СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 27205/2020 г. е осъдил А. Н. А. и Й. Н. Б. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД всеки от тях на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от по 1044,24 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г.; по 14,53 лв.-сума за дялово разпределение за периода м.05.2017 г.-м.04.2018 г. за имот-апартамент № 15, находящ се в гр.София, жк „*******, абонатен № ******* със законната лихва за периода 26.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от по 120,95 лв.-мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2017 г.-11.06.2020 г., като е отхвърлил исковете с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над 1 044,29 лв. до предявения размер от по 1 976,42 лв., както и за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., иска за заплащане на стойността на предоставена услуга дялово разпределение за разликата над 14,53 лв. до предявения размер от по 17,74 лв., както и за периода м.03.2017 г.-м.04.2017 г., както и исковете с 1 правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от по 294,93 лв.-лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия и за периода 30.04.2017 г.14.09.2017 г. и за сумата от по 4,44 лв.-лихва за забава за периода 30.04.2017 г.11.06.2020 г. върху главницата за дялово разпределение.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лицепомагач на ищеца.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби от ответниците А. Н. А. и Й. Н. Б. в частта, с която са уважени исковете срещу тях с твърдения, че в посочената част същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано.Излагат доводи, че не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като по делото не е установено същите да са приели наследството на Н. А.

Б..Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците са приели наследството на Н. Б. с конклудентни действия, изразяващи се в регистриране на постоянен и настоящ адрес на процесния имот.Липсват и доказателства ищецът да е уведомил писмено ответниците да предоставят достъп до имота, за да се изпълни процедурата, при която се установяват данни кога радиаторите са били демонтирани, т.е. не е доказано, че ответниците дължат плащане на топлинна енергия за периода на спиране на топлопоснабдяването до осигуряване на достъп за проверка.Твърдят, че мораторна лихва се дължи само върху задължението по общата фактура, а не по месечните такива и че по делото липсват доказателства за изпълнение на процедурата по чл.28 от ОУ от 2016 г., от която да се установи дали ответниците са имали възможност да направят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия.Оспорват и дължимостта на сумата за дялово разпределение, като излагат доводи, че липсват доказателства каква сума е заплатена от ищеца на фирмата за дялово разпределение.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират разноски.

Ответникът по въззивните жалби-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същите.Поддържа становище, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и мотивирано решение и моли съда да го потвърди.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Третото лице-помагач-„ Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

2

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответниците в качеството им на наследници на Н. А. Б. и собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „******* ап.15 са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Съгласно & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Наследодателят на ответниците не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.В чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, в сила от 2014 г. е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят при условията на разделна отговорност /по ½/ от сумата от 3 952,98 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., отразена в общи фактури № 82000527/31.07.2017 г.

3 и № 96767358 за отоплителен сезон м.05.2016 г.-м.04.2017 г. и отоплителен сезон м.05.2017 г.-м.04.2018 г. със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-26.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 831,76 лв. мораторна лихва за забава от 30.04.2017 г. до 11.06.2020 г.; сумата от 35,48 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2018 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-05.08.2021 г. до окончателно плащане, както и 8,89 лв.мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2017 г. до 11.06.2020 г.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили исковете с твърдения, че не са в облигационно правоотношение с ищцовото дружество.Оспорили са, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена по надлежния ред към АС, че е топлоснабдена, респ. количеството на доставената топлинна енергия.Направили са и възражение за погасителна давност.

На 09.05.2001 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „******* е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с „Техем Сървисис“ ЕООД.В списъка с етажни собственици срещу апартамент № 15 фигурира името и подписа на Н. А. Б..

Представен е и договор № 522, сключен между ЕС в гр.София, жк „******* и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети Н. А. Б. е закупил апартамент № 15, находящ се на ул.

„*******

Видно от писмо на СО-р-н „*******“ от 09.10.2017 г. в архива на района се съхранява преписка за продажба П-971 от 1968 г. за общински недвижим имот с адрес: жк „******* ап.15 /стар ул. „******* № *******/ с купувач- Н.

А. Б.-договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 23.04.1968 г.

От извършената справка по Наредба № 14/2009 г. е видно, че Н. А. Б. е 4 починал на 29.11.2017 г. и е оставила за наследници по закон: А. Н. А.-син и Й.

Н. Б.-син.

Представени са документи за дялово разпределение и протокол за неосигурен достъп за процесния имот за исковия период и съобщения към фактури, както и документ за главен отчет за периода 01.05.2017 г.-30.04.2018 г., в който е отразено, че радиаторите са затапени, подписан за клиент без възражения.

От заключението на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице М.Т. е установено, че за периода 2016/2017 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет-протокол от 19.05.2017 г.Според изравнителната сметка на ФДР в процесния имот има 5 бр. радиатори и за всички тях му е начислена служебна топлинна енергия.За периода 2017/2018 г. абонатът е осигурил достъп за отчет-главен отчет от 08.05.2018 г. и допълнителен отчет от 12.11.2018 г., в които е отразено, че всички радиатори са демонтирани и затапени.ФДР е начислила отново служебна топлинна енергия поради липса на информация кога са демонтирани.За процесния период топлинна енергия за БГВ е начислена служебно на брой лица с разходна норма 140 л/денонощие за един потребител.За периода 2017/2018 г. в допълнителния отчет е отбелязано, че съществуващият водомер няма пломба и не е подменян над 10 години.Абонатната станция е захранвала целия блок-един вход и е подменена през 2003 г.На вещото лице са предоставени акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа от 16.06.2003 г., в който е отбелязано разрешението за строеж № 399/18.03.2003 г. от гл.арх. на р-н „*******“, удостоверение за качество № 1262/20.06.2003 г. на ЕТ „Термоконтрол“ и протокол от 31.03.2003 г. за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия.От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи за сметка на доставчика на топлинна енергия, а чистото количество топлинна енергия се разпределя между потребителите.Проверката на общия топломер за 2017 г. е направена 8 месеца след законовия срок, но от техническа гледна точка наличието на метрпологична проверка макар и след изискуемия срок със заключение „съответства“ обуславя извод, че през този период същият е бил годно СТИ.Начислената сума за топлинна енергия за процесния период възлиза на 3 833,82 лв., резултатът от изравнителните сметки е 199,86 лв. за доплащане.Размерът на топлинната енергия за процесния период възлиза на 5

4033,68 лв., която сума е без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния период без суми за дялово разпределение и без лихви.Сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивно производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в уважената им част.В частта, с която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила поради необжаването му.

Първоинстанционният съд е приел, че ответниците като наследници на Н. Б.- собственик на процесния имот, са отговорни за задълженията му за потребена топлинна енергия за процесния период.Съдът е приел, че видно от отразените данни в НБДН ответниците са приели наследството с регистриране на процесния адрес като постоянен и настоящ такъв от 28.12.2017 г., т.е. около месец след смъртта на наследодателя и получават лично съобщенията на този адрес.По отношение размера на потребената топлинна енергия съдът се е позовал на приетата по делото техническа експертиза.По отношение на сумата за дялово разпределение съдът се е позовал на разпоредбите на чл.36 от ОУ на ищеца, чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от ОУ на договорите между ищцовото дружество и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост.Съдът е уважил частично възражението на ответниците за погасителна давност по отношение на вземанията, станали изискуеми преди м.05.2017 г.По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът е изложил съображения, че с оглед разпоредбата на чл.32, ал.2 от ОУ от 2016 г. длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си по общата фактура и е определил размера на претенцията по чл.162 ГПК с оглед частичното погасяване на вземанията по давност.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8531c328-3c92-4ce8-b1a7-3aac60e6bfa9