Решение № 7294 от 29.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7294 гр. С, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110135252 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от Г. КР. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: село С, ж.к.

„В 1“, бл., вх. „А“, ет. 9, ап. 24 против „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град С, ул. „Х И“ №, ет. 7 обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че Г. КР. ИВ. не дължи на дружеството сумата в размер на 179.58 лева - възнаградителна лихва по сключен Договор за кредит PLUS01060230/06.2017г. за периода 29.08.2008г.- 30.04.2009г., сумата в размер на 724.68 левамораторна лихва за периода 30.08.2008г. до 20.11.2015г., както и сумата в размер на 219.09 лева- законната лихва, начислена върху главницата, считано от 14.12.2015г. до 29.04.2018г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 16.05.2016г. по ч.гр.д.77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав. В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че срещу ищеца Г. КР. ИВ. е образувано и се води изпълнително дело № 20218440400798 на ЧСИ С Я, което дело е образувано по молба на ответника „ф-ма“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2016г., издаден по гр.дело № 77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав, за сумите в размер на 919.03 лева — остатък от главница по договор за стоков кредит № PLUS01060230, сключен през м.06.2007г. между БНП „ф-ма“ и Г. КР. ИВ., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 08.07.2014г. в полза на ответното дружество „ф-ма“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2015г. до окончателното плащане на вземането, възнаградителна лива в размер на 179.58 лева за периода 29.08.2008г.-30.04.2009г., мораторна лихва в размер на 724.68 лева за периода 30.08.2008г. до 20.11.2015г., и 336 лева разноски по делото. Посочва се, че преди образуване на посоченото изп.дело при същия ЧСИ е било образувано изп.дело №20168440403358, което е прекратено на осн. чл.433, ал.1 от ГПК, като последното изп.действие по него било извършено на 20.10.2016г. Счита, че за периода от последното изп.действие по изп.дело №20168440403358 до образуване на 1 изпълнително дело № 20218440400798 на ЧСИ С Я е изтекла кратката погасителна давност и присъдените лихви не се дължат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ ЕАД е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове и излага подробни съображения за дължимост на сумите.

Твърди се наличие на предприети действия, с които е прекъсната погасителната давност.

Считата, че независимо, че предмет на исковете са лихви, за същите следва да се прилага 5 годишна погасителна давност, доколкото се основават на акт, приравняващ се по своите последици на влязло в сила съдебно решение. В условията на евентуалност се твърди, че предприемането на изпълнителни действия след изтичане на срока на перемцията прекъсват давностния срок. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложено към делото ч.гр.д.77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав същото е образувано по заявление на „ф-ма“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. КР. ИВ.. Заповед е издадена на 05.01.2016г. и съобщена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление след като връчителя е установил, че адресата живее на посочения постоянен адрес. Издаден е изпълнителен лист от 16.05.2016г. съгласно който Г.

КР. ИВ. е осъден да заплати на „ф-ма“ ЕАД суми в размер на 919.03 лева — остатък от главница по договор за стоков кредит № PLUS-01060230, сключен през м.06.2007г. между БНП „ф-ма“ и Г. КР. ИВ., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 08.07.2014г. в полза на ответното дружество „ф-ма“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2015г. до окончателното плащане на вземането, възнаградителна лива в размер на 179.58 лева за периода 29.08.2008г.-30.04.2009г., мораторна лихва в размер на 724.68 лева за периода 30.08.2008г. до 20.11.2015г., и 336 лева - разноски по делото.

Изискано и прието по делото е заверено копие от изп.дело №20168440403358 по описа на ЧСИ С Я. Изпълнителното дело е образувано на 20.10.2016г. по молба на взискателя от същата дата, въз основа на издадения на „ф-ма“ ЕАД изпълнителен лист, като е поискано извършване на пълно имуществено проучване и налагане на запори на трудово възнаграждение и вземания към банки в страната. Извършени са справки за налично имущество на длъжника, но не са предприемани никакви изп.действия. С молба от 01.07.2019г. „ф-ма“ ЕАД е поискало извършване на справка за трудови договори, опис на движими вещи и запор на банкови сметки. На 10.09.2019г. са изпратени запорни съобщения до банките в страната. Наложен е запор на сметки в „ф-ма“ АД и ‚ф-ма“ ЕАД - без авоар, като няма постъпления на суми по делото. С постановление от 08.04.2021г. на ЧСИ производствотопо изп.дело №20168440403358 е прекратено на осн. чл.433, ал.1 от ГПК.

Изискано е и заверено копие от изп.дело № 20218440400798 по описа на ЧСИ С Я, образувано на 29.04.2021г. В печата, поставен от ЧСИ по изп.дело №20168440403358 върху изп.лист е видно, че последно изп.действие по делото е било налагане на запор на МПС на 20.10.2016г. с разпореждането за образуване на изп.дело. С разпореждането от 29.04.2021г.

2 за образуване на изп.дело № 20218440400798 на ЧСИ С Я е наложен запор на трудово възнаграждение и на банкови сметки.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът не оспорва съществуването на задължение към момента на влизане в сила на заповед за изпълнение по ч.гр.д.77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав, с оглед на което следва да се разгледат възраженията му за липса на възможност за принудително събиране на сумите, като погасени по давност.

Отричаните суми са установени за дължими в полза на „ф-ма“ ЕАД с влязла в сила заповед за изпълнение. От ч.гр.д.77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав се установява, че заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била надлежно съобщена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като от същия в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение. Поради това следва да се приеме, че с изтичане на предоставения срок за възражения срещу дължимостта на сумите, заповедта за изпълнение се е превърнала в годен изпълнителен титул, въз основа на който може да са допусне принудително удовлетворяване на предявеното притезание. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №28/2018 г., IV г. о., ГК). Затова длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три години, както счита ищеца). Доколкото и вземанията за лихви са установени с акт, приравнен като последици на съдебно решение, за тях също се прилага 5 годишната погасителна давност.

В процесния случай давностният срок е започнал да тече от деня на влизане в сила на заповедта за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД . Конкретната дата на която заповедта е влязла в сила се определя по правилата на чл.414, ал.2 ГПК и чл.47, ал.2 ГПК в редакциите им към 29.02.2016г. – датата на залепване на уведомление и следва да се приеме, че датата на влизане в сила е 29.03.2016г. Съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД , давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение 3 на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно течащата давност от датата на влизане в сила на заповедта е прекъсната с първото същинско изпълнително действие – запор на МПС на 20.10.2016г. По изп.дело №20168440403358 по описа на ЧСИ С Я не са установени други същински изпълнителни действия, доколкото към момента на налагане на запори на банкови сметки делото е било перемирано по право на осн. чл.433, ал.1 от ГПК /първо изп.действие е от 20.10.2016г., а молба на „ф-ма“ ЕАД с посочване на изп.действия е подадена на 01.07.2019г. – след повече от две години/.

Следователно течащата считано от 20.10.2016г. пет годишна погасителна давност, не е прекъсната с изп.действия по посоченото изп.дело, но не е изтекла към момента на образуване на настоящето дело. Течащата погасителна давност е прекъсната и с образуването на изп.дело №20218440400798 на ЧСИ С Я доколкото с разпореждането за образуване са наложени и запори на трудово възнаграждение и банкови сметки.

Следователно предявените искове се явяват неоснователни.

На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.439 ГПК вр. чл.124, ал. 1 ГПК, предявени от Г. КР. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: село С, ж.к. „В 1“, бл., вх. „А“, ет. 9, ап. 24 за признаване за установено спрямо „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град С, ул. „Х И“ №, ет. 7, че Г. КР. ИВ. не дължи на дружеството сумата в 4 размер на 179.58 лева - възнаградителна лихва по сключен Договор за кредит PLUS01060230/06.2017г. за периода 29.08.2008г.- 30.04.2009г., сумата в размер на 724.68 левамораторна лихва за периода 30.08.2008г. до 20.11.2015г., както и сумата в размер на 219.09 лева- законната лихва, начислена върху главницата, считано от 14.12.2015г. до 29.04.2018г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 16.05.2016г. по ч.гр.д.77922/2015г. по описа на СРС, 66 състав.

Разпечатката съдържа 28 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/853162a1-941d-492d-9ac9-d6fcb03dbbb1