Определение № 1519 от 20.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1519 гр. Благоевград, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500400 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

И. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. ***, обжалва определение № 1781 от 26.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 479 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решение № 403 от 16.05.2025 г. в частта за разноските. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Развиват се съображения за това. Моли се за неговата отмяна и изменение на решението досежно присъденото на ищцата адвокатско възнаграждение.

Подаден е отговор на частната жалба. Той изхожда от адвокат А. Б., процесуален представител на Д. К. Н., ЕГН **********, постоянен адрес гр.

***, и настоящ адрес в ***. В същия се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска нейното оставяне без уважение.

Окръжен съд Благоевград констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите *** Н. и *** Н., обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието 1 самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът се освобождава от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - с извънпроцесуалното си поведение да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК поначало не намира приложение при конститутивните искове, тъй като те могат да бъдат упражнявани от носителя им само по съдебен ред, поради което поведението на ответника и признанието на иска се явяват ирелевантни за възлагането на разноските /Определение № 3934 от 17.07.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1916/2026 г., II г. о., ГК, докладчик съдията *** Н., Определение № 3947 от 26.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1399/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 50037 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, и др./. В случая спрямо частната жалбоподателка е уважен именно конститутивен иск, поради което тя не може да бъде освободена от отговорност за разноските, направени от ищцата за адвокатска защита, които са й присъдени с решението на районния съд. Дори обаче да се приеме обратното, то ответницата С. не е признала предявената претенция, поради което само на това основание правната норма, регламентирана в чл. 78, ал. 2 от ГПК, пак няма да намери приложение, като това обезсмисля изследването дали е породена другата кумулативна предпоставка за възлагане на разноските на ищцата, а именно дали с извънсъдебното си поведение С. не е дала повод за завеждане на делото /по подобен начин се разсъждава и в Определение № 2017 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2517/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***/.

Частната жалба се оказа неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

Разноски на ответницата по жалбата не следва да се присъждат. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че разноски в производството за разноски по чл. 248 от ГПК не се дължат на насрещната страна /Определение № 877 от 23.03.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2500/2025 г., I т. о., ТК, докладчик председателят ***, Определение № 794 от 17.03.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1793/2025 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 984 от 2

27.02.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 492/2026 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, и мн. др./. Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт. Допускането на кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските противоречи на целта за закона, както и на регламентацията на института на разноските, уреден в чл. 78 и следв. от ГПК.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на атакуване решението.

Предмет на разглеждане в първата инстанция е иск, чиято цена е под 5000 лева /2556,46 евро/. След като въззивното решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, същото важи и за второинстанционните определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.

Воден от изложените доводи, аргументи и съображения, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. ***, подадена срещу определение № 1781 от 26.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 479 от 2024 г. на Районен съд Благоевград.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3