Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 19.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 840/2023
Вид
Решение № 100
Подписан
19.02.2024
Състав
Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000840 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Елеадора"ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Ю. Р. срещу Решение № 860/05.07.2023г. на Софийски градски съд, ТО, 17с-в по търг.дело № 883/2022год., с което е отхвърлена молбата по чл.625 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност по отношение на "Б.Г.Трейдинг"ООД, поради неплатежоспособност на това дружество и евентуално поради свръхзадължеността му.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на СГС е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон по съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба.

Сочи се, че решението на СГС е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. 3 и 4 от ЗЗД, като тълкуването дадено от съда, че постигнатата уговорка за заплащане на неустойка по чл.12 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожна поради противоречие с добрите нрави, е превратно такова и направено в противоречие с ТР № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Според жалбоподателя постигнатата уговорка в чл.12 от предварителния договор от 07.12.2021г. не е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като при преценката си за това дали неустойката излиза извън присъщите й функции, съдът е следвало да прецени същата не само с оглед на нейната самостоятелност и размер, а и 1 спрямо естеството на договора и останалите уговорени клаузи в същия. Сочи се, че е налице реципрочно задължение за предоставяне на гаранция за изпълнение в размер на цената по договора съответстваща на 2 000 000 евро, която е била уговорена да бъде предварително внесена от купувача по предварителния договор и която е подлежала на задържане от другата страна, ако по вина на купувача не се е стигнало до сключване на окончателния договор. Поддържа се правният довод, че тази гаранция имала характер на задатък, обезпечаващ по този начин вредите на продавача от неизпълнението на задължението на купувача, която била напълно реципрочна на уговорената в полза на купувача компенсаторна неустойка за вредите от развалянето на договора поради неизпълнението на задълженията на продавача да прехвърли правото на собственост върху процесните имоти в уговорения срок, което обстоятелство изобщо не било отчетено от първоинстанционния съд.

Неправилен бил и извода на първоинстанционният съд, че при това положение при развалянето на договора ще е без значение дали договорът ще запази своето действие или то ще отпадне с обратна сила поради упражнено право на разваляне на договора, по отношение на купувача, който винаги щял да получи увеличение на своето имущество с 2 000 000 лева, като според жалбоподателя такъв извод не можело да се направи от текста на предварителния договор. Напротив, при упражнено право на разваляне на договора по вина на купувача, продавачът щял да задържи платената му гаранция в размер на 2 000 000 евро и ще получи увеличение на своето имущество със същата сума, а купувачът съответно щял да обеднее с тази сума. Поради това следвало да се заключи, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че по този начин купувачът постигал обогатяване само за себе си, като в същото време такава реципрочна възможност не била предвидена за продавача.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се открие производство по несъстоятелност по отношение на "Б.Г.Трейдинг"ООД.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна "Б.Г.Трейдинг"ООД, с който се оспорва въззивната жалба на "Елеадора"ЕООД като неоснователна. Искането към съда е да се потвърди обжалваното решение на СГС като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Молителят "Елеадора"ЕООД е сезирал съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност на "Б.Г.Трейдинг"ООД.

Изложил е в молбата за откриване на производство по несъстоятелност твърдения, че в негова полза e възникналo паричнo вземанe за неустойка към длъжника "Б.Г.Трейдинг"ООД, произтичащо от развален по вина на последния предварителен договор 2 за продажба на недвижим имот. Посочил е че на 07.12.2021 г. между него и ответното дружество е бил сключен предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на два недвижими имота, които са подробно индивидуализирани в него. С него страните са се задължили да подпишат окончателен договор за продажба на недвижимите имоти в срок до 25.03.2022 г. Поддържа че ответникът не се е явил, за да бъде подписан окончателен договор за продажба в срок до 25.03.2022 г.,което представлявало неизпълнение на това негово задължение, поето с предварителния договор. С оглед на това се твърди, че за молителя е възникнало правото да развали този договор, което той упражнил с нотариална покана, връчена на ответника на 26.04.2022 г. Предвид настъпилото разваляне на предварителния договор от 07.12. 2021 г. за ответника е възникнало задължението да заплати на молителя неустойка, дължима при разваляне на договора съгласно клаузата на чл. 12 от неговото съдържание, която е в размер на 2 000 000 евро. Ответникът обаче не е изпълнил това свое задължение до момента на сезирането на съда, като се твърди едновременно с това, че той не притежава и активи, с които да може да го изпълни, както и да изпълни останалите си изискуемите парични задължения към всички кредитори. Ето защо молителят е изложил твърдения, че ответното дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното молителят "Елеадора"ЕООД е поискал от съда да се постанови решение по силата на което да се обяви неплатежоспособността на "Б.Г.Трейдинг"ООД и да се открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. При условията на евентуалност е направено и искане ако съдът счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост. Претендирал е и присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ "Б.Г.Трейдинг"ООД я е оспорил като неоснователна. Изложил е твърдения, че предварителният договор от 07.12.2021 г. е недействителен, тъй като е бил сключен от управителя на "Б.Г.Трейдинг"ООД без наличие на представителна власт, доколкото не е налице прието решение на общото събрание на съдружниците в дружеството за разпореждане с недвижимите имоти, описани в предварителния договор. Направил е и възражение за нищожност на клаузата, с която е уговорена дължимостта на неустойка при разваляне на договора, а именно на чл. 12 от предварителния договор, като противоречаща на добрите нрави. С оглед на това е заявил, че за молителя не е възникнало вземане за получаване на неустойка в размер на сумата от 2 000 000 евро. Изложил е също така и твърдения, че притежава достатъчно активи, с които да погасява изискуемите си задължения към кредиторите. Поради изложеното е поискал молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена. Претендирал е присъждане на направените в хода на първоинстанционното производство съдебноделоводни разноски и за заплатено адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна съдът намира за установено следното :

По делото е представен и е приет като доказателство Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.12.2021г., сключен между "Б.Г.Трейдинг"ООД, 3 като продавач и "Елеадора"ЕООД, като купувач, съгласно който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността на описаните в чл.1 от договора два недвижими имота- Триетажна жилищна сграда с подземни гаражи и офиси, с разгърната площ от 1 172кв.м, находяща се в УПИ 14-21, с административен адрес гр.София, м.“Лозенец 3 ч.“, ул.“Неразделни“11 и Селскостопанска сграда, представляваща Пилчарник на обект „Пилчарника- Горни Лозен“, находяща се в с.Горни Лозен, район Панчарево, СО, със застроена площ от 1 166кв.м, ведно с мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от 4 454кв.м., срещу заплащане на продажна цена в размер на сумата от 2 000 000 евро без ДДС.

Съгласно чл.5 като гаранция за изпълнението на договора купувачът се е задължил да заплати на продавача сума в размер на 2 000 0000 евро, което е следвало да бъде сторено в рамките на три работни дни.

Съгласно чл.8 страните са се съгласили в срок до 11.03.2022г. да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт за прехвърляне правото на собственост върху имотите, предмет на настоящия договор, а ако в случай на обективна невъзможност да се осигури изповядването на окончателния договор в предписаната нотариална форма, съгл. разпоредбата на чл.9 са се уговорили да сторят това най-късно до 25.03.2022г. като са уговорили, че на тази дата трябва да се явят в кантората на нотариус Н. Л. за нотариалното оформяне на сделката.

В чл.11, ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на договореното в чл.8 от договора задължение на продавача да се яви за сключването на окончателен договор, купувачът ще има правото да развали настоящия договор с писмено предизвестие или да упражни правата си по чл.19, ал.3 ЗЗД.

Съгласно чл.12 при разваляне на договора поради неизпълнение от продавача на договореното в чл.7 и чл.8 от договора, е предвидено, че купувачът ще има правото едностранно да получи неустойка в размер на платената гаранционна сума, като продавачът се е задължил да върне на купувача предоставената гаранция, ведно с определената неустойка, което е следвало да се стори в срок от 3 дни, считано от датата на получаване на писменото предизвестие.

Съответно в разпоредбата на чл. 13 е предвидено реципрочно, че при неизпълнение на задълженията си от страна на купувача по заплащане на продажната цена, продавачът ще има правото да задържи гаранционната сума като неустойка.

По делото е представен и е приет като доказателство Договор за цесия от 07.12.2021г., съгласно който цедентът "Елеадора"ЕООД е прехвърлил на цесионера "Б.Г.Трейдинг"ООД, част от принадлежащото му вземане на обща стойност от 30 000 000 лева от „Ариес Ин“ЕООД, произтичащо от договор за цесия от 31.12.2020г., а именно вземане в размер на 10 000 000 лева. Посочено е че вземането, заедно с всичките му принадлежности и обезпечения, ще бъде придобито от цесионера срещу заплащането на продажна цена в размер на 2 000 000 евро, равняваща се приблизително на 39,40% от 4 размера на прехвърленото вземане.

Представено е по делото Споразумение за прихващане с дата 07.12.2021г., съгласно което "Елеадора"ЕООД и "Б.Г.Трейдинг"ООД са се съгласили вземането на "Елеадора"ЕООД от "Б.Г.Трейдинг"ООД на обща стойност от 2 000 000 евро, представляващо дължима продажна цена и произтичащо от договора за цесия от 07.12.2021г., по силата на който договор, "Елеадора"ЕООД е прехвърлил на "Б.Г.Трейдинг"ООД част от принадлежащото му парично вземане от „Ариес Ин“ЕООД, което в прехвърлената си част възлиза на 10 000 000 лева, да бъде погасено чрез прихващане с насрещното вземане, което има "Б.Г.Трейдинг"ООД към "Елеадора"ЕООД, на стойност от 2 000 000 евро и което взема произтича от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.12.2021г. и представлява дължима съгласно този договор от купувача гаранция за изпълнение на задължението му по 13 от предварителния договор. Съгласно т.2 от споразумението страните са се съгласили вместо да си разменят насрещни плащания, както и поради наличието на основания за прихващания, да прихванат двете насрещни вземания, като в резултат на извършените прихващания двете страни са се съгласили, че са погасили задълженията си една към друга по описаните вземания.