Решение № 763 от 02.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. София , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503252 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №1488/25.02.2020 г. по гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав, постановено по предявени от М. Ф. Д. лично, и като законен представител на малолетното дете И. М. Д., против ЗД“Бул Инс“АД, обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на застрахователно обезщетение, ведно с лихва за забавено плащане, за претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, както и за претърпените имуществени вреди – разходи за лечение, причинени в резултат на ПТП, осъществило се на 18.05.2017 г. по вина на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№*** – М. Г. Б., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В производството пред първостепенния съд е бил приет за разглеждане и обратен иск, предявен от ответника ЗД“Бул Инс“АД, срещу делинквента М. Г. Б., конституиран като трето лице – помагач на ответника. С обжалваното решение предявеният лично от ищцата М. Ф. Д. иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен частично – до размера на сумата от 50 000 лв., като за разликата над тази сума до пълният предявен размер на иска от 120 000 лв. искът е бил отхвърлен. Същевременно са били уважени в пълните им предявени размери искът на М. Ф. Д. – лично, за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 995,92 лв., както и предявените от името на малолетното дете И. М. Д. искове за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., и за имуществени вреди в размер на 170 лв. Уважени са и предявените акцесорни искове за присъждане на законна лихва върху присъдените суми за обезщетение, за периода от 08.05.2018 г. до 1 окончателното плащане на обезщетението. Уважен е бил и предявеният обратен иск, като М. Г. Б. е бил осъден, при условие, че ЗД“Бул Инс“АД плати реално на М. Ф. Д. и на И. М. Д. присъдените застрахователни обезщетения, да заплати на ЗД“Бул Инс“АД сумата от 26 000 лв. на осн. чл.500, ал.2 от КЗ, законната лихва върху тази сума за периода от 08.05.2018 г. до окончателното плащане, и съдебните разноски, възложени в тежест на дружеството, и сторените от дружеството по обратния иск.

С въззивна жалба вх.№33664/17.03.2020 г. ищцата М. Ф. Д. – лично, чрез адв.

Ц.В., обжалва решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 50 000 лв., до пълния предявен размер от 120 000 лв. Обжалва се и решението в частта му за съответната част от разноските, които ищцата е била осъдена да заплати на ответника. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради необсъждане детайлно на получените от пострадалата тежки травматични увреждания, периода на възстановяване и лечение, продължителността на болките и страданията, настъпилите трайни негативни последици за здравето на ищцата. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер на обезщетението. На ищцата е отказано допускането на своевременно поискани гласни доказателства за търпените от нея болки и страдания, с което е била лишена от възможността да установи конкретните преживявания, страдания и емоции, поради което е поискано събирането на гласни доказателства за претърпените от нея неимуществени вреди чрез допускане до разпит на един свидетел пред въззивния съд. Необосновано съдът е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставяне на обезопасителен колан – с оглед механизма на ПТП, обезопасителният колан не би имал възпиращо действие. При условията на евентуалност се поддържа, че определеният процент съпричиняване е завишен. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и уважаване на предявените от М. Ф. Д. искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди до пълните им предявени размери, като се отмени решението и в частта, в която М. Ф. Д. е осъдена да заплати разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.73 от гр.д.№10049/2018 г. на СГС. Отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Ищцата не дължи държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – ответника и третото лице – помагач, които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба.

С Въззивна жалба вх.№34725/20.03.2020 г., подадена от ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. Я. Д., се обжалва решението частично в осъдителна му част – само по предявения от И. М. Д. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и само относно присъденото обезщетение за размера над 5000 лв. до уважения размер от 10 000 лв., и присъдените законни лихви върху тази разлика. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тази част, тъй като съдът не е взел предвид всички установени по делото релевантни факти и не ги е отчел 2 в тяхната съвкупност. Събраните по делото доказателства не установяват пълно и непротиворечиво всички елементи на непозволеното увреждане, и в частност - че процесното ПТП е реализирано поради противоправно и виновно поведение на водача на л.а. „Опел Корса“ с рег.№***. Допуснато е нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца И.Д.. Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от този ищец и неговата майка, като същият е пътувал без детско столче, в противоречие с императивните изисквания на чл.137Б, В и Г от ЗДвП, като счита, че степента на съпричиняване е 90%. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част, и отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от ищеца И. М. Д., за сумата над 5000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от иска. Заявява претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изикванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК.

Препис от въззивна жалба е връчен на насрещната страна, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№281882/02.11.2020 г., подаден от И. М. Д., действащ чрез законния си представител М. Ф. Д., представляван от адв. Ц.В.. Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на ответника, и се настоява за оставянето й без уважение. Не е аргументирано нито едно основание за нарушаване на принципа на справедливостта с определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. По делото е установен механизма на произшествието както от присъдата по НОХД №815/2018 г. на ОС – Бургас, така и от приетата КАТСМЕ, като се установява, че процесното ПТП изцяло се дължи на субективните действия на водача на автомобила. Съдът е съобразил всички релевантни факти, обуславящи размера на присъденото обезщетение, като не е нарушен принципа на справедливостта. По делото не се установява наличието на съпричиняване от страна на ищеца – при установеният механизъм на ПТП, обезопасителният колан не би бил ефективен. Към датата на ПТП ищецът е бил малолетен, и не е могъл да формира правно валидна воля, поради което не може да се приеме, че е нарушил задължението да пътува с правилно поставен предпазен колан. Задължението за обезопасяване на детето е вменено на виновния водач, и неизпълнението му се явява част от общото противоправно поведение на водача, довело до настъпване на вредоносния резултат. Поради това, съпричиняване от страна на детето не следва да се отчита. Заявява се доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелствата относно характер и тежестта на претърпените от ищеца И.Д. болки и страдания, периода на лечение и възстановяване, както и неудобствата, търпени от пострадалия.

Допустимостта на доказателственото искане се обосновава със своевременното му заявяване в исковата молба, и недопускането му от първостепенния съд. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част. Заявява се претенция за присъждане в полза на ищеца на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че 3 обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявени по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебни застрахователни претенции, по които са били заведени преписки по щета №1810002562 /за И. М. Д./ и щета №1810002559 /за М. Ф. Д./, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивните жалби.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, а и се установява от приетата по делото Присъда №236/09.10.2018 г., постановена по НОХД №815/2018 г. на БОС, НО /на л.122/, изменена в частта за наложеното наказание с Решение №29/21.05.2019 г. по ВНОХД №11/2019 г. на БАС /на л.151/, потвърдено с Решение №190/01.11.2019 г. по Н.Д.№ 792/2019 г. на ВКС – 1-во н.о., в сила от 01.11.2019 г./на л.149/ че на 18.05.2017 г. около 06:10 ч., на общински път №5391, М. Г. Б. като водач на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№***, с превишена и несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост, и без да притежава необходимата правоспособност, губи контрол върху управлението на автомобила, и самокатастрофира, като автомобила излиза извън пътното платно и се преобръща в крайпътна нива, при което са пострадали ищците, пътуващи като пасажери в същия автомобил, като на ищцата М.

Ф. Д. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на гръбначен прешлен, довела до трайно затруднение на движението на снагата, фрактура на малеола на десен голям пищял, довела до трайно затруднение на движението на десен долен крайник, и фрактура на дясна ключица, довела до трайно затруднение на движението на десен горен крайник. Не се спори, че на ищеца И. М. Д. са причинени контузия на главата със суфузии и екскориации в областта на челото, и мозъчно сътресение.

Решението на първостепенния съд е влязло в сила в частта му, в която ответникът „ЗД Бул Инс“АД е бил осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати за причинените на двамата ищци вреди при така осъщественото ПТП на 18.05.2017 г., обезщетения, както следва: на ищцата М. Ф. Д. – обезщетение за неимуществени вреди до размера от 50 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в претендирания размер от 4 995,92 лв., а на ищеца И. М. Д. – обезщетение за неимуществени вреди до размера от 5000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 170 лв., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 08.05.2018 г. до окончателното плащане. Решението е влязло в сила и в частта му по обратният иск, предявен от ответника „ЗД Бул Инс“АД против третото лице – помагач на ответника – делинквента М. Г. Б., с която М. Г. Б. е бил осъден, при условие, че „ЗД Бул Инс“АД плати М. Ф. Д. и на И. М. Д. претендираните обезщетения, той да заплати на „ЗД Бул Инс“АД на основание чл.500, ал.2 от КЗ, сумата от 26 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 08.05.2018 г. до окончателното плащане, ведно с разноските по обратния иск, и възложените в тежест на дружеството разноски по главния иск.