Решение № 20948 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20948 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110159290 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Х. срещу ********* ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1162083 от 23.05.2022г., както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 298.08лева, представляваща недължимо платена сума за такса за обезпечение с поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2023г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 23.05.2022 г. сключил с ********* ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № 1162083, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 5000лева, по който следвало да върне сума в общ размер от 6750.00 лева, от която лихва от 1750.00 лева, при посочен годишен процент на разходите от 49.66 за срока на кредита от 18 месеца.

Поддържа, че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank” в полза на ответника, като в договора за потребителски кредит не бил посочен конкретен размер на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като получил заемната сума в размер на 5000.00лв. ищецът установил, че ответникът е начислил сума в размер на 4950.00лв. за такса за обезпечение с поръчителство, която услуга се предоставяла от партньор на ********* ЕООД. Твърди, че заплатил на ********* ЕООД всички задължения по договора за потребителски кредит. Поддържа, че процесният 1 договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като вноски но договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит и в ОУ, както и поради това, че в чл.5.3 от ОУ сключването на договор за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит и същото било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит и съставлява задължително условие за кандидатстването. Навежда възражение, че не е сключвал договор за поръчителство и такъв не му бил предоставен. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми-чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието– годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит. Твърди, че разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство са в размер над 70%, с оглед на което посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответства на действително уговорените такива, така и била налице неяснота при определяне на ГПР, което имало за последица недействителност на договора. Поддържа, че клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит № 1162083 е нищожна, като неравноправна по смисъла па чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите па чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ********* ЕООД. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1162083 от 23.05.2022 г. с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са неоснователни. Оспорва исковете при твърденията, че на кредитополучателя била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски кредит. Твърди, че в чл. 3 от договора били посочени размерът на общата сума по договора, която подлежала на връщане, както и били упоменати броят на дължимите в срока по договора месечни вноски в общ размер на главница и лихва. Навежда довод, че в договора са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като ясно са посочени лихвеният процент и ГПР. Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания, като в същия се съдържало посочване на размера на потребителския кредит от 5000лв., така 2 и приложимите лихвен процент по кредита в размер на 35.00 % и ГПР в размер на 49.66 %. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че кредитополучателят е уведомен предварително за изискването на кредитора за предоставяне обезпечение и е разполагал с достатъчно време да прецени кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми. Процесният договор за кредит бил сключен при спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК, като посоченият ГПР от 49.11% в договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от Multitude Bank (Малта) услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на договора за кредит. Намира за неоснователно становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя, доколкото ищецът сам е избрал какво обезпечение да предостави, като избраната възможност да сключи договор за поръчителство заляга оспорената клауза по чл. 5 от Договора за кредит, която се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителят е направил при подаването на заявка за кредит, с оглед на което и същата уговорка се явява индивидуално договорена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 23.05.2022г. ищецът сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № 1162083, както и че в изпълнение на чл. 5 от договора за кредит ищецът сключил с партньор на ищеца – дружеството ********* договор за поръчителство с твърдените клаузи.

По делото е приет Договор № 1162083/23.05.2022г. сключен между страните, по силата на който в полза на ищеца (потребител) се отпуска потребителски кредит за сумата от 5000лв., с договорени вноски 18бр., при лихвен процент от 35,00% с посочен ГПР в размер на 49.66%. Описано е, че договорът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, с одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение.

Прието е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че сумата от 5000лв. е усвоена от ищеца на 23.05.2022г. чрез системата *********. Сумата платена 3 по договора от страна на ищеца е в общ размер на 5466.02лв. Ако в изчисленията на ГПР по договора се включва като компонент сумата от 4950лв. начислена като обезпечение съгласно чл.5 от Договора за потребителски кредит, то ГПР нараства на 148.66%.

Прието е заключение на вещо лице по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при избор на обезпечение на кредита на интернет страницата на ********* за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с физическо и юридическо лице като поръчител. На 23.05.2022г. от системата на ответника била изпратена ел.поща до посочен от клиента имейл, съдържащ преддоговорната информация – стандартен европейски формуляр, общи условия, както и договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 5000лв. В системата на ответника е отразено, че при сключване на договора ищеца е дал своето съгласие в процедурата му по искане при избрана опция за обезпечение от самия него, предоставено от ******** (Малта), опцията се визуализирала в трета стъпка при кандидатстване за процесния договор. Вещото лице дава заключение, че съгласно заложената в системата процедура за кандидатстване за отпускане на кредит през сайта – платформата на ответника – ferratum.bg, описана подробно в три стъпки, било техническо недопустимо да се сключи договор без избиране на обезпечение / без избор на лице, което да обезпечи кредита. Системата не давала възможност да се премине към следващите етапи по отпускане на кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 4, вр. чл.11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1162083 от 23.05.2022 г. с ********* ЕООД с твърдените клаузи (безспорно), в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1162083 от 23.05.2022г., а именно, че клаузата е равноправна, че не представлява скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречи на закона и добрите нрави.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 4

ЗПК. Формата за действителност е уредена в чл. 10, ал. 1 ЗПК - хартиен или траен носител (по см. на §1, т.10 ДР ЗПК), т.е. законът допуска възможността кредитът да бъде сключен от разстояние, в който случай следва да са спазени изискванията на чл. 5, ал. 9 (да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр), ал. 13 (да е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, съгласно чл.6 от който договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" е дадена в § 1, т. 1 от ДР ЗПФУР, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР ЗПФУР). В случаите (какъвто е и настоящият), на сключен договор от разстояние с оглед чл.18, ал.1 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронните изявления се прилага ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.