Решение № 182 от 08.12.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 281/2021
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 08.12.2021
- В сила
- 08.12.2021
- Състав
- Радослав Кръстев Славов, Женя Димитрова, Дарина Стоянова Маркова
Други актове по делото
- Протокол № 72 от 24.09.2021 · Радослав Кръстев Славов, Женя Димитрова, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42 · Закон за задълженията и договорите
- чл.137, ал.6 · Търговски закон
- чл.138, ал.2 · Търговски закон
- чл.139 · Търговски закон
- чл.223, ал.4, т.5 · Търговски закон
- чл.42 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл.74, ал.1 · Търговски закон
- чл.74, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 182 гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Радослав Кр. Славов
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1/въззивна жалба от „А 11 груп“ ООД, гр.Балчик, чрез особения представител адв.С., срещу решение №260026/26.02.2021г. , постановено по т.д.№4/2020г. на ОС – Добрич. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява по безспорен начин, че ОСС, проведено на 08.01.2020г. е свикано от съдружник, по реда на чл.138, ал.2 от ТЗ. За извършване на това действие ТЗ не е поставил специални изисквания към пълномощното, поради което упълномощаването е породило съответните правни последици, съгласно ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на тази упълномощителна сделка е приложима и разпоредбата на чл.42 от ТЗ, тъй като тя не представлява сделка с останалите съдружници. Свикването на атакуваното ОСС е редовно. Излага се още, че съдът е тълкувал неточно клаузите на пълномощното, дадено от съдружника Р на К Б. В пълномощното е изразена воля за широко овластяване на пълномощника да представлява съдружника във всички общи събрания на дружеството и да гласува както 1 намери за добре по точките от техния дневен ред. Това пълномощно е изрично – то касае ОС на конкретно дружество и не поставя допълнителни ограничения в представителната власт. Обемът и ограниченията в учредената за пълномощника представителна власт изцяло се определя от изявената вола на упълномощителя. Пълномощното отговаря на изискванията на чл.137, ал.6 от ТЗ. В конкретния случай е приложима и разпоредбата на чл.42 от ЗЗД.
Ищецът е бил редовно поканен на проведеното на 08.01.2020г. ОСС, но същият не е взел участие в него. Поради това, макар и принципно пораждаща действие в отношенията с останалите съдружници, упълномощителната сделка е действала само между упълномощителя и упълномощеното лице. По същество се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемата страна ЗВ. К. М. с писмен отговор, чрез адв.Ч., оспорва жалбата като нередовна, а в условие на евентуалност като неоснователна.
Излага, че особеният представител е превишил предоставените му представителна власт, която се простира единствено в рамките на производството пред първата инстанция. Дори жалбата да се приеме за допустима, на дружеството следва да бъде определен друг особен представител. В условие на евентуалност, се сочи, че твърденията за приложимост на разпоредбите на ЗЗД по отношение проведеното ОСС са необосновани. Налице е специално уредена материя в ТЗ, включително чрез въвеждане на специални срокове, които дерогират приложението на общите правила, включително и по отношение на представителството и упълномощаването. Следва да се кредитират мотивите на ОС – Добрич, според които при изричното пълномощно обемът на представителната власт се определя конкретно чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. Когато една правна норма установява изисквания за упълномощаването, то същото следва да отговаря на тях. В случая това е текстът на чл.137, ал.6 от ТЗ и на чл.18, ал.3 от Дружествения договор. В константната практика е прието, че въведеното в законодателството императивно изискване е не само за писмена форма, но и за определяне обема на овластяването, поради което обстоятелствата, за които същото се извършва следва да бъдат изчерпателно изброени. По същество моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението на ОС – Добрич.
2
Постъпила е въззивна жалба от Т. ВЛ. Р., чрез адв.К., срещу постановеното решение №260026/26.02.2021г. по т.д.№4/2020г. на ОС – Добрич. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Пълномощното от жалбоподателката дава право на упълномощения К Б да действа от името и за сметка на пълномощника. Това са техни вътрешни отношения. Ако упълномощителят не е упълномощил надлежно пълномощника, а последният е предприел действия, то упълномощителят може да потвърди или не вече извършените действия. В случая Т Р. е потвърдила извършените действия, които обвързват само представлявания и пораждат действие спрямо него. Пълномощното нито обвързва, нито вреди на насрещната страна. Съществуването на упълномощителната сделка е единствено за отношенията между страните по нея. Интерес от оспорване на пълномощното има само Т Р., затова ищецът не може да се позовава на липсата на представителна власт и да иска да се прилагат последиците от нея. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №5/2016г. на ОСГТК на ВКС. Тълкуването е принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в приложното поле на чл.42, ал.2 от ЗЗД. Излага се още, че не е необходимо в пълномощното да е посочено изрично за кое ОСС е дадено. Бъчварова е упълномощена да извършва повече действия, освен да гласува на ОСС и това са всички права и задължения, които произтичат от качеството на Т.Р. на съдружник в дружеството. От пълномощното се вижда, че упълномощената има всички права, които има Р. като съдружник.То дава широки права и не може да се тълкува като ограничено до конкретно ОСС. В пълномощното е необходимо и достатъчно да е изразена волята за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Обемът и ограниченията на представителната власт за разпореждане изцяло се определят от изявената в пълномощното вола. Разпореждането също е валидно, ако е извършено в рамките на учредената представителна власт. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, дори упълномощеното лице да е действало без представителна власт, то действията му могат да бъдат потвърдени. В жалбата е направено изявление за потвърждаване на действията извършени от К Б на събрание на съдружниците на „А 11 груп“ ООД от 08.01.2020г. По същество се претендира отмяна на решението на ОС – Добрич и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
3
Въззиваемата страна ЗВ. К. М. с писмен отговор, чрез адв.Ч., оспорва жалбата като допустима, но неоснователна. Излага, че твърденията за приложимост на разпоредбите на ЗЗД по отношение проведеното ОСС са необосновани. Налице е специално уредена материя в ТЗ, включително чрез въвеждане на специални срокове, които дерогират приложението на общите правила, включително и по отношение на представителството и упълномощаването. Некоректно е твърдението, че ищецът няма интерес от оспорване на представителната власт, произтичаща от общото пълномощно.
Напротив, в качеството му на управител и съдружник, той е активно легитимиран да следи за законосъобразното провеждане на ОСС. В този смисъл въпроса с представителната власт не е само негово право, но и задължение. Следва да се кредитират мотивите на ОС – Добрич, според които при изричното пълномощно обемът на представителната власт се определя конкретно чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. Когато една правна норма установява изисквания за упълномощаването, то същото следва да отговаря на тях. В случая това е текстът на чл.137, ал.6 от ТЗ и на чл.18, ал.3 от Дружествения договор. В константната практика е прието, че въведеното в законодателството императивно изискване е не само за писмена форма, но и за определяне По същество моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението на ОС – Добрич.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ОС на съдружници, проведено на 08.01.2020 година.
В исковата си молба ищецът ЗВ. К. М. излага, че е съдружник в „А11 Груп“ ООД. На 06.12.2019 година на същия, в качеството му на съдружник и управител в капитала на „А11 Груп“ ООД са връчени нотариални покани от К И Б, подписало поканите като пълномощник на съдружника Т В Р. с искане за свикване на Общо събрание с бланкетно посочен дневен ред и липсващи предложения за вземане на решение по посочените въпроси. На основание чл.18, ал.3 от дружествения договор съдружниците участвуват в Общото събрание лично или чрез изрично упълномощено лице с изрично нотариално заверено пълномощно, препис от което се представя на управителя. За вземането на конкретни решения по част от предложения дневен ред ТЗ 4 изисква протокола от ОС да бъде удостоверен нотариално със заверка на попдисите на съдружниците и съдържанието на документите, извършени едновременно. Изискани са тези документи, като е посочено, че след представянето им ще се предприемат действия по свикване на събранието, като в допълнение е отправено предупреждение, че съдружника Т. ВЛ. Р. е в системно неизпълнение на задълженията си, което предполага изключване на съдружник. Вместо да изпълни задължението си за представяне на документите по партидата на дружеството е депозирано заявление, с което се иска обявяването/вписването на взети от Общото събрание на съдружниците от 08.01.2020 година решения, на което Общо събрание е присъствувала единствено и само К И Б. Предприетите действия от лицето К Б противоречат на разпоредбите на ТЗ и дружествения договор, тъй като лицето, взело решенията не притежава изрична представителна власт. Лицето не притежава изрично нотариално заверено пълномощно, в противоречие с разпоредбата на чл.137, ал.6 ТЗ и на дружествения договор, съдържанието му е общо, а не изрично както и решенията са взети на самоволно свикано събрание, независимо, че е налице процедура по свикването на Общо събрание от управителя на дружеството и без да е налице изрично бездействие или отказ.
Решенията са взети, в нарушение на повелителните разпоредби на закона от лице, което не притежава изрична представителна власт и в нарушение на процедурата по свикване и провеждане на Общо събрание. Моли съдът да отмени решенията на ОСС, проведено на 08.01.2020 година, с които е освободен като управител и не е освободен от отговорност, избран е нов управител – Т.Р., променени са седалището и адреса на управление и е одобрен нов дружествен договор, както и да присъди направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва качеството съдружник на ищеца. Твърди, че събранието е редовно свикано, тъй като искането до управителя е отправено от съдружник, притежаващ повече от 1/10 от дяловете на ответното дружество, поради което с получаването му на 06.12.2019 година за управителя е възникнало задължение да свика ОСС, като отправи покани до съдружниците в срок до 20.12.2019 година. При липсата на данни за свикано събрание от управителя волеизявлението, направено от името на съдружника, поискал свикването от 5 управителя за събрание на 08.01.2020 година е произвело действие.
Събранието е проведено при дневния ред, посочен във връчената на ищеца на 06.12.2019 година покана. Към протокола е приложено пълномощно, с което пълномощникът е упълномощен да свиква събрания и да гласува както намери за добре по всички въпроси на дневния ред, без ограничение, поради което съдружникът Р. е била надлежно представлявана, като същата притежава 80% от капитала на дружеството.
Представител е присъствувал на събранието и е взел участие в дейността му. Всички решения са взети с изискуемия кворум. Претендира се отхвърляне на иска.
Третото лице помагач оспорва иска, по съображения, съвпадащи със съображенията на ответника.
В допълнителната искова молба ищецът ЗВ. К. М. излага, че е опорочена не само процедурата по свикване, но и самото провеждане на 08.01.2020 година на събранието. Съгласно чл.137, ал.6 ТЗ изискването за изрично пълномощно се изпълнява чрез конкретизиране за кое събрание се отнася упълномощаването, както и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник.
Разпечатката съдържа 27 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/852f48a3-c3b9-4dfc-b419-624a325b4d5c