Решение № 230 от 07.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора и Веселин Ст. Стоев като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601032 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI от НПК.

Образувано е въззивна жалба на подс.Д. Г. Д., чрез защитника му адв.К.

Н. срещу присъда №90 от 01.07.2025г., по нохд №777/2025г. на СГС, 11 н.с., с която съдът е признал подс. Д. Г. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК, за това, че: на неустановена дата в периода месец ноември - месец декември 2022г. в гр. ***, бул. „ ***" №*, ет. *, ап. * дал подкуп - дар, сумата от 600 лв. на вещо лице - Р. Д. П., /вписан в списъцитена Софийски градски съд, част „Технически експертизи “ № 940/ , назначен по гражданско дело №12470/21г. на 4-Б състав на СГС с определение №967/04.10.2022 г., за да извърши действие по служба - да изготви конкретно заключение по цитираното гражданско дело, в което да посочи конкретно разпределение по сънаследници, а именно наследник Д. Г. Д. да получи по първата група имоти - 3.190дка, по втората група имоти да получи 1,320дка, поради което на основание чл.305 ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК във връзка с чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода 1 за срок от 1 /една/ година, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3/три / години, както и наказанието глоба в размер на 1000 лв.

С посочената присъда подс.Д. Г. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 352,20 лв.

/ триста петдесет и два лева и 20 стотинки/, на основание чл. 189 ал.1 НПК, също 5 лв. за издаване изпълнителен лист на основание чл.190 ал.2 от НПК.

Постановено е също една част от веществените доказателства да останат по делото – 1бр. прегънат лист с надпис „ за контакт 08******** Д. Д.“, 1бр. пощенски плик и флаш памет, 15 бр. листа с текст „техническа експертиза“ и 7 бр. листа с таблици и скици, а друга част да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК 3 – броя банкноти с номинал от по 100 /сто/лева със серийни номера: ГМ01516015, ГМ01516033, ГМ01516024 и 6 броя банкноти с номинал от 50 /петдесет / лева със следните серийни номера: БА2926328, ГЛ57714365, ГД9729483, ГР51904716, БС8807575, БС3955325 .

Във въззивната жалба адв.Н. излага доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитника при правилно изяснената фактическа обстановка, материалният закон не бил правилно приложен, тъй като подс.Д. бил признат за виновен в извършване на деянието по чл.305 ал.1 вр.чл.304 ал.1 от НК въз основа на погрешни правни изводи от страна на СГС, а именно, че посоченото деяние е осъществено от обективна и субективна страна. Поради това защитникът претендира на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК, да бъде отменена първоинстанционната присъда и САС да постанови нова, с която на основание чл.304 от НПК подс.Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по това обвинение. По отношение посочената явна несправедливост на наложеното наказание конкретни доводи не са изложени. След изготвяне на мотивите към присъдата, защитникът на подс.Д. – адв.Н. е депозирал писмено допълнение, в което развива съображенията си за нарушение на закона при постановяване на обжалвания акт. Според защитника мотивите не почивали на реални факти, тъй като според протокола от 23.05.2022г. за назначаване на съдебнотехническата експретиза по гражданското дело №12470/2021г., заключение следвало да бъде дадено относно: „разделянето на имотите, включително 2 новообразуваните, съобразно дяловете на съделителите, които вече били определени, съответно стойността на имотите, за да се определи и стойността на уравненията, които са дължими, както и разноските в производството по делото“. Тази задача според защитата не била правилно преценена и обсъдена в мотивите на първостепенния съд, тъй като тя не касаела разпределението на имотите по сънаследници и техните квоти, които вече били определени от първостепенния граждански съд. В този смисъл несъстоятелна била обвинителната теза, че подс.Д. е правил опити да повлияе нерагламентирано на вещото лице Р. П.. Разпределението на имотите било направено по гр.д.

№48289/2011г. на СРС, ГО, 58 състав съгласно заключенението на инж.С. С., което било прието и неоспорено от страните. Съгласно това заключение /л.12/ наследникът Д. Г. Д. притежавал 0.100 идеални части или 12 квоти по имотите от първата група и трябвало да получи 3.190 дка от нея. По втората група имоти той притежавал 0.125 идеални части или 15 квоти и трябвало да получи 1.320 дка. Тези обстоятелства според адв.Н. опровергавали напълно обвинителната теза, според която подс.Д. е потърсил контакт и е оставил папка с документи и парични средства на вещото лице Р. П. с цел същият да изготви конкретно заключение по цитираното гражданско дело, в което да посочи конкретно разпределение по сънаследници, а именно Д. Д. да получи по първата група имоти 3.190 дка, а по втората група имоти да получи 1.320 дка. В противоречие с установените по делото факти били направените от първата инстанция изводи относно проведения телефонен разговор между подс.Д. и св.П., след като с определение от 04.10.2022г. вторият е бил назначен като вещо лице по гр.д №12470/2021г. на 4-ти въззивен състав на СГС. Твърди се, че по делото не било установено във въпросния телефонен разговор подс.Д. да е предлагал пари на св.П. в качеството му на вещо лице, да е отправял претенции за конкретни квоти, а се е опитал да въведе експерта в материята на делото. Други телефонни разговори, както и лични срещи между двамата нямало, което не било взето предвид от съда, както и факта, че св.П. е отворил папката с документи няколко дни преди датата на съдебното заседание пред гражданския съд – 28.09.2023г. във връзка с изготвяне на заключението и в нея имало материали, които не му били необходими, тъй като се съдържали в делото. Самият св.П. не сочел подсъдимия да му е отправял конкретно искане относно заключението, което е следвало да изготви, както и това да е било обвързано с някакъв дар/облага. В тази насока 3 защитата се позовава върху направените възражения и развитите подробни аргументи пред първостепенния съд, на които не бил даден отговор в атакуваните мотиви. Поради това се излагат съображения от въззивния жалбоподател за липса на гаранции относно провеждането на справедлив процес, необоснованост на мотивите и нарушение на закона. Неправилно били кредитирани частично обясненията на подсъдимото лице – само в частта относно хода и развитието на гражданското дело, но не и в частта относно предназначението на съдържащата се в папката парична сума, оставена на вещото лице. Твърденията на подсъдимия, че сумата била необходим административен разход за геодезичното заснемане на три от имотите и издаването на три броя нови скици, което разбрал от св.П. в проведения телефонен разговор, неоснователно не били кредитирани от страна на съда, който неправилно ги възприел като защитна теза. В този смисъл правните изводи на първата инстанция според адв.Н. не кореспондирали с фактите и доказателствата по делото, а изцяло почивали на субективни предположения и догадки, като внесеното обвинение се явявало доказателствено необезпечено.

Липсвали каквито и да било доказателства подс.Д. пряко, недвусмислено или по ясен начин чрез оферта, каквато била съдебната практика, обективирана в Решение №94/02.06.2022г. по н.д. №368/2022г. на ВКС 3-то НО да е изразил намерението си да облагодетелства и мотивира вещото лице инж.П., към конкретно действие или бездействие. От субективна страна прекият умисъл за осъществяване на деянието неправилно според защитника бил изведен от СГС от „достатъчния житейски опит на подсъдимия“, поради което се иска въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да оправдае подс.Д.

Г. Д. по внесеното срещу него обвинение.

В съдебно заседание прокурорът оспорва въззивните жалби и намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, която моли да бъде потвърдена. Излага доводи по възраженията на защитника на подсъдимия, които счита за неправилни и необосновани, а наложеното наказание на подс.Д. за справедливо. Приема за правилна извършената от първостепенния съд оценка на гласните доказателства, които били кредитирани съобразно тяхната правдивост и в съвкупност с писмените и останалите доказателства по делото.

Фактическата обстановка, установена от първата инстанция оставала непроменена от събраните доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, в това число и правната квалификация на деянието. Показанията 4 на св.П. затвърждавали обвинителната теза, че подсъдимият упорито го е търсил, като действията на вещото лице били логични и последователни с уведомяването на съда и направения отвод по гражданското дело, впоследствие сигнала до прокуратурата.

В съдебно заседание пред САС подсъдимият Д. Д. се явява лично и със защитника си А. Н.. Защитникът поддържа изцяло въззивната си жалба по изложените подробни доводи в нея и моли присъдата да бъде изцяло отменена, като иска постановяването на оправдателна присъда. Според адв.Н. деянието не е реализирано нито от обективна, нито от субективна страна.

Първата инстанция допуснала процесуално нарушение, тъй като не бил даден отговор на направените защитни възражения. Фактическата обстановка била изяснена, но събраните доказателства не водели до извод за реализирано корупционно престъпление. Според защитника осъществена била неправилна комуникация от страна на подсъдимия с вещото лице по въпросното гражданско дело. Действително подс.Д. не следвало да ходи в дома му и да му носи папката, но извършеното дение не покривало състава на твърдяното корупционното престъпление. Активното търсене на вещото лице от страна на подсъдимия било продиктувано единствено от продължителността на развилия се граждански процес от 2011г., като процесните събития се случили 11 години по-късно през 2022г., тъй като делото все още не било приключило пред СГС. Причината за забавянето на гражданското производство била непрекъснатата смяна на вещите лица и невъзможността да се намери подходящо, което да изготви заключение. Относно обвинението по чл. 304, ал. 1 от НК адв.Н. твърди, че в обвинителния акт неправилно била посочена задачата на допълнителната експертиза, назначена от градския съд на 23.05.2022 година. Според обвинителния акт задачата била да се изготви конкретно заключение по цитираното гражданско дело, което да посочи конкретно разпределение на сънаследници, а именно наследник Д. Г. да получи по първата група имоти 3.190 дка, а по втората група – 1.320 дка.

Такова „искане“ от страна на подсъдимия към вещото лице не е имало според защитника. Задачата на назначената допълнителна експертиза, която е следвало да изготви вещото лице П. била „да даде проект за разделяне на три от допуснатите до делба имоти, по отношение на които не е изготвено заключение, като даде заключение за новообразуваните имоти, съобразно дяловете на страните по квоти“. Тоест според защитника заключението 5 следвало да се даде съобразно вече разпределените квоти, а именно 3.190 дка по първата група и 1.320 дка по втората група имоти, които подс.Д. е следвало да получи съобразно заключението на вещото лице С., прието още на първата инстанция пред районния съд по гражданското дело през 2011 година. Този въпрос вече бил решен и не бил предмет на искане към св.П., тъй като вещото лице нямало подобна задача. Задачата на първата експертиза на в.л.С. е била да определи дяловете, а задачата на втората експертиза на вещото лице П. е била да извърши допълнително разпределение, съобразно вече определените квоти. Това според адв.Н. означавало, че първата фаза на делбеното производство е била вече решена от вещото лице С. и не била предмет на пререшаване. Логически необосновано било подсъдимият да предава в папка на св.П. неподписана експертиза, който да я подпише срещу сумата от 600 лева. Не се отрича, че предадената на вещото лице експертиза била пренаписана от подсъдимия с малка размяна на абзаците, но била изцяло като текстово съдържание експертизата на инж. С.. Нямало как св.П. да подпише тази експертиза срещу 600 лева и да я предаде като своя, тъй като по този начин той не би отговорил на въпросите, които градският съд му поставил като задачи по допълнителната експертиза, а и по същество квотите на съделителите били идентични и вече разпределени, т.е. според защитника не подлежали на промяна. Формулирано искане спрямо св.П. от страна на подсъдимия не е имало, в каквато насока била и практиката на ВКС – Решение по н.д. № 368/22 г. на III НО, което изисквало деецът недвусмислено, по ясен начин, чрез оферта да изрази намерението си да облагодетелства длъжностното лице, срещу това то да предприеме действия или бездействия по служба. В случая не било манифестирано пряко действие за облагодетелстване на вещото лице, още по-малко срещу това облагодетелстване нямало конкретно искане, какво трябва да предприеме или да не предприеме това вещо лице. Не било обърнато внимание и на факта, че продължителен период от време около една година е съхранявана въпросната папка от страна на св.П. и не било изяснено какво точно е имало в нея. Адв.Н. счита, че направеното от подсъдимия самопризнание не доказвало автоматично и по несъмнен начин твърденията на прокуратурата, поради което се иска да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението.