Решение № 89 от 28.02.2020, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 761/2019
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 28.02.2020
- В сила
- 28.02.2020
- Състав
- БОРЯНА КРАСИМИРОВА ГАЩАРОВА, ИРИНА РУМЕНОВА СЛАВЧЕВА, ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 92, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 5 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 28а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 41б · Закон за енергетиката
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА
ГАЩАРОВА при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр. д. № 761 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.07.2019 г. постановено по гражданско дело № 471/2018 г. по описа на РС - гр. Е., е признато за установено, че „Ж.“ ЕООД не дължат на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 3 847, 90 (три хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща начислена сума по фактура № ********** от 09.10.2018 г. за вземане за коригирана, неточно измерена електрическа енергия за периода от 13.06.2018 г. до 10.09.2018 г. на обект на снабдяване-производствен цех, находящ се в гр. Е., ул. „Р.“ №
167, с клиентски № 200126026883.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, сега въззивник - „Ч.Е.Б.“ АД чрез юрисконсулт А.В., в която са изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят оспорва решаващите изводи на първоинстанционния съд, че в материалния закон не е предвидена правна възможност за едностранна корекция от страната на сметки на клиенти, както и че жалбоподателя не е бил изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Излага подробни доводи, с които аргументира тезата, че в случая не са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите, на които се е позовал първоинстанционния съд в мотивите на обжалвания съдебен акт. Счита, че неправилно съдът е приел, че по делото е следвало да се установи, че неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ) е било извършено от или със знанието на ищеца-потребител на електронна енергия, както и че ищецът не е имал задължение да следи за изправността на СТИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата страна - „Ж.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. В.Т.-В.-САК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че по делото не са представени доказателства за уведомяване на ищеца преди извършването на проверката, както и че не е доказано от жалбоподателя приложените по делото общи условия да са действали между страните. Поддържа становището, че нормите на чл. 47 – 51 от ПИКЕЕ (в редакцията от 2013 г). са нищожни. Твърди, че по делото не е установено неправомерно въздействие върху СТИ и не е доказано неточно отчитане и измерване на доставената ел.енергия. Счита, че констативен протокол с № 1020593 от 10.09.2018 г. е съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 58 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителни мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД, чл. 10, ал. 4 от ПИКЕ от 2004 г. и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕ от 2013 г., с довода, че по време на проверката не е присъствал полицейски служител. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсулско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, а именно „Ч.Р.Б.“ АД, не заявява становище по жалбата пред въззивния съд.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалния му представител по пълномощие.
В о.с.з., въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че въззиваемият - „Ж.“ ЕООД, е потребител на електрическа енергия за обект на снабдяване, находящ се в гр. Е., ул. „Р.“ № 167, както и че през исковия период между страните са били налице облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия за обект с клиентски № 200126026883.
Видно от приложеното заверено копие на констативен протокол № 1020593 от 10.09.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, на 10.09.2018 г., двама служители на въззивника, в присъствие на двама свидетели- представители на Федерацията на потребителите, са извършили проверка на средството за търговско измерване за процесния имот – електромер с фабричен № **********, като са констатирали, че е нарушена е (лепена) телта на пломбата на клемния блок на електромера, нарушен е холограмния стикер и оловните пломби (метрологична и фирмена) на големия капак на електромера, телта на пломбите е лепена в пломбажните отвори на големия капак на електромера. Електромерът е демонтиран, поставен в безшевен чувал и изпратено за метрологична експертиза, на негово място е монтиран нов, изправен електромер. Проверката е извършена в отсъствие на въззиваемия или негов представител.
От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване с № 1551/25.09.2018 г. издаден от Български институт по метрология се установява, че са унищожени знака за метрологична проверка (пломба) и фирмения знак (пломба), като са установени следи от повторно пломбиране, както и че допълнителния стикер отляво е нарушен, разлепян. Посочено е, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, че при четене на енергонезависимата памет е констатирано, че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е извършена от производителя. Към констативния протокол са приложени параметрите на прочетени от енергонезависимата памет на електромера.
По партидата на въззиваемия е преизчислена сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ, въз основа на предложение за корекция на сметка на основание посочените констативни протоколи. Видно от фактура № **********/09.10.2018г., издадена на основание чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ е начислена сума за плащане в размер на 3 847.90 лв., за периода на консумираната ел. енергия от 13.06.2018 год. до 10.09.2018 год.
Потребителят – въззиваем е уведомен по надлежния ред за извършената проверка и за предприетите действия от въззивника, което се установява от следните писмени документи - писмо с изх. № NTZ105263/11.09.2018 г. (л. 43 от гр. д № 471/2018 г.), писмо с изх. № NTZ106907/05.10.2018 г. ( л. 44 от гр. д № 471/2018 г.) и писмо с изх. № **********/10.10.2018 г.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице, инж. Мариета Енева с вх. № 936/23.05.2019 г., описания достъп до вътрешността на електромера в представения по делото констативен протокол № 1020593/10.09.2018 г., е нерегламентиран.
Налице е външна намеса чрез препрограмиране на FW (версия на фирмуера) програма записана в чип – микропроцесор с която работи СТИ. Вещото лице допуска, възможността да е използвана друга програма за друг електромер (версия на фирмуера-програмата с код 04), за която се знае парола и същата да е модифицирана и записана в процесния електромер, като не може да се установи как влияе върху работата на СТИ, т.к. няма достъп до конфигурацията на СТИ. Посочено е от вещото лице, че в резултат на извършената промяна в софтуера е възможно да не се констатира процентна грешка в измерването на консумираната ел. енергия и въпреки това СТИ да не измерва цялата потребена ел.енергия. Преизчислението на консумираната ел. енергия е извършено съгласно методиката на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ (отм), като пресмятането е извършено правилно и според действащите за периода цени.
Според показанията на свидетеля Р. Д., служител на „Ч.Р.Б.“ АД, процесния електромер е бил поставен в трафопост, който се намира на около 100 метра от производствения цех на ищеца (въззиваемия). Свидетелят посочва, че проверката е извършена във връзка с констатирана намалена консумация на ел. енергия. Твърди, че при проверката е установено, че пломбата е нарушена, телта, която влиза в пломбата е лепена, бил срязан стикер, от което се установявало, че електромера е отварян.
Свидетелят твърди, че е потърсил управителя на дружеството, като го е уведомил, че ще сменят електромера, но същият е отказал да отиде до трафопоста за съставяне на протокола. Показанията на свидетелят Д. изцяло се подкрепят от свидетеля С. П., който е присъствал по време на извършената проверка. От показанията на П. се установява, че проверяваният електромер е бил в трафопост, който е отключен от един от техниците. Посочва, че единия от техниците е отишъл да търси управител на дружеството, което е абонат. Спомня си, че били нарушени пломбите, имало скъсан стикер.
Свидетелката Н. Л., която е служител в „Ж.“ ЕООД твърди, че никой от дружеството няма достъп до трафопоста, където е монтиран електромера и че не е търсен представител на дружеството по време на извършване на проверката.
По делото са представени и приобщени
Общите условия (ОУ) на енергийния оператор и доказателства за публикуването им в печата.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието, и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като служебно следи единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд на императивна материалноправна норма, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Въззивникът притежава лиценз за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. като „краен снабдител“ по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на Закон за енергетиката (ЗЕ).
Въззиваемият „Ж.“ ЕООД е бил потребител/клиент на ел. енергия по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, за процесния обект, представляващ производствен цех, находящ се в гр. Е., ул. „Р.“ № 167, с клиентски № 200126026883.
Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, въззиваемият- „Ж.“ ЕООД, е бил страна по договор при общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. В тази връзка е неоснователно възражението, че приложените по дело общи условия на „Ч.Е.Б.“ АД не са действали между страните и не обвързват въззиваемия, тъй като съгласно чл.
Разпечатката съдържа 42 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/852e4f1a-4476-4eea-ac40-43e2e4340721